Р Е Ш Е Н И Е № 142 София, 27.06.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 511 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 423 ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Н. И. за възобновяване на нохд № 843/2017 г. на Районен съд гр. Габрово поради неучастието му в наказателното производство. Доводи в подкрепа на искането не са изложени, като се отправя молба да бъде отменена присъдата по делото и същото да се върне на фазата на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, установи следното: С присъда № 271/ 18.05.2018 г. по нохд № 843/17 г. Габровският районен съд признал подсъдимия И. за виновен в извършване на престъпления по чл. 346 ал.2 т.1, т.3 и т.4, вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.4 и т.5, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК, наложил наказания за всяко от тях и на осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от четири години лишаване от свобода. На осн. чл. 25 от НК групирал това наказание с наложеното с присъда по нохд № 205/16 г. на РС Провадия и определил общо такова в размер на четири години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири години. С решение № 71/ 19.07.2018 г. по внохд № 79/18 г. Габровският окръжен съд потвърдил присъдата и същата е влязла в законна сила. Искането е процесуално допустимо. Видно от писмо на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Затвора в гр. Варна осъденият И. е постъпил в затвора на 07.12.2018 г. за изтърпяване на наказанието и в този момент е разбрал за постановената присъда. Искането за възобновяване на делото е депозирано на 13.03.2019 г. и попада в законния шестмесечен срок, регламентиран в чл. 423 ал.1 от НПК. Разгледано по същество е неоснователно. От материалите по делото се установява, че досъдебното производство е проведено с участието на обвиняемия И. И.. Същият е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия полицай от 27.03.2014 г., прецизирано с постановление от 12.12.2014 г. Призован е чрез сестра си за предявяване на материалите по делото, като на посочената дата се е явил служебния му защитник. След образуване на нохд № 843/17 г., на подсъдимия И. лично е връчен препис от обвинителния акт и е призован за първото съдебно заседание, като в призовката изрично е отбелязана възможността делото да се гледа в негово отсъствие, ако не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Подсъдимият е депозирал възражение срещу обвинителния акт, но не се явил в съдебното заседание поради заболяване, поради което същото е било отложено. Призован е лично и за второто съдебно заседание, на което също не се явил. Мярката за неотклонение е била изменена в „задържане под стража” и И. е бил обявен за ОДИ с телеграма № 39308/28.12.2017 г. В съдебното заседание на 14.03.2018 г. Габровският районен съд е постановил, че по отношение на подсъдимия И. И. делото ще се разгледа в негово отсъствие на основание чл. 269 ал.3 т.2 от НПК и е провел съдебното следствие с участие на служебния му защитник. Изложените обстоятелства сочат, че И. И. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Лично е участвал в досъдебната фаза на процеса, получил е обвинителен акт, призоваван е за две от съдебните заседания, които са отлагани поради неявяването му по уважителни причини. Фактът, че след това е напуснал известните по делото адреси и се е укрил обуславя извода, че се е отказал доброволно от правото си на лично участие в процеса, съотв. от правото да се защитава лично. Назначеният от съда служебен защитник е реализирал пълноценно правата на подсъдимия, включително чрез обжалване на постановената присъда. На осъдения И. е бил гарантиран справедлив процес в негово отсъствие, като неучастието му в производството е негов личен избор, от който не може да черти права, претендирайки отмяна на постановената присъда. Институтът за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане има за цел да гарантира пълноценно упражняване на основно право на осъденото лице- правото на лично участие в нов съдебен процес. Възобновяване на наказателното дело е допустимо само при наличие на данни, че осъденият не е участвал в процеса, защото не е знаел за наказателното преследване срещу него. Очевидно настоящия случай не е такъв. Процесуалното поведение на И., свързано с напускане на посочения от него адрес и укриване от правоохранителните органи по време на висящ първоинстанционен съдебен процес разкрива недвусмислен отказ от правото му на лично участие, гарантирано от процесуалния закон. Като взе предвид гореизложеното и като намери искането за неоснователно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. И. за възобновяване на производството по нохд № 843/ 2017 г. на Габровския районен съд и отмяна на присъда № 271/18.05.2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: