Р Е Ш Е Н И Е № 110 София 11.04.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в открито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева и прокурора............................... изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1237 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Д. И. чрез адв.В. Ц. и от С. Х. П. чрез адв.С. Т. против решение № 1299 от 24.10.12г.по гр.дело № 975/12г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 6 от 23.02.12г.по гр.дело № 1064/08г.на Старозагорския окръжен съд.С него е унищожено извършеното от Д. В. Д. упълномощаване с пълномощно рег.№ 3898 и рег.№3899 от 18.07.2008г.,както и договорът за покупко- продажба,материализиран в нот.акт № ,том ,рег.№ ,дело №г.,по силата на който същият чрез пълномощника си С. Х. П. е продал на И. Д. И. недвижим имот. С определение № 43 от 14.01.14г. състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: как трябва да процедира въззивния съд,когато не е направен доклад по делото. На въпроса е отговорено в Тълкувателно решение № 1/9.12.13г.по ТД№ 1/13г.на ОСГТК на ВКС – т.2,в което е прието,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.Когато въззивният съд прецени,че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна,вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти,той следва служебно,без да е сезиран с такова оплакване,да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с пълномощно рег.№ 3898 и № 3899 от 18.07.08г.ищецът Д. В. Д. е упълномощил ответника С. Х. П. от негово име и за негова сметка да извършва всякакви действия на управление и разпореждане и при условия и цена,каквито договори,включително и с правото да договаря сам със себе си или с трети физически или юридически лица,на които той също е пълномощник,по отношение на собствения му апартамент,находящ се в [населено място], [улица].С нот.акт № ,том ,рег.№ ,н.д.№ г.на нотариус П. И. продавачът Д. Д.,представляван от С. П. е продал на И. Д. И. същия недвижим имот за сумата 27 100 лв,платена в деня на продажбата и получена от пълномощника.Спорно е било по делото към момента на изготвяне на пълномощното и изповядване на сделката дали ищецът е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.Въз основа на заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи,които са установили,че ищецът страда от психическо заболяване – биполярно афективно разстройство с маниен синдром,което датира от 1999г.,съдът е направил извод,че макар и дееспособен, към момента на подписване на пълномощното не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,поради което сделките по упълномощаването и продажбата са унищожаеми съгласно чл.31 ЗЗД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.31 ал.1 ЗЗД,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по жалбата Д. В. Д. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС,намерила израз в ТР № 1/13г.на ОСГТК на ВКС.Във въззивната жалба се съдържа изрично оплакване,че първоинстанционния съд не е направил редовен доклад по смисъла на чл.146 ГПК.Освен това разпоредбите на ЗЗД относно унищожаемостта и нищожността на договорите са императивни и въззивният съд е следвало и служебно,като констатира нередовност на исковата молба с оглед твърденията в обстоятелствената й част за наличие на предявени два иска,да укаже на ищеца да уточни петитума,което първостепенният съд е пропуснал да извърши.Трайната съдебна практика приема,че унищожаемостта на пълномощното не влече до унищожаемост на сделката,а недействителността на сделката също следва да бъде установена. С оглед разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав,който като се съобрази с указанията,да реши спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1299 от 24.10.12г.по гр.дело № 975/12г.на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.