Р Е Ш Е Н И Е     №  224   София,  28 април  2010 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 21 април, две хиляди и десета година, в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев     Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 174/2010 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. Д. Ефтимов Д. от гр. С., чрез неговия служебен защитник – адвокат Л, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 814/2009 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане или да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК по отношение размера на санкцията.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 45/17.02.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, е потвърдил присъда от 27.10.2009 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 9-ти състав, постановена по нохд № 1829/2009 г., с която подс. Д. Ефтимов Д. е бил признат за виновен в извършено на 28.11.2008 г., в гр. С. престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 и т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на седем години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да се изтърпи в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и „глоба” от 20 000 лв. платима в полза на държавата, зачетено предварителното задържане, решен въпроса с веществените доказателства и присъдени направените разноски.   По довода в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Приемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени възражения и са изложени подробни съображения в тази връзка. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи.   Второинстанционният съд в мотивите си – л. 5, е обсъдил поддържаната от подсъдимия позиция по това обвинение. Отказът му да кредитира обясненията безусловно, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно, приета като защитна позиция и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства по делото. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционният съд е сторил точно това.   В тази връзка, подробно и прецизно са били обсъдени неговите обяснения, показанията на свидетелите Ц, П. , А. и А. , поотделно в съвкупност с останалите събрани гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Изложени са убедителни съображения на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо, има ли или не противоречия между тях и относно поведението му през цялата хронология на събитията и направените изводи за недостоверността на обясненията и насочеността им единствено към обслужване защитната му позиция.   Посоченото във касационната жалба конкретно възражения за нарушение на правилото, за неизменност на съдебния състав, е било предмет на внимание от въззивната инстанция. На л. 6 от мотивите подробно е било отговорено защо се приема за неоснователно. Тези разсъждения са напълно законосъобразни и се подкрепят и от настоящата инстанция. Безспорно е, че в заседанието на 25.06.2009 г., не е бил даван ход на делото за събиране на доказателства, а съдът се е произнесъл само по искането за изменение мярката за неотклонение на подс. Димитров. Същинското съдебно следствие е било проведено на 06.07.2009, когато са били събрани доказателствата и постановена присъдата и когато съдът е бил в неизменен състав.   Въззивният съд е обсъдил и същите направени възражения за изготвяне на заключителното постановление след изтичане на срока за разследване и за липсата на произнасяне от водещия го или от наблюдаващия прокурор по искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за св. Ц. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, тъй като по никакъв начин не са били ограничени правата на подсъдимия. Заключителното постановление не касае събиране и приобщаване към делото на нови доказателства, а искането за експертиза е би могло да се направи и в съдебно заседание, което не е било направено въпреки проведените няколко заседания.   Крайните изводи на този съд, са логически издържана оценка, на всички събрани доказателства по делото, които водят до несъмнен извод за виновността на подсъдимия в осъществяване на инкриминираното деяние. Поради това, настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   С оглед на всичко гореизложено, доводът в жалбата да допуснато нарушение на процесуалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.   По довода в жалбата, за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Точен и законосъобразен е извода, че определеното по размер наказание от първоинстанционния съд, в най – пълна степен ще осъществи целите си, задачите на генералната и индивидуална превенции по чл. 36 НК. Изложените съображения са подкрепени от данните по делото, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.   И според настоящата съдебна инстанция, определеното по размер наказание и начин на изтърпяване, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   Претенцията на касатора е за приложение разпоредбите на чл. 55 НК. Същата е неоснователна. С оглед данните по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни/о/, смекчаващи вината му обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Имайки в пред вид установеното за извършеното деяние и личността на дееца, малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество, могат да бъдат отчетени само като обикновени смекчаващи вината му обстоятелства.   С оглед на изложеното, касационната жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 415/17.02.2010 г., по внохд № 814/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав.   Председател: Членове: