Р Е Ш Е Н И Е №.60 гр. София, 29.04.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3049/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. В касационната жалба подадена от В. Д. К. и С. И. К. от [населено място] се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част , с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата между присъдените 55 000 лева и претендираните по 75 000 лева. Твърди се, че постановявайки решението си в тази част, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне н конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди: претърпени от ищците страдания от смъртта при ПТП на 25.07.2011 на дъщеря им Р. С. И.-р. 1989 г... В обжалвания акт липсват мотиви относно определения конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите при определяне на този размер. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.. С определение №30 от 30.01.2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД и по-специално за това следва ли да се вземат и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомолистите”, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е счел, че обезщетение от по 55 000 лева за всеки родител е достатъчно да ги овъзмъзди за претърпените душевни страдания от внезапната загуба на 21 годишната им дъщеря и е отхвърлил до размера на максимално претендираните от по 75 000 лева, въззивният съд не е изложил мотиви защо не уважава исковете в пълен размер, извън приспадането на по 45 000 лева доброволно заплатени на това основание от застрахователя на ГО на прекия причинител на вредите от общо приетата сума от 100 000 лева-като достатъчен размер на обезщетението. Положителният отговор на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: за това следва ли да се вземат и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” като критерий наред със всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е застъпен в трайната задължителна практика на ВКС: Р №1 /26.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 299/11 на ІІ т.о. , Р № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г. на ІІ т.о. и много други. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не се е позовал на лимитите за размерите на застрахователните обезщетения,съгласно параграф 27 ПЗР на КЗ, без да обоснове конкретната връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити, които във всички случаи са значително по-високи от търсеното обезщетение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до пълнопредявените размери от по 75 000 лева на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства, които обосновават изключително тежък случай на душевни страдания от загубата на дъщерята на ищците, които се установяват от показанията на разпитаните свидетели и съответната медицинска документация. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-25.07.2011 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 800 лева, както и общо 4 000 лева- разноски в полза на двамата касатори- платено адвокатско възнаграждение, съобразно отразеното плащане на същата сума в самото адвокатско пълномощно по делото. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 767 от 22.04.2013 по гр.д. № 4477/12 на САС в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата между присъдените в полза на всеки от двамата ищци по 55 000 лева и претендираните по 75 000 лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма].София да заплати на В. Д. К. ЕГН: [ЕГН] и С. И. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от по 20 000 лева на всеки от тях - застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 25.07.2011 до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] –гр. София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800-осемстотин лева , съобразно уважената част от иска в настоящото производство, ОСЪЖДА [фирма].София да заплати на В. Д. К. ЕГН: [ЕГН] и С. И. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от 4000 лева-общо разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.