Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
София, 23.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1154 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Г. М. А. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 28.07.2003г., постановено по в.гр.д.№202/2003г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 07.01.2003г., постановено по гр.д.№1049/2010г. на Бургаски районен съд е отхвърлен иска на Г. М. А. срещу Р.-Б. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на откраднат авторадиокасетофон и тонколони в размер на 200лв. По въззивната жалба на Г. М. А. в решението е формирана воля за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от него част за отхвърляне на предявения от него иск срещу Р.-Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 400лв. от незаконно задържане и ограничаване правото му на собственост върху лек автомобил.
Молителят поддържа доводи, че е налице основание чл.303, ал.1, т.7 от ГПК предвид представено с молбата окончателно решение на Европейския съд по правата на човека.
Ответникът по молбата за отмяна Областна дирекция на МВР-Б., като правоприемник на Р.-Б. оспорва молбата като неоснователна.
Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура оспорва молбата като неоснователна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна.
С влязло в сила въззивно решение на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявения от Г. М. А. срещу Р.-Б. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на откраднат авторадиокасетофон и тонколони в размер на 200лв. По въззивната жалба на Г. М. А. в решението е формирана воля за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от него част за отхвърляне на предявения от него иск срещу Р.-Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 400лв. от незаконно задържане и ограничаване правото му на собственост върху лек автомобил.
Съгласно чл.303, ал.1, т.7 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая е изпълнена първата предпоставка на посоченото основание за отмяна – Европейският съд по правата на човека с представеното решение от 07.10.2010г. на пето отделение по жалба №5359/2004г. на Г. М. А., станало окончателно на 11.04.2011г., е установил нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.13 от ЕКПЧ във връзка с чл.1 от Протокол №1. Приел е, че задържането на притежавания от А. лек автомобил /иззет като веществено доказателство във връзка с провеждане на наказателното производство за кражбата му/ за период от около десет години и десет месеца не е пропорционално на преследваната от закона цел /§ 34 от решението/ - осигуряване на правилното функциониране на правосъдието, а именно разследването на кражбата на автомобила. Европейският съд е приел, че е налице и нарушение на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи във връзка с чл.1 от Протокол №1 /§42 и §43 от решението/, тъй като ЗОДОВ не предвижда обезщетение в случай на вреди в резултат на продължителна намеса в правото на лицата да се ползват от имуществото си, подлежащо на изземване. Не е налице обаче втората предпоставка за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК - новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск на А. срещу Р.-Б., с правоприемник Областна дирекция на МВР-Б., а отговорността на този ответник не може да бъде ангажирана за нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, на което нарушение има позоваване по същество в исковата молба, тъй като при висящото следствено дело не е било в компетентност на този ответник, който е само пазач на вещта, а е било в компетентност на разследващия орган продължителността на задържане на вещта, разпореждането да се предаде на отговорно пазене или върне на владелеца й – чл.108 от НПК/отм./. По така предявения от А. иск не би могло да се постигне отстраняване на последиците на нарушението на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ. По отношение на решението по претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на стойността на откраднатите радиокасетофон и тонколони също няма основание за отмяна, тъй като с решението, чиято отмяна се иска, е прието за установено незаконно бездействие на служители на ответника Р.-Б. в резултат на което са настъпили претендираните за обезвреда неимуществени вреди, но не е установен размера на вредите. Молбата за отмяна на решението в тази част не съдържа оплаквания, които могат да се подведат под някое от посочените в чл.303 от ГПК основания за отмяна. Всички съображения са насочени към неправилност на постановеното решение в тази част, което е окончателно и не може да бъде проверено по същество от Върховния касационен съд.
Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 от ГПК на влязло в сила решение от 28.07.2003г., постановено по в.гр.д.№202/2003г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |