Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * възражение * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * правомощия на въззивната инстанция


4
решение по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 228
София, 01.10.2014 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1060 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К. срещу решение № 6342 от 02.09.2013 г. по гр.д.№ 4459 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Г състав, с което е отменено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 53586 от 2009 г. на Софийския районен съд, 34 състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от М. Д. Х. и Д. С. К. срещу Столична община и при участието на А. С. К. като трето лице-помагач на страната на общината иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ X.-1699, кв.6а по регулационния план на [населено място], Б., целия с площ от 647 кв.м. при съседи: улица, УПИ XXX-1699 и УПИ- за озеленяване, на основание договори за продажба, обективирани в нотариални актове № 161, том LLLLXLII, нот.д.№ 47741 от 22.12.1997 г. и № 2, том LLLLXLVII, нот.д.№ 48588 от 23.12.1997 г.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците са доказали както своето право на собственост върху процесния имот, така и правото на собственост на техните праводатели. Приел е, че решението на ОСЗГ „О. купел” за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на първоначалния ответник по делото Н. Д. Д. има конститутивен ефект за правото на собственост, но по настоящото дело по спор за собственост с трети лица, тези трети лица могат да оспорят решението на ОСЗГ, при което съдът на основание чл.17, ал.2 от ГПК следва да провери неговата материална законосъобразност. При такова оспорване в тежест на ответника било да докаже предпоставките за реституция на имота, което той не е сторил. Напротив, доказано било, че процесният имот не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не бил включван в блок на ТКЗС, а още от 1960 г. е бил част от вилната зона на Б.. Освен това е прието за установено от заключението на приетата по делото експертиза, че притежаваният от ответника Н. Д. имот не е идентичен с процесния УПИ X.-1699.
В касационната жалба се твърди, че горепосоченото решение на Софийския градски съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 13.02.2014 г. ответниците по жалбата М. Д. Х. и Д. С. К. оспорват същата.
В отговор от 18.02.2014 г. представителят на Столична община заявява, че не оспорва жалбата.
С определение № 175 от 25.03.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречието му с незадължителна практика на ВКС: решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следния правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: Действително, съгласно чл.269 от ГПК във въззивното производство съдът се произнася служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по неговата неправилност- само по наведените във въззивната жалба доводи. Когато при това произнасяне се приеме за основателен някой от посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, това е основание за решаване на спора по същество от въззивния съд- чл.271, ал.1 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответниците, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
С оглед приетото по поставения по делото правен въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение на Софийския градски съд, в което при произнасянето по същество по въззивната жалба на ищците въззивният съд не се е произнесъл по част от своевременно направените възражения и доводи на ответниците по предявения иск, а именно: 1. Възражението на първоначалния ответник Н. Д. Д. в отговора на исковата молба от 05.05.2010 г., че протоколът за делба по гр.д.№ 2752 от 1958 г., от който черпят правата си ищците, не представлява доказателство за собственост, защото не е вписан и 2. Възражението на конституирания на мястото на починалия ответник Н. Д. ответник Столична община и на третото лице-помагач на страната на ответника А. К., че нотариален акт № 54 по нот.д.№ 15786 от 23.06.1993 г., от който ищците черпят правата си, се отнася за друг имот /парцел X.-1699/, различен от процесния /УПИ X.-1699/, поради което в нотариален акт № 93 по нот.д.№ 44918 от 11.12.1997 г. е допусната грешка при описанието на номера на имота- предмет на продажбата с този нотариален акт /вместо УПИ X.-1699 е записан процесния УПИ X.-1699/, вследствие на което ищците не са придобили процесния УПИ X.-1699 с последващите нотариални актове № 161 от 1997 г. и № 2 от 1997 г.
След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като произнасянето по второто от горепосочените възражения налага извършването на нови съдопроизводствени действия: служебно допускане и приемане на съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице геодезист със задача да проследи кадастралните и регулационни промени за местността, в която се намира процесния имот, да изготви комбинирана скица и да даде заключение дали е налице идентичност между описания в исковата молба имот /УПИ X.-1699 в кв.6а по плана на [населено място], в.з.Б./ и следните имоти: имот по решението на ОСЗГ-О. купел от 15.11.2006 г., имота по договора за продажба от 10.06.1957 г., имотите по т.1б и по т.3а от протокола за делба от 26.03.1958 г. по гр.д.№ 2752 от 1958 г., имота на Х. С. по дял III от протокола за делба от 24.02.1960 г. по гр.д.№ 2006 от 1960 г., имота по нотариален акт № 48, том VII по нот.д.№ 1263 от 04.02.1992 г., имота по нотариален акт № 54, том L. по нот.д.№ 15786 от 23.06.1993 г., имота по нотариален акт № 13, том LLXLIII по нот.д.№ 28934 от 1993 г., имота по нотариален акт № 93, том LLLLXXVIII по нот.д.№ 44918 от 11.12.1997 г., имота по нотариален акт № 103, том LLLLXXVIII по нот.д.№ 44919 от 1997 г., имота по нотариален акт № 104, том LLLLXXVIII по нот.д.№ 44920 от 1997 г. и имота по нотариални актове № 161, том LLLLXLII по нот.д.№ 47741 от 22.12.1997 г. и № 2, том LLLLXLVII по нот.д.№ 48588 от 23.12.1997 г.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 6342 от 02.09.2013 г. по гр.д.№ 4459 от 2013 г. на Софийския градски съд, г.о., IV-Г състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.