О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 174 София, 28.11.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП Р. КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 2154/2013 г., като взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между районния съд в гр. Русе и Великотърновския районен съд. Прокурорът от ВКП Р. Карагогов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Велико Търново, тъй като в конкретния случай компетентният съд следвало да се определи съгласно мястото на неизпълнение на принудителната административна мярка, а не съгласно носимостта на задължението на работодателя за плащане. Изискуемото действие е следвало да бъде извършено от ръководителя – жалбоподател в седалището му в гр. Д., общ. В. Т., поради което именно там е било осъществено нарушението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: Наказателно административен характер дело № 1520/2013 г. по описа на РС – Велико Търново е било образувано по жалба на Д. Р. Р., представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Д., [община], против наказателно постановление № 04-0401840 от 22.07.2013 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за допуснато административно нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил в срок задължително предписание с № 1 от протокол за извършена проверка с изх. № 474/08.05.2013 г. на контролния орган от дирекция „Инспекция по труда” на правоимащи лица да бъде изплатено дължимо и начислено трудово възнаграждение. С определение, постановено в съдебно заседание на 10.10.2013 г. Великотърновският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС – Русе, като е счел, че процесното нарушение има за предмет неизпълнението на предписание, чието съдържание било за изплащане на трудово възнаграждение, а плащането съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, б. „а” от ЗЗД следвало да се извърши по местоживеенето на кредиторите, които живеели на територията на гр. Русе. По жалбата на Д. Р. Р., представляващ [фирма], е било образувано НАХД № 2253/13 г. по описа на РС – Русе. С разпореждане № 3389 от 21.10.2013 г. съдия-докладчик при РС – Русе е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС, като е приел, че твърдяното административно нарушение се състои в неизпълнение на задължително предписание за действие с точно определено съдържание, произтичащо и извършено в сферата на управление на юридическото лице, като неизпълнението е осъществено в района на РС – Велико Търново – в седалището на работодателя в гр.Д. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – Велико Търново. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. С последното търговското дружество [фирма] в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР КТ не е изпълнил в срок задължително предписание с № 1 от протокол за извършена проверка с изх. № 474/08.05.2013 г. на контролния орган от дирекция „Инспекция по труда” на конкретно посочени правоимащи лица да бъде изплатено дължимо и начислено трудово възнаграждение. С оглед приетата фактология в атакуваното наказателно постановление нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и се изразява в бездействие на правнозадълженото лице, което в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на оправомощен представител на дирекция „Инспекция по труда” – В. Търново. Така формулираното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, очертано в съответното предписание, определя и подсъдността на отговорността на задълженото лице. В такъв смисъл, съдията-докладчик при РС – Русе правилно е приел по същество, че за административнонаказателната отговорност е релевантен фактът на неизпълнението на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 401, ал. 1 от КТ, независимо от конкретното съдържание на предписанието. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение – да действа, т.е. да изпълни предписанието. В конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице, което е адресат на предписанието – гр. Дебелец, общ. В. Т. Това е мястото, където се осъществява и непосредствения контрол от местно компетентните държавни органи, както и установяването на евентуални нарушения. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Жалбата на Д. Р. Р., представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Д., община В. Т., против наказателно постановление № 04-0401840 от 22.07.2013 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за допуснато административно нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ РАЙОНЕН СЪД – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – гр. Велико Търново за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр. Русе за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.