4 решение по гр.д.№ 411 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 369 София, 11.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 411 по описа за 2012 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. П. К. против решение № 458 от 13.04.2011 г. по в.гр.д.№ 145 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, допълнено и поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решения № 705 от 28.05.2011 г. и № 873 от 01.07.2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отменено частично решение № 3734 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 6342 от 2007 г. на Варненския районен съд, 33 състав и вместо него е постановено ново решение за осъждане на А. П. К. да заплати на Я. М. Х. на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата 14 852 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения апартамент през периода от 29.01.2005 г. до 29.01.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2010 г. до окончателното плащане и на основание чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ сумата 920 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения апартамент през периода от 29.01.2010 г. до 31.05.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от 31.05.2010 г. до окончателното плащане и 1087,23 лв. разноски по делото и срещу решение № 1476 от 01.12.2011 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на А. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение относно размера на присъденото обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. В касационните жалби се твърди, че решенията на Варненския окръжен са неправилни- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмени отговори от 29.02.2012 г. и 18.07.2011 г. пълномощникът на ответницата Я. М. Х. оспорва касационните жалби. С определение № 456 от 11.06.2012 г. по настоящото дело ВКС, Първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решенията само в частта им по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради констатирано противоречие между обжалваното решение и незадължителна практика на ВКС /конкретно решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр.д.№. 622 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса: дължи ли се обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС от ползващия съсобствен имот съсобственик, ако същият не създава пречки на неползващия съсобственик за личното ползване на имота. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения правен въпрос счита следното: Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Обезщетението, предвидено в чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от ползващия съсобствената вещ съсобственик след писмена покана. По своя характер това е обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената вещ, когато това неупражняване на правото е пряка и непосредствена последица от поведението на ползващия съсобствената вещ друг съсобственик- когато последният е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва съсобствената вещ съобразно правата си. Поради това горепосоченото обезщетение се дължи, само ако ползващият вещта съсобственик е лишил неползващия съсобственик от правото му да ползва вещта или е създал пречки затова. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр.д.№. 622 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения: С него въззивният съд е осъдил А. К. да заплати на Я. Х. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаването й от ползване на съсобствен апартамент през периода от 29.01.2005 г. до 29.01.2010 г., въпреки че по делото са събрани категорични доказателства, че през този период А. К. не е живял в процесното жилище и не е създавал пречки за Я. Х. да ползва лично това жилище: Макар по силата на съдебното решение за развод придобитото по време на брака семейно жилище да е било предоставено за ползване на А. К., К. не е живял в това жилище след развода. От показанията на свидетелите С. С. и Й. С. безспорно е установено, че около 1 месец след фактическата раздяла на съпрузите, която според бракоразводното решение е от м.11.2003 г., К. се е преместил да живее в негово лично жилище, находящо се на [улица]в [населено място], а от 2007 г. целогодишно живеел на вилата си в „Д.”. През 2004 г. в процесния апартамент К. направил ремонт с цел заедно с Х. да го отдадат под наем, за което уведомил и Х. и на което същата не се е противопоставила. До сключване на наемен договор обаче така и не се стигнало. За апартамента Я. Х. е имала ключ и след като го е напуснала, което се установява от показанията на свидетелите Й. С. и сина на Х. М. Х.. Няма доказателства преди, по време или след направения през 2004 г. ремонт на жилището К. да е сменил бравата на входната врата на апартамента и по този начин да е създал пречки за Х. да го ползва, а и обективно не е имало пречки Х. да ползва този апартамент през исковия период, след като е имала ключ за него и К. не е живеел в него. К. не само, че не е създавал пречки на Х. да ползва съсобственото им жилище, но и видно от телеграми от 09.10.2004 г. и 18.10.2004 г. изрично е заявил съгласието си тя да ползва този имот. С оглед на това К. не дължи на Х. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решенията на въззивния съд ВКС следва да постанови решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и съответно за отхвърляне искането на Я. Х. за заплащане на разноски за въззивното производство. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответницата по касационната жалба Я. Х. дължи на касатора А. К. направените от него разноски по делото пред ВКС в размер на 1 325,44 лв. /60 лв. държавни такси за допускане на касационното обжалване на основаното решение и решенията за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка, 315,44 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 950 лв. адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 458 от 13.04.2011 г. по в.гр.д.№ 145 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, допълнено и поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решения № 705 от 28.05.2011 г. и № 873 от 01.07.2011 г. както и решение № 1476 от 01.12.2011 г. по същото дело В ЧАСТТА ИМ, касаеща иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Я. М. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу А. П. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата 14 852 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и два лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствен апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] през периода от 29.01.2005 г. до 29.01.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2010 г. до окончателното плащане. ОТМЕНЯ допълнително решение № 705 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 145 от 2011 г. на Варненския окръжен съд и в частта му, с която А. П. К. е осъден да заплати на Я. М. Х. разноски по делото пред въззивния съд в размер на 1087,23 лв. /хиляда осемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/. ОСЪЖДА Я. М. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. П. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК сумата 1 325,44 лв. /хиляда триста двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.