О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 389 гр. София, 08.05.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1023 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. М. С. срещу решение № 232 от 22.10.2019г., постановено по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 64/17.04.2019г. по гр. дело № 208/2017г. на Тетевенски районен съд, в частта му, с която ответникът С. Д. С. е осъден да заплати на касаторката С., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 15 124 лв., представляваща стойността на направени полезни разноски в жилищен имот – индивидуална собственост на ответника, съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ................ по КККР на [населено място], с площ от 776 кв.м., а за разликата до пълния предявен размер от сумата 24 800 лв., искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, като в цялата тази част исковото производство е прекратено. С горепосоченото въззивно решение ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 200 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение пред втората инстанция, като с определение № 1 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 359/2019г., по реда на чл. 248 ГПК, въззивното решение е допълнено в частта за разноските чрез осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата 304.48 лв., съставляваща платена държавна такса по въззивната жалба. Касаторката релевира неправилност на атакуваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при които сериозно е засегнат интереса на страната чрез осъществен отказ от правосъдие. Като е счел, че е недопустимо съвместно разглеждане на искове за делба и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на полезни разноски в чужд на делбената маса имот – лична собственост на ответника, въззивният съд е посочил, че е следвало иска по чл. 59 ЗЗД да се разгледа в отделно исково производство, и понеже това не е сторено е обезсилил първоинстанционното решение по облигационния иск като недопустимо и без мотиви е прекратил производството по делото, преграждайки по този начин възможността на ищцата да упражни и реализира субективното си право по чл. 59 ЗЗД. Касаторката моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно, след което да бъде постановено решение по съществото на спора по чл. 59 ЗЗД в настоящото или в отделно исково производство. Поддържа също, че определение № 1 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, по чл. 248 ГПК, също е неправилно и като такова го обжалва с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, молейки то да бъде отменено изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, ищцата навежда доводи единствено за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – очевидна неправилност, изразяваща се в гореописания реализиран отказ от правосъдие. Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковото производство/ - С. Д. С. не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД с цена над 5 000 лв., т. е. същата е допустима. Първоинстанционният съд /Тетевенски районен съд/ е сезиран с обективно съединени искове за делба на съсобствени недвижими и движими вещи на страните след прекратена с развод СИО и за заплащане на полезни разноски, направени в недвижим имот – индивидуална собственост на бившия съпруг, който не е елемент от процесната съсобственост, предявени от Г. М. С. срещу С. Д. С.. С определение от 23. 05. 2017г., на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, районният съд е постановил разделяне на иска за полезни разноски, първоначално предявен за сумата 25 600 лв., и исковете за делба с правно основание чл. 34 ЗС в две отделни производства, след което със същото определение, на основание чл. 118 вр. с чл. 104, т. 4 ГПК е прекратил производството по облигационния иск и го е изпратил по подсъдност на Ловешки окръжен съд. Последният след проведена процедура по отстраняване нередовности на исковата молба, в която ищцата е намалила размера на иска си до сумата 24 800 лв., с определение № 519/03.07.2017г. по гр.д. № 287/2017г., е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност, с оглед променената цена на иска, на Тетевенски районен съд. Това прекратително определение на окръжния съд е потвърдено от Великотърновски апелативен съд с определение № 331/08.09.2018г. по в.ч.гр.д. №387/2017г.. След връщане на делото, Тетевенски районен съд, с определение от 01.12.2017г. е отменил собственото си определение от 23.05.2017г., с което на основание чл. 210, ал. 2 ГПК е разделил производството по исковете за делба и за полезни разноски, след което е разгледал всички предявени искове и е постановил едно общо решение. С последното е допуснал делба на част от процесните вещи, а в друга част е отхвърлил иска за делба, и е осъдил ответника С. да заплати на ищцата С. сумата 15 124 лв., на основание чл. 59 ЗЗД - сторени полезни разноски в жилищен имот – индивидуална собственост на ответника, съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ................... по КККР на [населено място], с площ от 776 кв.м., като е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 24 800 лв.. Решението по исковете за делба е влязло в сила като необжалвано. Като необжалвано е влязло в сила и първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над сумата 15 124 лв. до сумата 24 800 лв.. Предмет на въззивно обжалване, по инициатива на ответника С., е било единствено горепосоченото решение на Тетевенски районен съд в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд, преценявайки за недопустимо съвместното разглеждане на исковете за делба с иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, доколкото делбеното производство е особено исково производство и възможността за съединяване на други искове в него е изчерпателно регламентирана в чл. 343 ГПК, е счел, че първоначалното съединяване на тези искове е недопустимо и по тази причина недопустимо се явява и постановеното решение по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, който е следвало да се гледа извън делбения процес. Ловешки окръжен съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение не само в обжалваната му осъдителна част, но и в необжалваната му отхвърлителна част, като без излагане на други мотиви, е прекратил цялото исково производство по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за реализирано наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Касае се за грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи и правила при формиране на извода за прекратяване на исковото производство по редовна и администрирана искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД само поради това, че е недопустимо съвместното й разглеждане с иска за делба в делбеното производство, при което съществено е накърнено правото на ищцата на искова защита и на установяване със сила на пресъдено нещо и реализиране на нейно субективно право, т.е. генериран е отказ от правосъдие, недопустим по действащия правов ред. На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Налице е и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по служебен почин на съда – вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. По частната касационна жалба срещу въззивното определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с оглед обусловеността му от изхода на производството по касационната жалба, съдът ще се произнесе в решението си по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 22.10.2019г., постановено по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение. УКАЗВА на касаторката - ищца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 302. 48 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, касационната жалба да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.