Решение на Върховен касаиионен съд I..о РЕШЕНИЕ № 657 С., 26.10. 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Б. ЦОНЕВ при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 2 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Ц. от АК-С., против решението от 06.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 4595 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, BO, IV „Г" състав, с което като е оставено в сила решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 33564/2008 г. на Софийския районен съд, 66 с-в, са отхвърлени предявените от Д. Д. Х., срещу [фирма] - [населено място], Софийска област, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 127/25.08.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър търговски маркетинг и стратегия" и за заплащане на сумата 27240 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода 01.09.2008 г. - 28.02.2009 г. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез пълномощника си адв. Е. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба и моли въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила, което становище поддържа и в съдебно заседание като подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 873 от 05.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос - следва ли да се признае за законосъобразно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато предизвестието е отправено към момент, в който няма реално съкращаване на щата, който въпрос е от значение за изхода на спора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № 127 от 25.08.2008 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Х., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението - „мениджър търговски маркетинг и стратегия" и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца в размер на 27 240 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в ответното дружество е извършено съкращаване на щата като със заповед № 126/18.08.2008 г. на изпълнителния директор е закрита длъжността „мениджър търговски маркетинг и стратегия", заемана от ищеца и е утвърдено ново щатно разписание на част I -С. офис, в сила от 01.09.2008 г. Със заповед № 127/25.08.2008 г. ищецът е бил уволнен, поради съкращаване на щата, считано от 01.09.2008 г., от която дата е влязло в сила новото щатно разписание, в което длъжността заемана от ищеца не фигурира. При тези факти, въззивният съд е приел, че в случая към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е налице реално съкращаване на щата - премахната е съответната трудова функция, заемана от уволнения, извършено е от компетентния орган към момента на уволнението и за работодателя не е съществувало задължение за подбор. Съдът е приел, че работодателят е взел решение да уволни ищеца от момента/датата/ на реалното съкращаване на щата и по изричната му воля заповедта на уволнение е произвела правните си последици от 01.09.2008 г., т.е. с изтичане на срока, предвиден в нея, поради което обстоятелството, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца преди това/ до края на м. август 2008 г./ не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В касационната жалба на Д. Х. са изложени оплаквания са материална незаконосъобразност на въззивното решение. Развити са съображения за незаконност на уволнението, тъй като към момента на отправяне на предизвестието 25.08.2008 г. реално съкращаване на щата не е било налице. Позовал се е на решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на ВКС, III г.о., с което е прието, че с отправянето на предизвестие работодателят упражнява потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение и това е правнорелевантният момент, към който трябва да се преценява валидността на изявлението. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира следното : Изразеното в посоченото решение на ВКС становище е по прилагането на чл. 333, ал. 7 КТ, установяващ, че закрилата по чл. 333 КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. С решение № 206/2000 г. ВКС е приел, че наличието на предпоставките за предварителна закрила по чл. 333 КТ следва да се преценява към момента на отправяне на предизвестието в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с изтичането му. Прието е, че в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. В настоящия случай спорът не касае закрилата по чл. 333 КТ, а моментът, към който следва да се преценява наличието на фактическия състав на съкращаване на щата. Настоящият съдебен състав намира за правилно изразеното становище в решение № 206/2000 г. на ВКС, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В настоящия случай обаче трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 127/25.08.2008 г., поради съкращаване на щата, считано от 01.09.2008 г., от която дата е влязло в сила новото щатно разписание, в което длъжността заемана от ищеца не фигурира, т.е. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице реално съкращаване на щата. Или работодателят е взел решение да уволни ищеца от момента/датата/ на реалното съкращаване на щата и по изричната му воля заповедта за уволнение е произвела правните си последици от 01.09.2008 г., с изтичане на срока, предвиден в нея, поради което обстоятелството, че тази заповед е връчена на ищеца в един предходен момент/ до края на м. август 2008 г./ не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Изложеното налага извод за законосъобразност на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1145 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 06.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 4595 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, BO, IV „Г" състав. ОСЪЖДА Д. Д. Х. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 1145/хиляда сто четиридесет и пет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: