Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 08.06. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №209/2012 година Производството е по член 307 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба,подадена от А. М. Г. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат М. Д. С., за отмяна на влязлото в законна сила решение №86 от 08.10.1998г. на Поморийски районен съд,постановено по гр.д.№158/1996г. по описа на същия съд,което е оставено в сила с решение №73/02.06.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1017/1998г. по описа на същия съд,като по така постановеното въззивно решение, с определение №583/22.06.2009г. на Върховен касационен съд,ІV го,постановено по гр.д.№5310/2008г. по описа на същия съд,в производството по член 288 ГПК,не е допуснато касационно обжалване на същото,на основание член 303,ал.1 т.2 ГПК. В молбата за отмяна се твърди,че с влязло в законна сила решение №111/22.07.2010г. по гр.д.№63/2010г. по описа на Районен съд [населено място],е прието за установено по отношение на Община [населено място] и М. Г. Д.,че оспорвания от ищеца А. М. Г.,документ,предоставен по гр.д.№158/1996г. по описа на Поморийски районен съд-Удостоверение №94-М-297/5.12.1996г.,издадено от началника на управление „ТУСОС” при [община],е неистински/неверен/,документ,което е потвърдено с решение № V-2/17.02.2011г. по в. гр.д.№1579/2010г. по описа на съда,като с определение №1247/21.11.2011г. по гр.д.№776/2011г. по описа на ВКС,ІІІго,не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение. В молбата за отмяна се твърди,че въз основа на този документ,издаден от „ТУСОС” на [община],който с горните решения е приет за неистински,като част от доказателствата по делото и въз основа на който и вещите лица по делото са приели,че е налице влязъл в сила нов регулационен план на [населено място], [община] по отношение на обжалвана част от плана.Молителят заявява,че поради неистинността на този документ,върху който е било основано влязлото в законна сила решение на съда,то са налице предпоставките за неговата отмяна, предвидени в член 303 ,ал.1,т.2 ГПК. Ответникът по молбата, [община],в писмения си отговор,заявява,че същата следва да се остави без уважение и по отношение на тази страна се прекрати производството по делото. Ответникът по молбата М. Г. Д.,в писмения си отговор, депозиран чрез пълномощника му,адвокат А. Т.,счита че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в законна сила решение и моли същата да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената молба,разгледана по същество е неоснователна. Хипотезата на член 303, ал.1,т.2 ГПК ,предвижда възможността да се иска от заинтересованата страна отмяна на влязло в законна сила решение,когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ/както е изложеното в настоящия случай/,на показанията на свидетел,на заключение на вещо лице,върху които е основано решението,или престъпно действие на страната,на нейния представител,на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. С влязлото в законна сила решение,чиято отмяна се иска,е постановено следното: -прието е за установено по отношение на ответника М. Г. Д.,че ищецът М. Л. Г./наследодателя на настоящия молител/,е собственик на дворно място от 520 кв.м,находящо се в [населено място],Бургаска област,съставляващо парцел VІІ-265 в кв.12 по ЗРП на [населено място],като до предявения размер от 652 кв.м отхвърля иска, -отхвърля иска на М. Л. Г. за осъждане на ответника М. Г. Д. да прекрати всякакви действия,накърняващи правото на собственост на ищеца върху дворно място от 652кв.м,находящо се в [населено място],Бургаска област,съставляващо имот пл.№265 в кв.12 по плана на селото,част от бивш имот пл.№21 в бивш квартал 24 по плана на [населено място]-извършване на строителство на разстояние 1 метър от регулационната линия,между собствения на ищеца и собствения на ответника парцели. -приема за установено по отношение на ответника М. Л. Г.,че ищецът по предявения насрещен иск М. Г. Д. е собственик на 140 кв.м-част от дворно място от 545кв.м,съставляващо урегулиран парцел VІ-295 в кв.12 по ЗРП на [населено място] и осъжда М. Л. Г. да предаде на М. Г. Д. владението върху описаното дворно място,съобразно скицата от заключението на вещо лице Ст.Ж.,която за се счита неразделна част от настоящото решение.До предявения размер от 170 кв.м отхвърля иска.” В производството по делото,завършило с това влязло в сила решение,е представено удостоверение №94-М-297 от 05.12.1996г. ,издадено от „ТУСОС” при [община],според което се удостоверява,че: „Действащият ЗРП на [населено място] е одобрен със заповед №25/29.01.1991г.Същият е в сила и по отношение на п-ли VІ и VІІ в кв.12.Преди настоящия за [населено място] е действал одобреният ЗРП от 1933г. За п.л VІ-21 в кв.12 по плана а [населено място] от 1933г.,със заповед №876/1.12.1986г. на ОНС Б. е одобрено разделянето на п-ли VІ-21,ХІ-21,ХІІ-21,които са идентични,съответно с п-ли V-264,VІ-295,VІІ-265 кв.12 по сега действащия план.” В молбата за отмяна се излагат доводи,че въз основа на това удостоверение,чиято неистинност е установена с горепосоченото влязло в законна сила решение,съдът е приел,че действащия ЗРП на [населено място],одобрен със Заповед №25/29.01.1991г. е в сила за посочените процесни парцели,което е обусловило правните изводи на съда по спора. К. намира,че тези доводи са неоснователни и признаването за установено,че цитираното удостоверение е неистински,неверен документ, не променя установеното по делото,тъй като в производството по в.гр.д.№1017/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е оставено с вила горепосоченото решение на ПРС,въззвникът-настоящия молител А. М. Г./конституиран в процеса на производството по делото на мястото на наследодателя си М. Л. Г.-първоначалния ищец по делото/,е представил препис от влязло в сила Решение №ІІІ-260/2005г. по адм.д.№527/2002г. по описа на Бургаски окръжен съд/лист 176 от делото/,с което се отменя Заповед № -РД-16-25/19.01.1991г. на Кмета на [община] в частта,с която е одобрен кадастралния и регулационен план на [населено място],досежно имотната и регулационната граница на имоти VІІ-265 и VІ-295 в кв.12,както и препис от влязло в законна сила Решение № ІІІ-133/15.07.2004г. по адм.д.№1039/2003г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което се прогласява нищожност на заповед №876/01.12.1986г. издадена от началника на управление”Архитектура и благоустройство” при о Окръжен народен съвет Б.,с която е одобрено разделянето на парцел VІ-21 в кв.12 по ЗРП на [населено място],Бургаски окръг на парцел VІ-21,ХІ-21 и ХІІ-21.Постановеното по тези съдебни актове,е било взето предвид и е обсъдено от въззивния съд,видно от мотивите на решението му,с което се оставя в сила решението на Поморийския районен съд,чиято отмяна се иска с настоящата молба.С оглед на това,приетото по делото,във връзка с действието на ЗРП от 1991г.,което е било невярно отразено като факт в удостоверението на [община],признато за неистински/неверен/ документ,тъй като удостоверява неверни обстоятелства,е било признато от съда за такова именно с решение №11/22.07.2010г. по гр.д.№63/2010г. по описа на Районен съд Поморие,видно от мотивите на което,съдът се е позовал на Решение № ІІІ-260/2005г. по гр.д.№527/22002г. по описа на Бургаски окръжен съд,посочено по-горе,представено и обсъдено и по в.гр.д.№ 1017/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила решението,чиято отмяна се иска.Ето защо,въпреки установяването на неистинност на този документ-горепосоченото удостоверение по предвидения за това ред,с оглед изложеното това не може да обоснове друг изход на делото,тъй като действителното фактическо положение, във връзка с отмяната на заповедта за одобряване на ЗРП относно процесните имоти факти, е установена и взета предвид от въззивния съд ,при обсъждане на представените съдебни решения,постановени по посочените административни дела.Следователно не е налице,хипотезата предвидена в член 30 ал.1,т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение,предмет на настоящата молба за отмяна. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6084/08.12.2011г.,подадена от А. М. Г. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат М. Д. С.,за отмяна на влязлото в законна сила решение№86 от 08.10.1998г. постановено по гр.д.№158/1996г. по описа на Районен съд [населено място],което е оставено в сила с решение № 73/02.06.2008г. постановено по гр.д.№1017/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: