ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 343 София, 21 май 2015 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 2568 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 2099/04.11.2014 на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1291/2014, с което е потвърдено разпореждането на Софийския градски съд от 23.09.2013 г. по гр.д. № 12194/2010 за връщане на исковата молба поради невнасяне в срок на дължимата такса. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., представляван от адв. М. Т. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: непочтителното отношение на страната към съда, и по-специално използването на обидни епитети, съставлява ли основание за отвод на съдията, както и за служебното задължение на съда да укаже на страната, какви документи трябва да представи, за да докаже затруднението си да заплати дължимата такса по делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение жалбоподателят е освободен от 50% от таксата по делото в размер на 6.044,00 лева. С разпореждане от 27.07.2011 г., връчено на 17.08.2011 г. на жалбоподателя е указано да внесе дължимата такса в размер на 3.022,00 лева и представи доказателства за това, но до 23.09.2011 г. указанията не са изпълнени. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Въпросът за освобождаването на жалбоподателя от такса е разрешен окончателно и не може да бъде преразглеждан по повод отстраняването на нередовности на исковата молба. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че основанията за отвод на съдията по граждански дела са уредени императивно в чл. 22 ГПК. Всички основания за отвод се основават на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията. Изрично посочените обстоятелства в закона са: когато съдията е субект на спорното правоотношение, в родствена връзка е или в други отношения на близост с някоя от страните или е причастен към конкретния спор, тъй като е бил представител или пълномощник на някоя от страните или е взел участие при решаването на делото в друга инстанция или е бил свидетел или вещо лице по делото. Изброяването на основанията за отвод в закона не е изчерпателно, тъй като е възможно да съществуват и други отношения, които могат да имат отношение към безпристрастността на съдията, но непочтителното отношение на страната към съда не е основание за отвод на съдията по делото нито пречка за разглеждането му. Такова основание може да бъде наличието на друго, прието за разглеждане от съда дело, по което съдията и някоя от страните са срещупоставени страни. Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят дължи само половината такса за разглеждането на предявения иск и му е дал указания за внасянето й, като определил и срок за това. Като е пропусната възможността за отстраняване на нередовността съгласно указанията на съда, исковата молба е останала нередовна и е следвало да бъде върната. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2099/04.11.2014 на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1291/2014. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2099/04.11.2014 на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1291/2014. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.