О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 41     София, 29.01. 2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА                                                                 МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №2164/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Й. Р. , със съдебен адрес: от град С., чрез процесуалния й представител – адв. Н, против определение от 17.7.2008 г. по гр.д. №1145/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 05.3.2007 г. по гр.д. №209/2004 г. Самоковският районен съд, І-ви състав, е допуснал делба между ищцата С при квоти по ½ идеална част за всеки, на движими вещи, подробно изброени в диспозитива на решението. Със същото решение е отхвърлен искът за делба на ½ ид.част двуетажна масивна жилищна сграда между, същите страни, както и за част от движимите вещи. С решението е прекратено производството по делото по иска за делба на обзавеждане на детска стая, на вещи подробно посочени в решението. С определение от 17.7.2008 г. по гр.д. №1145/2007 г., по частна въззивна жалба от ищцата С, срещу решението на районния съд в частта, с която е прекратено производството по делото/имащо характер на определение/ Софийският окръжен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че проведеното на 15.10.2004 г. съдебно заседание не е първо по смисъла на чл.108 ГПК/отм./, тъй като в него са обсъждани въпроси по редовността на исковата молба и допустимостта на иска, като производството по делото е било оставено без движение и по отношение на вещите, за които искът е оттеглен. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че оттеглянето е станало до приключване на първото по делото съдебно заседание. Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна касационна жалба от ищцата С с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В частната касационна жалба се твърди, че изводите на окръжния съд не съответстват на процесуалните норми, като са изложени подробни съображения в посочения смисъл. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат основания за допускане на частната касационна жалба по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за разглеждане на спора по същество досежно обзавеждането на детската стая. Ответникът по касация – Д. Л. Н., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Въззивната инстанция правилно е приложила процесуалния закон. Действуващата към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция правна норма на чл.108 ГПК/отм./ по ясен и категоричен начин прогласява, че “В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което се пристъпва към изясняване фактическата страна на спора”. Визираната разпоредба определя като първо по делото заседание това, при което няма за разрешаване предварителни въпроси и исковата молба е редовна. В процесния случай съдебното заседание на 15.10.2004 г. не се явява първо по смисъла на чл.108 ГПК/отм./, тъй като макар и съдът да е дал ход на делото, той е констатирал, че исковата молба е нередовна и оставил производството по делото без движение със съответните указания. Поради това подадената на 28.10.2004 г. от ищцата – частна касационна жалбоподателка в настоящото производство молба, с която е оттеглила претенцията за делба на вещите, с които е обзаведена детската стая, е предхождала първото по делото заседание по смисъла на процесуалния закон. Ето защо всички изводи на окръжния съд в посочения смисъл са правилни. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че постановяването на акта, с който съдът се е произнесъл по молбата за оттегляне иска е законосъобразно. Единственото изискване на процесуалния закон по чл.119, ал.1, изречение ГПК/отм./ е ищецът да оттегли без съгласието на ответника претенцията си до приключване на първото заседание по делото. Поради това съдопроизводственото действие, с което се е произнесъл по молбата за оттегляне на иска, в решението си не е порочно. Същественото в тези случаи е, че законът е имал предвид спазването на диспозитивното начало в гражданския процес, съгласно което ищецът е водещ в него. Изложеното налага извод за неоснователност на частната касационна жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,     О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.7.2008 г. по гр.д. №1145/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети въззивен състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: