Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 28 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 916/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внохд №4311/2017 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда №17 от 02.02.2018 г., на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се сочи, че новата присъда на СГС е постановена при съществени процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствата и игнориране на част от тях. Акцентира се на обстоятелството, че съдът по недопустим начин си е послужил с предположения, за да обоснове извод, че авторството на деянието по чл.343б ал.2 от НК, е останало недоказано. Развити са съображения във връзка с понятието „надлежен ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС“, като е посочено,че при отказ да се даде кръв за химическо изследване, употребата на алкохол се счита за установена на базата на показанията на техническото средство. Релевирано е и оплакване за нарушение на материалния закон, намерило израз в незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Моли се да бъде възобновено внохд №4211/2017 г. на СГС, да бъде отменена постановената по него присъда и делото върнато за ново разглеждане. В хода на съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор и моли да бъде уважено по съображенията, изложени в него. Защитникът на осъдения С. А.- адв.П. моли касационният съд да остави искането на Главния прокурор без уважение. Посочва, че за да постанови оправдателна присъда, СГС е взел предвид и становището на прокуратурата, която не е поддържала обвинението. В последната си дума осъденият С. А. А. моли да не се възобновява производството и да се потвърди оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на Главния прокурор, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановената от Софийски градски съд въззивна присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №123820 от 18.05.2017 г., постановена по нохд №21788/2016 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия С. А. А. за виновен в това, че на 02.10.2016 г., в [населено място], по [улица]управлявал л.а. марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5%о , а именно 1,25%о, установено по надлежния ред, като е извършил деянието след като е бил осъден със споразумение, влязло в сила на 07.04.2016 г.по нохд №371/2016 г. на РС-Перник за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което не е реабилитиран, поради което и на основание чл.343б ал.2 във вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.59 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на С. А. по нохд №371/2016 г. по описа на РС-Перник, както и наказанието от четири месеца лишаване от свобода по нохд №1/2016 г. по описа на РС-Радомир. На основание чл.25 във вр.с чл.23 е било определено едно общо и най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода по нохд №371/2016 г. на РС-Перник и по нохд №1/2016 г. на РС-Радомир, при общ режим на изтърпяване, като на основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 300 лв. към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С присъдата на подсъдимия са били възложени в тежест направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия С. А. пред Софийски градски съд е било образувано внохд №4311/2017 г., приключило с нова въззивна присъда №17 от 02.02.2018 г., с която е била отменена изцяло първоинстанционната присъда и А. признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.2 от НК. За да постанови оправдателната присъда по отношение на С. А., въззивният съд е приел, че авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В мотивите към присъдата е посочено /л.41 на гърба от внохд/ „по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи действителното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимото лице, доколкото видно от заключението на СМЕ-за, минималната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, с оглед показанията на време техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+, е била възможна до минимално ниво от 1,12 промила“, което е и основният аргумент за несъгласието на СГС с изводите на първоинстанционния съд за признаването на подсъдимия за виновен. Оплакването на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на въззивната инстанция и начина на изграждане на вътрешното й убеждение в подкрепа извода за невиновност на подсъдимия, са основателни. Макар касационният съд да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, в производството по възобновяване на наказателно дело това е допустимо, тогава, когато се констатира неправилен подход при неговото формиране. С други думи, подлежи на проверка правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у градския съд при събиране и оценка на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В настоящият случай, въззивната инстанция не е спазила изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. СГС е назначил и приел СМЕ-за, която е дала заключение, че при отказ да даде кръвна проба,алкохолната концентрация в кръвта на С. А. по време на инкриминираното деяние, се определя въз основа на показанието на техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+, с фабр. №ARYK-0020, а именно-1,25%о, при възможно отклонение в интервала 1,19%о-1,31%о. Условно, във връзка с начина на дишане и възможно отклонение в съотношението, са възможни алкохолни кръвни концентрации до минимално ниво 1,12%о. Невярната интерпретация на данните в СМЕ-за и несъобразяването им с правната регулация, визирана в Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действаща към инкриминираната дата /отм. 29.09.2017 г./, е довела въззивната инстанция и до погрешния извод, че липсват категорични доказателства, установяващи действителното съдържание на алкохол в кръвта на С. А.. На първо място, съдът е пропуснал да отбележи, че и вещото лице е посочило в експертизата си, че при отказ на водача да даде кръвна проба, концентрацията се определя от показанията на техническото средство, а именно 1,25%о, като концентрация до минималното ниво от 1,12%о е напълно условна. Съгласно чл.1 ал.2 от Наредба №30/2001 г. , употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Тогава, когато водачът откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство /чл.6/. Тази норма е императивна и намира приложение всякога, когато е налице отказ на водача да даде кръв за изследване. При това положение, изводът на вторинстанционния съд, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, не е била категорично установена, не може да бъде споделен, поради незаконосъобразността му. Нещо повече, за обективната съставомерност на деянието по чл.343б ал.2 от НПК е необходимо водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5%о. Дори и да се възприеме най-благоприятната концентрация за дееца -1,12%о, то тя пак надвишава изискуемата се от закона. Освен това, от вниманието на съда е убягнало и обстоятелството, че пробата с техническо средство е извършена в 04,32 м. на 02.10.2016 г., съгласно разпечатка на пробата B. T. R., ARYK-0020 /л.55 от д.п./, а подсъдимият е спрян за проверка около 03.50 часа, видно от показанията на св. А. Б., Р. Ц. и Х. Д.. От съобразителната част на приложената по делото СМЕ-за се установява , че за 1,25%о възможните отклонения в концентрацията са в интервала 1,19%о-1,31%о. Концентрация от 1,25%о обаче е измерена в час, по-късен от часа, в който подсъдимият е управлявал МПС и е спрян за проверка. При това положение се налага извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. А. към инкриминирания час 03,50 часа е даже по-висока от отчетената от техническото средство. Вярно е, че това обстоятелство е ирелевантно, предвид повдигнатото обвинение, но същото е важно с оглед приемането за установено на концентрация на алкохол в кръвта от 1,25%о. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че са налице основанията по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането на Главния прокурор следва да бъде уважено. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивна присъда №17/ 02.02.2018 г., постановена по внохд №4311/2017 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за разглеждане на Софийски градски съд, НО, друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/