5 Р Е Ш Е Н И Е № 9 ГР. С., 20.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 януари през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4605/13 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Л. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №66/13 г., с което искът й за неустойка срещу [фирма] / с предишно наименование “Е.ОН България продажби”/- [населено място] по чл.92 ЗЗД, вр. с чл.34 от Общи условия за продажба на ел. енергия /ОУ/ на ответното дружество е отхвърлен за размера над 3590 лв. до 43800 лв. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по въпросите: ограничен ли е максималният размер на неустойката до 90 дни от разпоредбата на чл.34, ал.2 от ОУ и допустимо ли е тълкуване на договор или на отделна негова клауза, ако действителната воля на страните е ясна и безспорна, които са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК / р. по т.д. №204/12 г. на второ т.о., по т.д. №218/12 г. на второ т.о. и по гр.д. №1421/10 г. на първо г.о./. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му в отхвърлителната част, като искът се уважи в пълния предявен размер. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] оспорва жалбата като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: В. съд е приел, че прекъсването на ел. захранването на ищцата за процесния период 30.07.08 г. – 14.09.11 г. е неправомерно. Доставчикът има право да събира вземанията си за доставената ел. енергия по реда на ГПК, въз основа на извлечение от сметка. Прекъсването на ел. снабдяването е крайна мярка, която се прилага в изключителни случаи /чл.14 и 20 от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия от ответното дружество /ОУ/, приети с решение на ДКЕВР от 7.11.07 г./ и включва изискването на потребителя да бъде изпратено писмено предизвестие, съдържащо предупреждение за спиране на ел. захранването, като той може да направи искане за разсрочване на плащането. При липса на възможност битовите абонати едностранно да сменят доставчика, изпълнението на договорните задължения от него / и от всяка от страните/ при равнопоставеност, е от изключителна важност. По делото липсват данни на ищцата да е връчено предупреждение и е установено, че й е отказано поисканото разсрочено плащане. Затова според АС ответното дружество отговаря за неправомерното прекъсване на електроснабдяването на ищцата с предвидената за това в чл.34 от ОУ неустойка, която обаче е ограничена за срок от 90 дни. Прието е, че за по-големи вреди ищцата може да търси обезщетение по общия ред на ЗЗД. Така на ищцата е присъдена неустойка от 3 590 лв. за 90 дни на незаконосъобразно прекъсване на електроснабдяването, а за остатъка от целия период / 1141 дни/ искът е отхвърлен. Изводите на въззивния съд за ограничаването на неустойката по чл.34 от ОУ със срок от 90 дни / и оттам - по размер/, противоречат на практиката на ВКС относно предназначението и характера на този предвиден в разпоредбата срок. Според р. по т.д. №204/12 г. на второ т.о. на ВКС, клаузите на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на различните търговски дружества- доставчици, въвеждат 90 –дневен срок за потребителите за извънсъдебно ангажиране отговорността на ответника, като доставчик на електрическа енергия, за неизпълнение на конкретни негови задължения. Клаузите са признати за неравноправни по З., поради противоречието им с императивната норма на чл.111, б.”б” и чл.113 ЗЗД. Срокът от 90 дни за правото на потребителя да претендира отговорността на доставчика за неизпълнение на конкретни договорни задължения е давностен / р. по т.д. №580/11 г. на второ т.о. на ВКС/. Или придаденият му от въззивния съд характер на ограничителен за присъждане на предвидената в чл.34 от ОУ неустойка не съответства на иначе ясното съдържание на тази разпоредба, разгледано и в цитираната практика. Тълкуването за установяване действителното съдържание на договорна клауза се налага, ако е неясна или при спор за съдържанието й с оглед действителната воля на страните / р. по т.д. №218/12 г. на второ т.о. и по гр.д. №1421/10 г. на първо г.о./. Клаузата на договора, както и на закона, се тълкува и при конкретното й прилагане, както е в случая, но даденото от въззивния съд тълкуване не разкрива точното й съдържание и характера на предвидения срок. Въпреки това противоречие с практиката на ВКС, въззивното решение в отхвърлителната за иска част, като краен резултат е правилно. Според ВКС, състав на трето г.о., крайният извод на въззивния съд, че ищцата следва да търси обезщетение за вреди /над присъдената й с вл. в сила част от въззивно решение като неустойка сума/ по общия ред може да се сподели, но по други съображения. Уговорената в чл.34 от ОУ неустойка при „продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването” по вина на електроснабдителното дружество не се отнася за случаите на „неправомерно прекъсване на електроснабдяването”- чл.32, т.2 от ОУ, когато е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя – чл.20 от ОУ и чл.123а от ЗЕ. В чл.20, ал.5 и 6 от ОУ е уредена възможност за възражения и оспорване от страна на потребителя на основанието за прекъсване /вмененото му конкретно неизпълнение/. Ищцата твърди в исковата молба, че ел. снабдяването й е прекъснато поради начислена с цитираната фактура, но непотребена и затова незаплатена от нея като битов потребител ел. енергия. Представя съдебно решение, с което е признато, че не дължи суми за ел. енергия. В тези случаи, ако посоченото в ОУ основание за прекъсването на ел. снабдяването не е налице и то е неправомерно по см. на чл.32 ОУ, потребителят може да търси отговорност от електроснабдителното дружество за претърпените вреди по общия ред на чл.82 ЗЗД, за което е възразил и ответникът по иска. Характерът на отговорността и вредите, за които може да се иска обезщетение са разяснени в ТР №4/13 г. на ОСГТК. Неустойка за вредите от всяко неправомерно прекъсване на ел.снабдяването не е уговорена в ОУ на договора между страните. Предвидената в чл.34 от ОУ неустойка, като се съди по основанието й – продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.ОН”, периода и размера на начисляването й – 30 лв. за първите 24 часа и по 20 лв. след това за всеки 12 часа, и по разпоредбата на чл.35 от ОУ, е за неизпълнение на задълженията на ответното дружество по гл.VІІ и чл.122 от ЗЕ. Това обяснява и предвиденото за начало на 24 часовия период уведомление на потребителя до доставчика за прекъснато ел. снабдяване. Продължителността на временните прекъсвания на ел. снабдяването по гл.VІІ не може да надхвърля 48 часа – чл.73, ал.3 ЗЕ. Условията за прекратяване или прекъсване на електроснабдяването – чл.20 от ОУ, от една страна и отговорността на електроснабдителното дружество при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването и некачествено снабдяване по вина на дружеството – чл.34 ОУ, от друга, са разграничени в действащата за процесния период Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката – ПМС №124/04 г. /чл.90, ал.1,т.5 и 8, вр. с чл.84/, приета на осн. чл.60 ЗЕ и в сходните разпоредби на чл.183б, ал.2 и чл.104, ал.2 от ЗЕ /нов/. Съответно на разграничението на основанията за прекъсване на ел. снабдяването в нормативната уредба е разграничена и отговорността на електроснабдителното дружество в ОУ. Обжалваното въззивно решение в частта за отхвърляне на иска е правилно като краен резултат и ако се приеме / както е прието в това решение и в други вл. в сила въззивни решения – напр. по гр.д. №332/12 г. на О Г./, че неустойката по чл.34, ал.2 от ОУ е дължима във всички случаи на неправомерно прекъсване на електроснабдяването от електроснабдителното дружество и не е ограничена със срок, според посоченото по-горе. В случая по делото е видно, че към прекъсване на ел. снабдяването ищцата е имала задължение към ответното дружество за потребена ел. енергия в размер на 649 лв. От заключението на вещото лице се установява, че е предупредена от доставчика за неизпълненото задължение и й е даден допълнителен срок за плащане. В действащия за процесния период чл.123а от ЗЕ изрично е предвидена възможността крайният снабдител да прекъсне електрозахранването при неизпълнение на задължението на потребителя за своевременно заплащане на потребената ел. енергия. Прекъсването е приложимо, наред с предвидените възможности за събиране на паричното вземане на електроснабдителното дружество по реда на заповедното производство и за разсрочване на плащането по искане на потребителя /последното е възможност, но не и задължение на ответника/. На осн. чл.123а от ЗЕ и чл.20 от ОУ е прекъснато електроснабдяването на ищцата. Тя не е оспорила дълга по реда на ал.5 и 6 от с.р., а захранването е възстановено веднага, след като е завела отрицателния установителен иск, че не дължи начислените й суми за ел. енергия. С постановеното по иска решение е признато, че всички задължения на ищцата с падеж до 9.07.12 г. са погасени по давност - чл.111 от ЗЗД. Давността не се прилага служебно, а последиците на възражението се зачитат от момента на изтичане на давностния срок – арг. от ТР №4/12 г.. Прекъсването на ел. снабдяването на ищцата за целия процесен период, вкл. и от 26.05.11 г. /когато изтича давностният срок за неплатените задължения – заключение на в.л на л.62./ до 13.09.11 г., е поради несъобразеното й с договора поведение. Тя не е платила задължението, нито го е оспорила своевременно, като основание за прекъсване на ел. снабдяването, за което е възразил и ответникът по иска. За такива случаи в р. по гр.д. №1393/10 г. на четвърто г.о. е посочено: „съгласно чл. 79 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не изпълни задължението си по причина, за която отговаря. Когато длъжникът не изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи обезщетение съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК. Ако причините, поради които длъжникът не изпълнява са различни: за част от тях отговаря той, а за друга част - кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи длъжника от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на различни причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините и в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението. На основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД може да бъде намалена и уговорена неустойка извън хипотезата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД”. Затова и на осн.чл.83, ал.1 ЗЗД, според ВКС, на ищцата не се дължи претендираната с касационната жалба неустойка над присъдения с вл. в сила част от решението размер от 3 590 лв. до пълния заявен 43 800 лв. . По изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, а на ответника да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №66/13 г. от 27.03.13 г. в обжалваната отхвърлителна за иска част. Осъжда Л. А. С. да заплати на [фирма], [населено място] деловодни разноски за производството пред ВКС в размер от 200 /двеста/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: