Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр.София, 09 декември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1878/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Т., подадена чрез упълномощения му защитник срещу решение №264/08.07.2013г. на Апелативен съд - София, с което е изменена обявената по нохд №11/2012г. присъда на Пернишки окръжен съд. В депозираната жалба се излагат подробни съображения за дерогиране на установения в чл.269, ал.3 от НПК нормативен регламент, очертаващ предпоставките за провеждане на задочна процедура и за нарушено право на лично участие в съдебната фаза на наказателното производство, довело до постановяване на осъдителна присъда в отсъствие на подсъдимото лице. Релевират се и бланкетни оплаквания за пренебрегване от контролираните съдебни инстанции на императивните правни предписания на чл.14 от НПК, обективирани в декларацията за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими за повдигнатото обвинение обстоятелства и за повърхностна оценка на приобщените гласни доказателствени средства. Предлага се отмяна на атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от Пернишки окръжен съд В съдебно заседание на 03.12.2013г. подсъдимият Т., редовно уведомен не се явява пред касационната инстанция и се представлява от договорен адвокат, който устно и чрез представена писмена защита поддържа жалбата и пледира за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.4 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №3 от 18.02.2013г., по нохд №11/2012г., Пернишки окръжен съд е признал Б. С. Т., за виновен в това, че на 02.02.2011г. в [населено място], община Радомир, в съучастие в качеството на съизвършител с А. В. Т., В. Т. О. и В. А. Сашов, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 916,40 лева, от владението на О. В. П., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила и заплашване, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. „Б” и чл.54 от НК го осъдил на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор.С визирания съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на подсъдимото лице по настоящото дело и финализиралото със споразумение нохд №1054/2011г. на Дупнишки районен съд - лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. С обжалваното решение №264/08.07.2013г., Апелативен съд-София, в производство по внохд №309/2013г., инициирано по жалба на подсъдимия Т. е изменил първоинстанционната присъда в санкционната част, чрез редуциране на размера на наложеното за престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 от НК наказание - на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационната жалба на Б. Т. е неоснователна. При осъществения съдебен контрол ВКС не констатира претендираното несъблюдаване на нормата на чл.269, ал.3 от НПК при разглеждане на делото от първостепенния и въззивен съд, при условията на задочно производство, довело до постановяване на осъдителна присъда в отсъствие на подсъдимия. Основно право на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, регламентирано в чл.55 от НПК е да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението; представяне на доказателства; правене на необходимите извлечения; предявяване на искания, бележки и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от прокурора и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правото на обвиняемото лице /подсъдимо лице/ да участвува в наказателното производство има обаче диспозитивен характер и не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 от НПК. Предвиденият в НПК институт на задочната процедура несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране на процесуалните права на обвиняемия /подсъдим/, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на визираните в чл.269, ал.3 от НПК императивни предписания. Представената по делото документация предпоставя изводи, че Б. Т. е участвал лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №11/2012г. на Пернишки окръжен съд и по внохд №309/2013г. на Апелативен съд-София е проведено в негово отсъствие, поради обективната невъзможност същият да бъде открит. По внесен от Окръжна прокуратура-Перник обвинителен акт срещу Б. С. Т., А. В. Т., В. Т. О. и В. А. Сашов за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. „Б” от НК и чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, е образувано нохд №11/2012г., по описа на съответния компетентен съд. В открито съдебно заседание на 02.04.2012г. Б. Т. се явил лично и с упълномощения си адвокат А., направил е волеизявление, че е получил препис от прокурорския акт и е запознат с обвинението, като по искане на страните за правоприлагане на диференцираните процедури по Глава двадесет и седма и Глава двадесет и девета от НПК, наказателното производство е отложено за друга дата. Подсъдимото лице е присъствало лично и с договорния си защитник и в съдебни заседания на 26.04.2012г., 03.09.2012г., 01.10.2012г. и 23.10.2012г., в рамките на които не е даден ход на делото, поради наличие на процесуални пречки за неговото разглеждане. В съдебно заседание на 13.11.2012г., на основание чл.382, ал.7 от НПК, първостепенният съд е одобрил постигнатото между процесуалните представители на подсъдимите А. Т., В. О. и В. Сашов, и Пернишка окръжна прокуратура споразумение, наказателното производство спрямо посочените лица е прекратено, като делото е докладвано на председателя на съда за определяне на друг съдия-докладчик и състав за разглеждане на делото по отношение на Б. Т., по общия ред. След изпълнение на законовата процедура, наказателното производство е насрочено за 18.12.2012 година, за която дата Б. Т., редовно уведомен чрез упълномощения си адвокат не се явил, поради което мярката за неотклонение на подсъдимото лице подписка е изменена в задържане под стража, предприети са процесуални действия за установяване на неговото местонахождение и дело №11/2012г. е отложено за 22.01.2013 година. Положените усилия на решаващия орган са обективирани в изискана и предоставена по делото на 11.01.2013г. официална писмена информация на МВР-ОД-Перник, от която е видно, че лицето е обявено за общодържавно издирване с тел.№813/08.01.2013г. на ГДНП, но не е намерено, като при извършената проверка в масивите на АИФ-МВР, е регистрирано напускане на страната през ГКПП - Аерогара София за Мадрид /Испания/, и липсват данни за последващото му завръщане. На 22.01.2012г. след преценка на компетентния орган за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на Б. Т. е даден ход на делото, при стриктно съблюдаване на изискванията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК –лицето се намира извън пределите на Р България и местоживеенето му е неизвестно. В рамките на задочна процедура и при активното участие на защитника му адвокат А. е проведено съдебно следствие, като в заседание на 07.02.2013г. по негово изрично настояване, делото е отложено, с цел осигуряване на подсъдимия и депозиране на обяснения по обвинението. Предоставената възможност не е реализирана и след постъпването на допълнителни справки, че лицето е на работа в чужбина, производството приключило на 18.02.2013г. с постановяване на осъдителна присъда. Инициираната по жалба на договорен адвокат на подсъдимия Т. въззивна процедура по внохд №309/2013г. на Софийски апелативен съд е проведена след събиране на изискуемата се официална информация за резултатите от обявеното издирване на лицето в страната и чужбина, и финализирала с решение №264 от 08.07.2013г. Очертаните данни, установяващи процесуално поведение на Б. Т., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №11/2012г. на П. Окръжен съд и внохд №309/2013г. на Апелативен съд-София, въпреки положените от решаващия орган усилия за осигуряване на участието му /връчване на препис от прокурорския акт и последвалите издирвателни мероприятия/, ценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за повдигнатото обвинение факти, мотивират заключение за правилно приложение на разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и за липса на акцентираното нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, т.3, б. ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство се накърнява при кумулативна даденост на условията - лицето да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е ограничено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено той основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е инстанционният контрол и възобновяването на наказателното производство по реда на чл.423 от НПК, и свързаните с тях отмяна на опорочения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Основания за упражняване на визираните правомощия отсъстват обаче в случаите, при които обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството. В коментирания смисъл е практиката на ВКС и на Европейския съд по правата на човека по чл.6, т.3, б. ”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява важен юридически факт и поради това трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират упражняване правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. При определени хипотези обаче, дори при липса на уведомяване, когато от съвкупната даденост на фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, се изключва възможността след узнаване на присъдата той да предизвика ново разглеждане на делото, в обсега на предвидената инстанционна проверка или чрез извънредния способ за съдебен контрол в чл.423 от НПК, при проведена в негово отсъствие задочна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Този отказ трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 Конкретиката в настоящия казус, сочеща на лично участие на Б. Т. при досъдебното разследване, на уведомяване за образуваното срещу него съдебно производство по нохд №11/2012г. на Окръжен съд - Перник /връчване на препис от обвинителния акт и присъствие в съдебни заседания/, и на последвалата ги промяна в местоживеенето на лицето, неустановено въпреки проведеното издирване, категорично очертава поведение на укриване на обвиняемия /подсъдим/, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес. _____________________________________________________________________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г., по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г., по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ, по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г., по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 24.03.2005г., по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г., по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г., по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г., по делото Х. срещу Италия. Настоящата съдебна инстанция не установи и бланкетно релевираното в касационната жалба дерогиране на правните предписания на чл.14 от НПК, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. Декларативно поднесените оплаквания за неизпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и за повърхностна оценка на гласните доказателствени средства, са неоснователни Първостепенният и въззивен съд са извършили следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателния процес, и подложили на задълбочен анализ депозираните в хода на наказателното разследване обяснения на Б. Т. и свидетелски показания на В. С., В. О., А. Т., О. П. и Л. Х., като съществуващите в тях незначителни противоречия са преодолени чрез съотнасяне на съдържимите се в доказателствените източници фактически данни помежду им и във взаимовръзка с останалите инкорпорирани по делото писмени доказателства и експертни заключения. Доказателствената съвкупност, приобщена по предвидения процесуален ред очертава по категоричен начин приетата от съдебните инстанции фактология за извършен през нощта на 02.02.2011г., в [населено място] грабеж, при който принудително, чрез употреба на сила /нанасяне на удари с шамари и юмруци по лицето и тялото на О. П./ и чрез отправяне на заплахи, създаващи опасност за здравето и живота на пострадалия, са отнети пари /30 лева/ и вещи /златна верижка с кръстче, мобилен телефон „Нокия”, медно котле с дръжка, медни тръби и меден казан за ракия/, на стойност 916,40 лева. Несъмнено и убедително е доказана и съпричастността на Б. Т. към инкриминираното престъпно посегателство против собствеността, субсумиращо се от материалноправната норма на чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК, с оглед предходните осъждания на подсъдимия и усложнената форма на престъпна дейност, характеризираща се с участието на повече лица. Мотивиран от изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото съдебно производство следва да остави в сила постановения въззивен акт на Апелативен съд-София, по внохд №309/2013г., с който е изменена първоинстанционната присъда №3 от 18.02.2013г. на Пернишки окръжен съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №264 от 08.07.2013г., по внохд №309/2013г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.