Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е            №    198          гр. София, 17 юли  2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева          2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова ……………………………………............. в присъствието на прокурора Велинова ………………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 165 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. Б. Ч. за отменяване на въззивно решение № 430 от 3.12.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 296/08 г. Осъденият развива обширни доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело. Твърди, че деянието е несъставомерно, поради отсъствие на умисъл за извършване на престъплението. В обвинителния акт не е отразено, че осъденият е бил уведомен за съдебното решение да плаща издръжка в размер на 50 лева, а с този процесуален пропуск правото на защита е било сериозно накърнено.споредно претендира и за явна несправедливост на наложеното наказание, което не държи сметка за неговото заболяване. Счита, че определените пробационни мерки ще попречат да си намери работа, а полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото е несъвместимо с влошеното му здраве. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 2* от 2.06.2008 г. по н. о. х. д. №142/08 г. на Благоевградския районен съд подсъдимият С. Б. Ч. е признат за виновен в това, че след като е бил осъден да издържа свой низходящ - Е. С. Ч. съзнателно не е изпълнил задължението си в периода м. 04.2005 г. – м. 01.2008 г. за тридесет и четири месечни вноски в общ размер от 1 700 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от девет месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от сто и петдесет часа в рамките на една година. С въззивно решение № 430 от 3.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 296/08 г. Благоевградският окръжен съд е изменил присъдата, като е оправдал осъдения да е извършил престъплението за времето от 2.10.2007 г. до м.01.2008 г. и за сумата над 1450 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. В срока, предвиден от чл. 421, ал. 3 НПК, осъденият е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното дело и за отменяване на въззивното решение. Доводите за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В пределите на фактическите положения, приети по делото за установени, материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение. Осъденият изтъква процесуалния аргумент за значима непълнота в обвинителния акт и за неясно изложение на фактическите обстоятелства на престъплението - прокурорът е пропуснал да отбележи, че С. Б. Ч. е бил уведомен за осъдителното решение на гражданския съд от 7.03.2005 г. (по гр. д. № 1381/04 г.). Така направеният довод е изцяло неприемлив. В обвинителния акт изрично е отразено, че осъденият не е изпълнявал свое задължение, произтичащо от влязло в сила съдебно решение. Посоченото включва в обхвата на своето съдържание и позицията на прокурора, че в случая предвидената процедура е била надлежно спазена. Липсва и неяснота във формулираното обвинение по чл. 183, ал. 1 НК, затова правото на защита на осъдения не е претърпяло чувствително процесуално ограничение. Искането за възобновяване е мотивирано и със съображения за незаконосъобразно установения пряк умисъл, който се изисква за самото престъпление. Поддържа се оплакване за нарушение на предписаното в чл. 303 от НПК, защото съдът по недопустим начин е боравил с предположения. Процесуалният подход на съда да констатира умишлено неплащане от осъдения на дължимата издръжка за повече от два месеца не разкрива изтъкваното нарушение. Преценката за прекия умисъл, направена от съда по същество, е законосъобразно изведена от белезите на конкретното деяние и фактическите обстоятелства, при които е осъществено. По делото е прието за доказано, че имущественото задължение произтича от осъждане със съдебно решение № 461 от 14.06.1996 г. за издръжка, която след развода със съпругата си С. Б. Ч. е дължал на своята дъщеря Е. С. Ч.. Това решение е било само изменено с последвалото влязло в сила решение № 1* от 7.03.2005 г. на Районния съд в гр. Б. по гр. д. № 1381/04 г. и първоначално определеният размер за месечна издръжка от 1500 (нед.) лева е бил увеличен на сумата от 50 (ден.) лева. В този порядък може да се отбележи, че осъденият няма основание да претендира цялостното оправдаване, защото всяко едно осъдително съдебното решение, което има сила на присъдено нещо, респективно подлежи на изпълнение, поначало може да служи като основа за осъждане по чл. 183, ал. 1 НК. Поради това и усилията му, респективно на неговия з. , в крайна сметка са насочени да отслабят единствено тежестта на извода относно знанието за увеличения размер от петдесет лева на дължимата издръжка. За да се счете, че осъденият С. Б. Ч. е знаел за осъдителното решение от 7.03.2005 г., източник на спецификата в задължението, по делото аналитично са били преценени събраните и проверени доказателства. Аргументирано е била отхвърлена тезата на осъдения Ч. , че не по собствена вина не е изпълнявал своето имуществено задължение. В тази насока той е давал разнопосочни и противоречиви обяснения. Първоначалните му изявления, че не го е направил, защото не е имал възможност да работи и не е разполагал с парични средства, съдът е оценил като изцяло недостоверни и защитна версия в процеса. Въз основа на кредитираните други доказателства е приел за установено, че С. Б. Ч. разполагал със собствени доходи през инкриминирания период от време. Съдът мотивирано не е отдал доверие и на обясненията, депозирани непосредствено във въззивното производство – в тях осъденият е изместил акцента с твърде общото и напълно лаконично изявление, че не е знаел за въпросното съдебно решение. При съществуващите еднопосочни и правдиви доказателства, включително за участието на С. Б. Ч. в гражданското производство (данните в съдебното решение и показанията на свидетели), както и несъмнено установените по делото фактически обстоятелства, че през целия инкриминиран период от време той не е изпълнявал изобщо родителското си задължение и не е платил нито стотинка в полза на своята дъщеря Е. С. Ч., въззивният съд е направил заключението, че осъденият е имал изискуемото се знание за точния размер на своето задължение да плаща месечна издръжка от петдесет лева, но съзнателно не го е изпълнявал за срок, надхвърлящ два месеца (двадесет и девет месечни вноски за общата сума от 1450 лева). При това положение, след като в рамките на установените по делото факти, изведени от доказателствата без съществени процесуални нарушения, съдът е констатирал всички обективни и субективни признаци, очертани от състава по чл. 183, ал. 1 НК на посоченото престъпление, а съдебните мотивите не страдат от неясноти, съществени противоречия или решаващи непълноти, релевираните основания за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК не подкрепят искането за отменяване на въззивното решение и връщане за ново разглеждане по предвидения процесуален ред за възобновяване на наказателното дело. Аргументацията за явна несправедливост на наложеното наказание е частично ОСНОВАТЕЛНА. Определената мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото е неподходящо избрана за осъдения, защото не отчита неговото здравословно състояние. В конкретния случай напълно достатъчни са задължителните пробационни мерки, които да се съблюдават в продължение на девет месеца, защото така определено, наказанието пробация съответства на тежестта на престъплението и личността на дееца, както и на необходимостта да се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 НК. С оглед допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, налице е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на в. н. о. х. д. № 296/08 г. и за изменяване на въззивно решение № 430 на Благоевградския окръжен съд от 3.12.2008 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела въззивно решение № 430 на Благоевградския окръжен съд от 3.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 296/08 г. и намалява наложеното на осъдения С. Б. Ч. наказание пробация, като отменя пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: