Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 07.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 665 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.2 НПК и е образувано по жалба от защитник на подсъдимия Е. В. В.. С присъда № 58 от 30.11.2022г. по НОХД № 553/2022г. Благоевградски районен съд – 6 наказателен състав е признал подсъдимия Е. В. В. за невиновен в това на 10.11.2021г. около 07.10 часа в град Симитли по ул. "Г. Д." с посока на движение от град Симитли към с. Ж., в района на бензиностанция „П.“ да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 220“ с ДКН ** **** ** след употреба на наркотични вещества - кокаин и на основание чл. 304 НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. В рамките на осъществен инстанционен контрол по протест от прокурора, Окръжен съд - Благоевград, I въззивен наказателен състав е постановил присъда №10/10.03.2023г. по ВНОХД № 76/2023г., с която е отменил атакувания акт и признал подсъдимия В. за виновен по възведеното му пред първостепенния съд обвинение, налагайки му наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, приспадайки, на основание чл. 59, ал.4 НК, времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред. В касационната жалба се декларират всички основания – тези по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Защитата твърди, че въззивният съдебен състав не е изпълнил своите задължения по изясняване в пълнота на фактологията по спора чрез изследване дали пробата от урина, в която е установено наличие на кокаин и негови метаболити произхожда изобщо от подсъдимия. Наред с това сочи, че наличието на наркотично вещество се доказва единствено чрез кръвната проба, но не и от урината на управляващия моторното превозно средство. Касаторът претендира и за явна несправедливост на наложеното на неговия подзащитен наказание чрез неприложение нормата на чл. 66, ал.1 НК, тъй като В. бил неосъждан. Моли да бъде отменена атакуваната въззивна присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа изложеното в касационната си жалба, акцентирайки на това, че единственият регламентиран начин за доказване употребата на наркотични вещества от водачите на моторни превозни средства при оспорен резултат е кръвната проба, която в настоящия случай е отрицателна. Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според него правилно е становището, изразено в атакуваната присъда, че доказването на употребата на наркотични вещества при управление на МПС се извършва чрез всички допустими в закона средства, които по настоящото дело са достатъчни, за да обосноват виновността на подсъдимия в извършване на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Подсъдимият Е. В. поддържа позицията на своя защитник. При дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия В. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна. Възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка е тъждествена с тази, възприета от първостепенния, но с извършен различен неин правен прочит. Съдилищата са интерпретирали по напълно противоположен начин иначе правилно установените от тях факти като пред никой от тях, обаче, не е стоял въпросът дали изследваната от експертите по двете химико-токсилогични експертизи проба от урина произхожда от подсъдимия. Такива доводи се релевират от защитата едва пред настоящата инстанция и поради това въззивният съд не би могъл да бъде упрекнат в процесуално бездействие по неизясняване на този въпрос - пред него не е претендирано да му бъде даден отговор, а и той е бил безпротиворечиво изяснен в хода на производството. В този смисъл съдът не е допуснал твърдяните от защитата нарушения, изразяващи се в неизясняване на въпроса от кого произхожда изследваната проба от урина с № 140702. На издадения на подсъдимия талон за изследване № 140702 съответстват по номера и стикерите, с които са обозначени взетите впоследствие от него проби от кръв и урина в рамките на изискуемото време. Именно тези проби са били обект на изследване от експертите от специализираната химикотоксилогична лаборатория към ВМА - София и те изрично са ги описали в изследователската част на своята експертиза. Изяснената чрез свидетелски показания и документи хронология на издаване на талон за медицинско изследване с уникален номер в 9.00 часа на 10.11.2021г. на подс. Е. В., неговото медицинско изследване и вземане на по две проби кръв и урина в 10.00 часа същия ден, на които са поставени стикерите с идентичен уникален номер, съхраняването им по установения ред и предаването им на вещите лица за изследване, игнорира каквито и да било съмнения, че подложените на анализ от експертите А. и И. проби са на лице, различно от В.. И това касае както изследваната проба от кръв, така и тази от урина. Всъщност самият касатор не изразява претенции към произхода на кръвната проба, която е предоставена на вещите лица в надписани епруветки с номера, напълно еднакви с тези, положени върху двата пластмасови контейнери, съдържащи урина. Основният спорен въпрос, стоял за разрешаване от районен и окръжен съд и поставен на вниманието на настоящата инстанция е доколко деянието, в чието осъществяване Е. В. е обвинен, е извършено, разгледано и в светлината на разписаното в приложимата Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ бр.81/2018г./. Предходните съдебни състави равнозначно са приели, че подсъдимият е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ „Е 220“ с ДКН ** **** ** и при проверка тестът „D. D. C. 3000“, с който е изследван, е отчел позитивен резултат за наличие на кокаин в организма му. Поради неприемане от страна на водача В. на резултатите от теста, той е отведен в ЦСМП Благоевград, където в присъствието на медицинско лице е дал проби от кръв и урина за медицинско и химическо изследване. При последващото експертно анализиране на тези проби се установило, че в предоставената кръвна проба няма присъствие на алкохол и наркотични вещества, докато в тази от урината се потвърждава наличие на кокаин и негови метаболити - метилекгонидин, метилекгонин и етилекгонин. Тази фактология е описана във внесения за разглеждане обвинителен акт и в мотивите на първия и втория съд. Съгласно чл.3а, т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ установяването на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. При такава ситуация, пред която сме изправени и в настоящия случай, меродавни са резултатите от химико-токсикологичното изследване, а не тези от теста. Действително, при изследването експертите анализират предоставените им проби кръв и урина от лицето, но употребата на наркотични вещества се доказва чрез резултата от изследването само на кръвната проба - чл. 23, ал.1 от Наредбата. От заключенията на двете съдебни химико-токсикологични експертизи несъмнено се установява, че в кръвната проба на В. не се съдържат алкохол или наркотични вещества. Наличие на кокаин и негови метаболити се установява единствено в предоставената проба от урина като изследвалите я могат да се ангажират с времеви интервал на прием на такова вещество в широки граници - от 24 до 72 часа преди вземане на биологичната проба. Невъзможността за прилагане на критерии спрямо наличието на наркотични вещества или техни аналози по начин, приложим към употребата на алкохол, детайлизиран с концентрацията му в кръвта на изследваното лице и съответно отчетени промили, определя като напълно резонно разписаното в Наредбата, че наличието на наркотични вещества в организма се доказва само чрез кръвната проба, тъй като след попадане на наркотичното вещество в системното кръвообръщение, то се елиминира от организма чрез селектирането му в урината. Физиологичното време, необходимо за достигане до отделителната система на това вещество, различно при различните видове наркотици, е взето предвид при разписване на изискването тази употреба да се доказва само с кръвната проба, но не и с тази от урината. Безспорно, както всяко изпълнително деяние, така и управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества /какъвто е съставът на чл. 343б, ал.3 НК/ се доказва с всички допустими доказателствени средства. Наличните по делото доказателствени източници, обаче, не съдържат информация, която може да обезпечи обвинителната теза и респективно контролирания от настоящата инстанция акт. За да постанови своя осъдителен съдебен акт, въззивният състав се е основал на отразеното във вещественото доказателство - „D. D. C. 3000“ № 8327961 - позитивно показание за кокаин, на показанията на свидетелите Б. и М. и на съдебното минало на подсъдимия и данните от приложената негова справка за нарушител. Според съда именно тези носители на доказателствена информация установяват управлението от страна на Е. В. на МПС след употреба на наркотици. Всъщност окръжният съд е развил тезата си, позовавайки се на недопустими доказателствени източници или такива, чието съдържание не рефлектира пряко върху предмета на доказване по делото. Както бе посочено, при медицинско и химическо изследване на биологични продукти от едно лице /в случая водача В./ след изрично негово оспорване на резултата от предходно направен му тест, достоверен е резултатът от кръвното изследване, който игнорира този от полевия тест, явяващ се единствено индикация за липсата или наличието на такава употреба. Поради това и тестът като веществено доказателство и съответно протокола за неговия физически оглед следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Показанията на коментираните от второстепенния съд свидетели Б. и М. всъщност са насочени към изясняване на причината за спиране и извършване проверка на подсъдимия - получен оперативен сигнал за държане и употреба от негова страна на наркотични вещества, но не са свързани с предмета на изследване по делото - управление от страна на В. на МПС след употреба на наркотици. При позоваването си на тези показания, обективиращи получената от двамата полицейски служители оперативна информация, за да обоснове извода за управление на МПС след употреба на кокаин, вторият съд не държи сметка, че тя не опровергава останалата, касаеща състоянието на подсъдимия, отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в свидетелските показания. В този смисъл данните за провеждана в предходен спрямо инкриминирания час полицейска операция и тези за съдебното минало на подсъдимия са ирелевантни към разследваното деяние. Описаните източници неправилно са приети от второстепенния съд като сочещи подсъдимият да е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. При вярно установени от второстепенния съд факти, извършеният от него правен анализ не сочи подсъдимият да е управлявал процесния автомобил след употреба на наркотични вещества. В тази ситуация логична е и констатацията на настоящия състав, че деянието, в чието извършване Е. В. е обвинен, не е осъществено и той следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 10 от 10.03.2023г., постановена по ВНОХД № 76/2023г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, I въззивен наказателен състав като ОПРАВДАВА Е. В. В. по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.