Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр.София, 11 април 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев при секретаря Ани Давидова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1226/ 2017 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Било е спряно с постановено по настоящето дело определение № 450/ 21.12.2017 г. до приключване на производството по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС. След постановяване на решение по тълкувателното дело производството е възобновено с определение № 50/ 15.02.2022 г. С определение № 660/ 14.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-127 от 17.11.2016 г. по гр.д.№ 1615/ 2016 г. /изменено в частта за разноските с определение № 186/ 01.02.2017 г./ в частта му, с която Военно формирование 26720 – Черноморец е осъдено да заплати на Г. Т. сумата над уважения размер от 450,13 лв до претендирания размер 11 043,77 лв – стойност на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд – фактически отработено служебно време над законоустановената продължителност за период 01.04.2001 г. – 30.11.2014 г., със законната лихва върху тази сума от 23.01.2015 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху главницата в размер 187,98 лв за период 08.12.2014 г. – 23.01.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, както и в частта за разноските. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. К. Т. срещу въззивното решение в частта му, в която са отхвърлени предявените против Военно формирование 26720 – Черноморец искове за заплащане на сумите 2 827,50 лв – разлика между дължимо и фактически изплатено месечно възнаграждение за период 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г., със законната лихва от 23.01.2015 г., и 1 106,02 лв - обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главницата. Прекратителното определение е влязло в сила на 11.10.2017 г. В съдебно заседание пред касационната инстанция ищецът Г. Т. е направил отказ от иска за мораторна лихва върху главницата от 11 043,77 лв за период 08.12.2014 г. – 23.01.2015 г., производството по тази претенция е прекратено, а въззивното решение – обезсилено в тази част. Протоколното определение е влязло в сила от 05.04.2022 г., поради което предмет на разглеждане в настоящето производство е само касационната жалба на ответника Военно формирование 26720 – Черноморец срещу въззивното решение по иска с цена 11 043,77 лв, законната лихва върху тази сума и разноските по делото. По касационната жалба на ищеца Г. Т. производството е прекратено изцяло, поради което не следва да се отговаря на поставения от него правен въпрос. По жалбата на ответника касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: при полагане на дежурства от военнослужещ, времето на които превишава законоустановената месечна продължителност на служебното време, погасява ли се с тригодишна давност вземането за плащане на обезщетение за положения в повече труд от момента, в които е било възможно да се извърши компенсирането му с намалено служебно време. По този въпрос практиката е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6/ 2017/ 11.02.2022 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС. Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана. С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение в частта, уважаваща иска за главницата, е постановено в съответствие с материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът и ответникът са били в служебно правоотношение помежду си в периода 13.01.1994 г. – 08.12.2014 г. По силата на това правоотношение ищецът, със звание „сержант“, заемал длъжността „завеждащ хранилище” във Военно формирование 26720 – Черноморец и негови праводатели. Правоотношението било прекратено със заповед на командира на Военно формирование 26720 – Черноморец № ЛС-01-27/ 01.12.2014 г. За времето на службата, от 01.04.2001 г. до прекратяване на правоотношението, Г. Т. давал 24-часови дежурства, при което времето на дежурствата превишавало законоустановената продължителност на работното време. За част от превишението, съставляващо положен извън законоустановеното служебно време труд, възлизащо сумарно на 2 380 часа, ответникът не компенсирал ищеца с намалено работно време или почивка до момента на прекратяване на правоотношението. Не се установява, нито се твърди след прекратяване на правоотношението Военно формирование 26720 – Черноморец да е платило обезщетение за неизползваната почивка. Доводите на касатора, че е платил на ищеца 1 324,11 лв обезщетение за извънреден труд са неотносими, тъй като предмет на делото не е такова вземане, а е вземане за обезщетение за неизползвани почивки. При така установените факти претенцията за главницата е основателна. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, по задължителен за всички съдилища в държавата начин е разрешен въпросът има ли вземане за заплащане на обезщетение военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка. Такова вземане военнослужещият има и то възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, в същия момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От момента на прекратяване на служебното правоотношение започва да тече и тригодишната погасителна давност за вземането. Затова неоснователно е възражението на касатора Военно формирование 26720 – Черноморец за погасяване на вземането по давност. То е възникнало на 08.12.2014 г., когато е прекратено служебното правоотношение между страните по делото, а кредиторът е упражнил правото си на иск на 23.01.2015 г. С подаването на исковата молба давността е прекъсната /чл.116 б.Б пр.1 ЗЗД/ и докато трае процеса относно вземането такава не тече /чл.115 б.Ж ЗЗД/, поради което вземането не е погасено по давност. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че за процесния период ищецът е полагал дежурства по график при превишаване на установената месечна продължителност на служебното време. За част от фактически отработеното време той е бил компенсиран с почивки. Некомпенсираната с почивки част за процесния период /01.04.2001 г. до 30.11.2014 г./ възлиза общо на 2 380 часа. Дължимото обезщетение за неизползваните почивки е в размер 11 043,77 лв, поради което искът за главницата е основателен. С оглед крайното решение по спора следва да се разпредели отговорността за всички разноски в производството – и пред трите инстанции. Цената на исковете в първоинстанционното производство е общо 20 287,87 лв, уважени са до размер 11 043,77 лв, поради което ищецът има право на 54 % от всички разходи в производството, а ответникът - на 46 %. Ищецът е разходвал 4 700 лв за възнаграждения на процесуалния му представител във всички инстанции и има право на 2 538 лв от тях. Ответникът е разходвал 266,87 лв за държавни такси и има право на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 ал.2 НЗПП в размер 1 640 лв за трите инстанции, а ищецът му дължи 877,16 лв от тези разноски. След компенсация на ищеца следва да се присъдят 1 660,84 лв, а ответникът следва да заплати и дължимите държавни такси за първата и въззивната инстанция, както и платените от бюджета на съда разноски за експертизи /чл.78 ал.6 ГПК/, съобразно уважения размер на иска. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-127 от 17.11.2016 г. по гр.д.№ 1615/ 2016 г. /изменено в частта за разноските с определение № 186/ 01.02.2017 г./ в частта, в която Военно формирование 26720 – Черноморец е осъдено да заплати на Г. К. Т. сумата над уважения размер от 450,13 лв до претендирания размер 11 043,77 лв /единадесет хиляди четиридесет и три лева, седемдесет и седем стотинки/ – стойност на неизплатено възнаграждение за фактически отработено служебно време над законоустановената продължителност за период 01.04.2001 г. – 30.11.2014 г., със законната лихва върху тази сума от 23.01.2015 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото до размер 1 660,84 лв /хиляда шестстотин и шестдесет лева, осемдесет и четири стотинки/. ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-127 от 17.11.2016 г. по гр.д.№ 1615/ 2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 186/ 01.02.2017 г., в частта, в която Военно формирование 26720 – Черноморец, гр.Черноморец, е осъдено да заплати на Г. К. Т. разноски над 1 660,84 лв и в частта за дължимите такси и разноски в полза на бюджета на съдебната власт. ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумите 441,75 лв /четиристотин четиридесет и един лева, седемдесет и пет стотинки/ – държавна такса върху уважения размер на иска и 1 015 лв /хиляда и петнадесет лева/ – разноски за експертизи. ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд сумата 220,88 лв /двеста и двадесет лева, осемдесет и осем стотинки/ – държавна такса за въззивно обжалване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: