Р Е Ш Е Н И Е N 29 гр. София, 04.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 517 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Х. С. Д., М. С. С. и К. С. Г. са обжалвали въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 47 от 22.03.2012г. по гр.д.№ 508/2011г. Касационната жалба е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответниците не са подали отговор на касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато по въпросите: 1. допустимо ли е производството и какви са последиците от разглеждане на иск за делба на имоти, които са индивидуализирани по почин на ищеца според сегашните им граници след предявяване на иска и 2. Представлява ли решението за допускане на делбата разрешаване на спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК в случаите на снабдяване на съделител с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, надхвърлящ правата му в съсобствеността. По тези въпроси Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира следното: 1. Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944г. подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. Според ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК и двата вида решения на Общинските служби по земеделие – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници. Следователно когато земите , предмет на иска за делба , са описани с площ и граници според документа за собственост преди възстановяването, исковата молба е нередовна , защото обстоятелствената част не ги индивидуализира към настоящем. Съдът е длъжен да остави исковата молба без движение като укаже на ищеца да опише земите по площ, граници, населено място, землище, съответния идентификационен номер и плана, по който са заснети така, както са възстановени с окончателния акт и приложената към него скица. Ако исковата молба е била нередовна, но по-късно ищците представят нова , вписана искова молба, с която имотите са индивидуализирани с идентификатори по влезлия в сила план за новообразуваните имоти и заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и съответните им граници, то тогава нередовността на исковата молба е отстранена и съдът следва да се произнесе по иска за делба въз основа на поправената искова молба, без да е необходимо да се произнася с нарочен акт, с който да приеме уточнението. 2. В първата фаза на делбата се разрешават допустимите и характерни за това производство спорове за собственост, разглеждат се оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Когато съделител оспорва съществуването на съсобственост и представя нотариален акт по обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик на целия имот, при оспорване на този нотариален акт от друг съделител, всъщност възниква спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК и ако при разрешаването му съдът приеме, че нотариалният акт удостоверява повече права, отколкото титулярът притежава, той е длъжен да го отмени за съответната част. В този смисъл настоящият състав подкрепя тълкуването, дадено по реда на чл.291 ГПК в решение № 232 от 04.11.2011г. по гр.д.№ 1354/2010г. на ВКС, ІІ г.о. , според което при уважаване на иска за делба, когато съделител се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за целия имот, той частично следва да се отмени като последица от разрешаване на спора за собственост. По основателността на жалбата. С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е приел, че решението на Тополовградския районен съд № 33/17.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 134/2011 г. по допускането на делбата на недвижимите имоти е недопустимо, защото съдът се е произнесъл за имоти, различни от тези по първоначалната искова молба. Според въззивния съд с допълнителната молба от 24.06.2011 г. под формата на уточнение изцяло са променени заявените за делба недвижими имоти, т.е. въведен е нов предмет на иска, което по правната си същност представлява предявяване на нов иск, който не е приет от съда за разглеждане по съответния процесуален ред, нито е прието изменение на първоначално предявения иск. Атакуваното пред въззивния съд решение, частта му с която съдът се е произнесъл по претенции с правно основание чл.537, ал.2 ГПК също е прието за недопустимо, обезсилено е и производството е прекратено. Мотивите са, че отмяната на нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК в самостоятелно производство, без да е предявен иск за разрешаване на спора за собственост, не може да се иска и такъв иск е недопустим. Предмет на иска по чл.537, ал.2 ГПК е засегнатото право на собственост на ищеца, а отмяната на нотариалния акт е законова последица от уважаването на иска, дори и да не е изрично поискана. С оглед изложението по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване са основателни доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд. Отстраняването на недостатък на искова молба, независимо дали е направено по инициатива на ищеца или по реда на чл. 129 ал.2 ГПК, не изисква от съда непременно да се произнесе с нарочно определение като приеме уточнението. Разрешаването на спора за делба по уточнената искова молба, с която са посочени актуалните индивидуализиращи признаци на земеделските земи - обекти на съсобствеността не представлява произнасяне по непредявен иск. Ето защо въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение по чл. 344 ал.1 ГПК следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Следва да се отмени и решението в останалата част, защото от крайния изход на първата фаза на делбеното производство ще зависи дали следва да бъдат изменени оспорените констативни нотариални актове. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 47 от 22.03.2012г. по гр.д.№ 508/2011г. изцяло и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: