О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 София, 10.04.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 901/2020 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Варна Вип Пропърти“ ООД, подадена чрез адв. Г. В. от АК – Варна, срещу определение № 3367 от 20.11.2019 год. по въззивно частно гр. д. № 1956/2019 год. на Варненския окръжен съд. С последното, като е отменено определение № 9739 от 30.07.2019 год. по гр. д. № 1587/2018 год. на Районен съд – Варна, 14-ти състав, е уважено искането на ищеца Г. Й. И. за намаляване на присъдените в полза на ответниците „Варна Вип Пропърти“ ООД и С. П. Г. суми за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Дружеството – жалбоподател навежда аргументи за неправилност на оспорваното въззивно определение, като намира същото за постановено в нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба се твърди наличие на основанията за допустимост на касационното производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1) „Следва ли да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, така както предвижда Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответниците в производство по делба, след като производството е прекратено по молба за оттегляне, депозирана от ищеца преди първото по делото открито съдебно заседание?“ и 2) „Може ли съдът да намали дължимото адвокатско възнаграждение до размер под минимално определения, в противоречие с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 год., независимо от материалния интерес при условията на оттегляне на иска и в разрез с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК?“. От ответника по касационната жалба и ищец в първоинстанционното производство Г. Й. И., чрез адв. В. Т. от АК – П. и в срока по чл. 276 ГПК, е постъпил писмен отговор, в който е инкорпорирана насрещна касационна жалба. Наведени са твърдения за недължимост на присъдените разноски, като се моли за отмяна на процесното определение и оставяне без разглеждане искането на ответниците за сторените от тях в първоинстанционното производство разноски. В условията на евентуалност, ако се приеме, че направеното от тях искане е своевременно – да се потвърди определението на Окръжен съд – Варна, с което са намалени присъдените суми в полза на ответниците до размера от 600 лева за всеки от тях. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба се поддържа основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, при формулиран въпрос: „Възможно ли е след постановяване на окончателен съдебен акт, с който се приключва производството в съответната инстанция, да бъде направена претенция за заплащане на разноски, както и да бъдат представени доказателства за тяхното заплащане?“. Претендират се извършените в настоящото производство разноски. От адв. Г. В. – процесуален представител на „Варна Вип Пропърти“ ООД е подаден и писмен отговор на постъпилата насрещна касационна жалба, в който се оспорва твърдението, че претенцията за присъждане на разноски, както и възможността за представяне на доказателства за тяхното извършване са преклудирани. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност. Постъпилата насрещна касационна жалба също е редовна и подадена в предвидените процесуални срокове. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по иск на Г. Й. И. за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. В., к.к. „Ч.“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с данъчна оценка на целия имот 253 293.40 лева. С молба вх. № 12288/18.02.2019 год. ищецът е заявил, че на основание чл. 232 ГПК оттегля предявеният иск, като моли на ответните страни да не бъдат присъждани разноски, а евентуално техният размер да бъде намален като прекомерен. Предвид така депозираната молба, в откритото заседание на 19.02.2019 год. съдът е предоставил възможност на ответниците да изразят становище и да представят доказателства във връзка със сторените от тях разноски, след което е прекратил производството. По отношение възражението за настъпила преклузия, въззивният съд намира, че доколкото молбата за оттегляне на иска е постъпила в съда един ден преди датата на откритото съдебно заседание и е докладвана в първото и единствено открито заседание по делото, то страните своевременно са направили своите искания по отношение на разноските именно в това заседание и преди прекратяване на делото. За да отмени първоинстанционното определение относно разноските е приел, че претендираните от ответниците суми не съответстват на извършените от техните процесуални представители действия, поради което са несправедливи, а присъждането им е в противоречие с морала и добрите нрави. С тези мотиви, независимо от материалния интерес по делото, въззивният съд е намалил присъдените суми до 600 лева - абсолютният минимален размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по иск за делба, съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по жалба на „Варна Вип Пропърти“ ООД на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления по посочените въпроси, свързани с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същевременно, не се обосновава наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирания в насрещната касационна жалба въпрос. Последният не е обусловил изхода на делото, тъй като претенцията за разноски е заявена преди постановяване на окончателния съдебен акт, с който е приключено производството пред първоинстанционния съд, поради което и така поставеният въпрос е неотносим към процесния случай и не следва да бъде обсъждан. Предвид изложеното и с оглед липсата на съответна жалба от страна на ответника по предявения иск за делба С. П. Г., въззивното определение няма да бъде разглеждано по същество в частта, с която Г. Й. И. е осъден да му заплати сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Разгледана по същество частната касационна жалба на „Варна Вип Пропърти“ ООД е основателна поради следните съображения: В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК законодателят изрично е предвидил правото на ответника на разноски в хипотезата на прекратяване на делото, в това число и поради оттегляне на иска. По този начин се обезпечава справедливостта, като се дава възможност на ответника да възстанови сторените разноски във връзка с неоправдано заведеното срещу него дело. В случая правото на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК да иска присъждането им е упражнено надлежно и своевременно в първото и последно по делото открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2019 год., на което е докладвана постъпилата ден по-рано молба с вх. № 12288/18.02.2019 год. от ищеца за прекратяване на делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, ако след преценката на фактическата и правна сложност на спора се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2 от същата разпоредба, но не по-малко от 600 лева за всяка фаза. Материалният интерес на ответното дружество „Варна Вип Пропърти“ ООД се изчислява съобразно данъчната оценка за претендираните от него 7362/9014 ид. части от процесния имот в размер на 253 293.40 лева за целия имот и съответно 206 872.20 лева за посочените идеални части. Въз основа на последната, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 год., възлиза на 5 667.44 лева, която сума е дори по-голяма от претендираната и действително заплатена в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 год. /л. 196 от първоинстанционното дело/. Доколкото липсва основание да се пренебрегне материалният интерес по конкретното дело, когато същият обосновава по-висок размер от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 год. абсолютен минимум, настоящият състав на ВКС намира за основателно наведеното от касатора твърдение за неправилност на въззивното определение. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното определение следва да бъде отменено в частта с която е уважено искането по чл. 78, ал. 5 ГПК на Г. Й. И. за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответното „Варна Вип Пропърти“ ООД, като вместо това в полза на дружеството бъдат присъдени разноски в пълния претендиран и доказан размер от 4000 лева. В останалите си части въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване и не може да бъде разглеждано по същество. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3367 от 20.11.2019 год., постановено по въззивно частно гр. д. № 1956/2019 год. на Окръжен съд – Варна, 14-ти състав, по жалба на „Варна Вип Пропърти“ ООД, подадена чрез адв. Г. В. от АК – Варна, в частта, с която, като е изменено определение № 4300 от 01.04.2019 год. на Варненския районен съд по гр. д. № 1587/2018 год., е оставена без уважение претенцията за разноски на „Варна Вип Пропърти“ ООД срещу Г. Й. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], над сумата от 600 лева, до сумата от 4000 лева. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3367 от 20.11.2019 год., постановено по въззивно частно гр. д. № 1956/2019 год. на Окръжен съд – Варна, 14-ти състав, по постъпилата срещу него насрещна касационна жалба на Г. Й. И.. ИЗМЕНЯ определение № 3367 от 20.11.2019 год., постановено по въззивно частно гр. д. № 1956/2019 год. на Окръжен съд – Варна, 14-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, платено от „Варна Вип Пропърти“ ООД за процесуалното му представителство пред първоинстанционния съд, над сумата от 600 лева, до сумата от 4000 лева и ОСЪЖДА Г. Й. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „Варна Вип Пропърти“ ООД, ЕИК 175157689, допълнително сумата от 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.