Р Е Ш Е Н И Е № 506 гр.София, 12 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1742/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протеста на зам.-окръжен прокурор при Пловдивската окръжна прокуратура срещу присъда № 64/18.06.2013 год. по въззивно нохд № 669/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на конкретно посочени доказателствени източници, което е довело до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимите П. И. С. и П. Е. Д. по повдигнатите им обвинения. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимите С. и Д., лично и чрез защитниците, оспорват основателността на протеста като поддържат, че оправдаването им е след правилна оценка на целия доказателствен материал и законосъобразно приложение на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският районен съд, І наказателен състав с присъда № 451/19.12.2012 год. по нохд № 2274/2012 год. признал подсъдимия П. Д. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в периода 17.02.-09.09.2011 год. в [населено място] и в [населено място] чрез използване на техническо средство е извършил кражба на имущество от владението на М.Х. и Ив.И. на обща стойност 2 392,17 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода и постановил изтърпяване на наказанието при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС и го оправдал за сумата 163,10 лева. Признал подсъдимия П. С. за виновен в това, че на 08.11.2011 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужда движима вещ на стойност 200 лева, собственост на св.Ив.И., за която знаел, че е придобита от другиго-подсъдимия Д., чрез престъпление-кражба. На основание чл.215, ал.2, т.4 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС и го оправдал по първоначалното обвинение. Приложил чл.59, ал.2 вр.ал.1 НК по отношение и на двамата подсъдими за времето на предварителното задържане по взета мярка за неотклонение. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъдата по въззивно нохд № 669/2013 год. отменил присъдата в осъдителната част и признал: подсъдимия Д. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК; подсъдимия С. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.215, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК. Потвърдил присъдата в останалата част и приложил чл.190, ал.1 НПК за направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите Д. и С., в които са изложени съображения за допуснати нарушения и неправилно приложение на закона с осъждането им за престъпления, които според тях не са извършили. Съдът по повод жалбата и съобразно изискванията по чл.314 НПК извършил цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Обсъдил подробно доводите и възраженията на страните. Изложил приетата за установена фактическа обстановка, посочил доказателствените източници, на които е основана, и мотивите да оцени като достоверни и изцяло да приеме (както и първоинстанционният съд) показанията на свидетелите Ж., И., С., Д., Х., Ив.Х.. Като правилна и мотивирана по начина, предвиден в чл.305, ал.3 НПК, е определил оценката на показанията на свидетелите М. и Х.. Неоснователно е възражението в протеста, че въззивният съд е оценил показанията на свидетелката К.-Х. едностранно в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От направения подробен анализ на казаното от тази свидетелка, съпоставено с показанията на свидетеля Х., съдът е направил верен извод, че за намерените в дома на подсъдимия Д. вещи-фотоапарат и пръстен, за които има обвинение, може да се направи само предположение, но не и категоричен извод за собствеността. Наличието на противоречивост и неубедителност, които са констатирани, е мотивирало съда по изложените съображения да приеме, че на показанията на свидетелката М. може да се даде вяра. В този смисъл е различието с оценката, направена от първоинстанционния съд. Право на решаващия съд е да определи на кои от доказателствените източници може и следва да се довери и когато оценката е обоснована със съдържанието на доказателствения материал и действителния смисъл, какъвто е правилният подход на въззивния съд, няма основание за извод, че е допуснато нарушение на процесуалните правила във вреда на някоя от страните. Не е вярно и твърдението в протеста, че показанията на свидетелите Т. и К. са оценени едностранно. Съдът е мотивирал подробно решението си да не възприеме изводите на първоинстанционния съд за авторството на кражбата в [населено място] и конкретно на иззетата от подсъдимия С. видеокамера. Подробно е изследвал всички обстоятелства, установени при разпита им, съпоставил ги е, анализирал е различията помежду им и тези с обясненията на подсъдимите, доколкото такива са били събрани по предвидения процесуален ред, протокола за оглед на веществени доказателства и другите писмени доказателствени средства, обсъдил ги е подробно и е мотивирал отказа си да ги приеме като годни да подкрепят обвинителната теза. Изложил е съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК, които настоящият състав изцяло споделя и не намира основания да ги повтаря. Наличието само на косвени доказателства не е основание във всички случаи за оправдаване. Въз основа на тях престъплението може да бъде доказано по несъмнен начин, но само когато след анализа и оценката им се направи извод, който е единствено възможен и безпротиворечив. След като въззивният съд е обсъдил внимателно и задълбочено доказателствените източници, които според прокурора са били достатъчно, за да обосноват изводите за авторството, подложил ги е на всестранен анализ и ги е оценил според правилата по НПК, но не е могъл да направи един единствен възможен и несъмнен извод, законосъобразно е приел, че осъдителната присъда по отношение и на двамата подсъдими е постановена в нарушение на чл.301, ал.1 НПК. Данните за предходни осъждания, за извършени кражби, за „техническа грамотност за отключване на секретни брави” за изземване на сходни с откраднатите предмети и др. подобни, не могат да бъдат оценявани едностранно и по силата на житейската логика във вреда на подсъдимите. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в протеста, които да са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64/18.06.2013 год. по въззивно нохд № 669/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ