Ключови фрази
Кражба, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай * споразумение * рецидив * реална съвкупност * най-благоприятен за дееца наказателен закон * множество престъпления

Р Е Ш Е Н И Е

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 379

 

     гр.София,  29 ЮНИ 2010г.

 

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

           

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни, през  две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                                                  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА

                                                                          

при  секретар Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията  Цветинка Пашкунова

н. д. № 343/2010г.

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №49/2010г. на Ловешки районен съд /ЛРС/ и отмяна на постановения по него съдебен акт от 10.03.2010г., в частта относно приложението на чл.25, вр.чл.23НК и чл.68, ал.1НК спрямо осъдения К. С. , и досежно определения тип затворническо общежитие и първоначален режим на изтърпяване на наложените наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предлага се връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В съдебно заседание на 22.06.2010г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП.

Осъденото лице, редовно уведомено не се явява пред ВКС, като изрично в писмено изявление обективира нежелание за лично участие при правоприлагане на извънредния способ за контрол. Неговите процесуални права се охраняват от назначен служебен защитник, който обосновава частична основателност на депозираното искане по отношение на групирането на наказанията по предходните осъждания на К. С. и декларира правилност на лимитирания начин на тяхното изтърпяване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение №50/10.03.2010г., по нохд №49/2010г., РС-Ловеч в процедура по чл.384, вр.чл.381-383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на К. А. С. споразумение, с което подсъдимото лице се признава за виновно в извършено на 10.07.2009 година престъпление по чл.195, ал.1, т.т.5 и 7, вр.чл.194, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В съответствие с изискванията на чл.25, вр.чл.23 от НК първостепенният съд наложил на подсъдимия С най-тежкото наказание от определените по нохд №126/2007г. и нохд №3/2008г., по описа на ЛРС- ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2,т.т.1 и 2 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ, и при съблюдаване на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение отложената на основание чл.66 от НК наказателна санкция ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, по нохд №415/2009г. на РС-Ловеч, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

Съдебният акт не е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, в рамките на извънредния контрол.

Атакуваното с искането на Главния прокурор определение, в частта относно приложението на чл.25, вр.чл.23 от НК и чл.68, ал.1 от НК е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед инкорпорираните по делото доказателствени източници за предходните осъждания на К. С. , и предвид условията, предпоставящи правоприлагането на институтите на реална съвкупност и рецидив.

С влязъл в сила на 09.02.2007г. съдебен акт, по нохд №126/2007г., по описа на ЛРС, К. С. е осъден на ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2,т.т.1 и 2 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА за извършено на 17.08.2006г. престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.т.4 и 7 от НК. С последващи протоколни определения по нохд №3/2008г., в сила от 07.05.2009г. и по нохд №415/2009г., в сила от 13.04.2009г., РС-Ловеч е одобрил споразумения, с които е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за осъществени през периода от 14 до 16.03.2006г. /нохд №3/2008г./ и на 23.01.2009г. /нохд №415/2009г./ престъпни посегателства, субсумиращи се от правната норма на чл.195 от НК, като на същия са наложени съответни наказателни санкции – ДВЕ ГОДИНИ пробация, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

Преценката на визираните престъпни деяния при съобразяване на времевите параметри на осъществяването им и на датите на придобиване на юридически стабилитет на обявените съдебни актове, сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реална съвкупност за някои от посегателствата и индицират на наличие на рецидивно престъпно поведение за други от тях. Престъплението - предмет на разглеждане по нохд №3/2008г. е извършено при условията на реална съвкупност с деянията по нохд №126/2007г. и нохд №415/2009г., като същевременно с това последните са в рецидив помежду си.

Очертаните изводи аргументират позиция за усложнена форма на множество престъпления, реализирани в реална съвкупност и рецидив, при което съотношение определянето на общо наказание се обуславя от принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание. /П4/65г. на Пленума на ВС на РБ и Р11/87г. на ОСНК на ВС на РБ, по н.д. № 3/87г./

Описаната фактология, оценена въз основа на действуващата нормативна уредба и при съблюдаване на установеното и последователно провеждано в правораздавателната дейност основополагащо начало за най-благоприятното за осъденото лице съчетание, обосновава необходимост от определяне на общо, най-тежко наказание по нохд №3/2008г. и нохд №415/2009г. на РС-Ловеч, на основание чл.25, вр. чл.23 от НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и постановяване отделното изпълнение на наложената по нохд №126/2007г. на ЛРС наказателна санкция - ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК за ЕДНА ГОДИНА.

Прецизната интерпретация на материалните норми на чл.66 и чл.68 от НК в корелираща връзка с последиците от тяхното прилагане в пределите на лимитираното от императивните предписания на чл.25 от НК правно действие на визираната разпоредба, предпоставя и ефективното изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Недопустимо е отлагане изпълнението на наложената при условията на чл.25, вр.чл.23 от НК санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние, поради което осъденото лице следва да изтърпи условното наказание, на каквато конкретика сочат данните по нохд №49/2010г. на РС-Ловеч. Институтът на условното осъждане /чл.66 от НК/ губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателна отговорност. Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания за прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл.68 от НК.

Допуснатите нарушения на материалния закон в обявения на 10.03.2010г. съдебен акт, с оглед предписаните в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1 от НПК основания, мотивира уважаване на искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд №49/2010г. на РС-Ловеч, отмяна на атакуваното определение в частта по приложението на чл.25, вр.чл.23 от НК и връщане на делото за ново разглеждане.

Упражняване на регламентираните в чл.425, ал.1, т.1 от НПК правомощия на ВКС предпоставя и констатацията относно лимитираните място и режим на изтърпяване на наложените на осъдения К. С. наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдебният акт на РС-Ловеч, в частта очертаваща начина на изпълнение на индивидуализираните санкционни последици за престъпните деяния, включени в съвкупността и за посегателството по чл.195 от НК - обект на нохд №49/2010г. индицира на игнориране на императивните разпоредби на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на цитираните норми съдържат задължителни правила за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА извън обсега на визираните в чл.59, ал.1 от закона случаи и на рецидивистите по пар.3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Конкретиката по настоящото дело формира убедително заключение, че К. С. е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода за умишлени престъпления, поради което чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС са неприложими.

По изложените съображения и в контекста на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, ВКС счита че следва да отмени съдебния акт на РС–Ловеч от 10.03.2010г., по нохд №49/2010г., в частта досежно правоприлагането на чл.25, вр.чл.23 и чл.68, ал.1 от НК спрямо К. С. , и по отношение на определения открит тип затворническо общежитие и първоначален общ режим на изтърпяване на наложените на осъдения наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като делото се върне за ново разглеждане. При последното в пределите на очертаната от процесуалния закон компетентност, в съответствие с изискванията на чл.25, вр.чл.23 и чл.68, ал.1 от НК и константната съдебна практика да се определи общо наказание по предходните осъждания на К. С. , при най-благоприятното за лицето съчетание, с последващо стриктно приложение на разпоредбите на чл.чл.60 и 61 от ЗИНЗС спрямо санкциите ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА нохд №49/2010г. по описа на РС-Ловеч.

ОТМЕНЯВА определение от №50/10.03.2010г., постановено по нохд №49/2010г., в частта по приложението на чл.25, вр.чл.23 и чл.68, ал.1 от НК спрямо К. С. и досежно определения открит тип затворническо общежитие и първоначален общ режим на изтърпяване на наложените на осъдения наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.