О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60377 гр. София, 21.10.2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2042 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Х. Х. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ив. С., срещу въззивното решение № 260305 от 2.03.21 год. по гр. д. № 3057/21 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 26.09.2020 год. по гр. д. № 3600/2019 год. на Пловдивския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Х. Л. Х. сумата 16 851 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 3/4 ид. ч. от посочените в решението съсобствени имоти в [населено място], за периода от 1.03.2016 год. до 1.03.2019 год., както и направените по делото разноски. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите, с искане за отмяната му и вместо това предявените срещу него искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба, ищец в производството – Х. Л. Х., чрез пълномощника му адв. Цв. Б., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с оглед критериите по чл. 280, ал. 3 ГПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, като в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. За обосноваване на първото са формулирани въпросите: 1. „Има ли право съсобственикът да претендира заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато сам се е отказал, респ.сам се е лишил от ползване на имота”, като се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 119 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 3204/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС, както и в ТР № 7/2.11.2012 го. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС; 2.Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същесто, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство – с твърдение за противоречие с решение № 21 от 26.02.2021 год. по гр. д. № 2029/2020 год. на І г. о. на ВКС. Основанието очевидна неправилност на въззивното решение е обосновано с позоваване на определение № 538 от 30.11.2018 год. по гр. д. № 2122/18 год. и определение № 220 от 13.04.2020 год. по гр. д. № 3925/19 год. ІV г. о. на ВКС. За да се произнесе по релевираните основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да постанови решението си въззивният съд приел, че страните са съсобственици на описаните в него недвижими имоти в [населено място], при квоти 3/4 ид. ч. за ищеца и 1/4 ид. ч. за ответника, сега касатор. С две нотариални покани, първата от 2014 год., последният е поканен от ищеца да му плаща обезщетение за ползването на неговата идеална част от имотите, за посочените в тях периоди, през които последният е ползвал тези имоти, което се установява от показанията на св. М. И.. Същият свидетелства и за причините, поради които ищецът не живее в този имот, а извън [населено място] – влошените отношение между страните. Свидетелят на другата страна – И. Д., установява също, че ищецът не живее в имота, но има достъп до него, посещавал го и ползвал гаражите. Лошите отношения между страните, които са баща и син, не се оспорват от касатора, който е поддържал, че ползва спорните имоти до размер на притежаваната от него идеална част 1/4, както и, че не е създавал затруднения на баща си за ползването им. Въззивният съд обаче приел, че бащата е изгонен от жилището вследствие психическия тормоз на сина, а свидетелят Д. не посочва как точно е ползвал гаражите, кой имот точно посещава и с каква цел. Доказателствената тежест да установи тези факти е на ответника и тъй като същият не е успял да стори това, следва да се приеме, че само той ползва лично съсобствената вещ и дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползите, от които е лишил другия съсобственик от деня на писмената покана. Поради наличието на предпоставките на закона и въз основа на заключението на експертизата е определен и размера на дължимото обезщетение за исковия период. Съобразявайки направените изводи в обжалваното въззивно решение, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновавайки този извод с констатацията при прочита на решението за липса на конкретна преценка относно вида на обектите на съсобствеността и присъденото общо обезщетение при поддържаните доводи на страните и установените от събраните свидетелски показания факти. Наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК изключва произнасяне на съда по останалите релевирани основания за допускане на касационното обжалване, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260305 от 2.03.21 год. по гр. д. № 3057/21 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Л. Х. Х. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ив. С., касационна жалба. Указва на касатора, чрез адв. С., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото пред касационния съд в размер на сумата 337 лв. /триста тридесет и седем лева/, като в същия срок представи и вносния документ. При изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, в противен случай – на докладчика за прекратяването на производството. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: