Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр.София, 26 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 13/2012 година, за да се произнесе, взе предвид Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Т. Т. против решение № 495/08.12.2011 год. по въззивно нохд № 1165/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, І-ви състав. Поддържа се, че наложеното наказание е завишено по размер, защото не са взети предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, установени по делото. С касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за определяне на наказание под предвидения минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че наказанието е съобразено с извършеното от подсъдимия и данните за неговата личност. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1165/2011 год. потвърдил присъда № 18/27.09.2011 год. по нохд № 241/2011 год. на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, с която признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 17.03.2010 год. в гр. Д. при условията на опасен рецидив умишлено причинил смъртта на А. А. чрез нанасяне на телесни повреди (настъпила на 21.03.2010 год.). На основание чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.54 НК го осъдил на 16 години лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението да е извършил престъплението при условията на чл.29, ал.1, б.Б НК. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените по това и по нохд № 786/2010 год. на Врачанския районен съд – 16 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което приложил чл.61, т.2 вр чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1, т.1 НК, чл.25, ал.2 НК и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.118 НК и определяне на справедливо по размер наказание независимо от квалификацията. Въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда. Изложил е подробни съображения за решението си да приеме фактическата обстановка за правилно установена, а оценката на доказателствения материал, за който направил извод, че е в необходимия обем и събран по предвидения процесуален ред, съответстваща на действителния смисъл. Изложил правни съображения за законосъобразността на квалификацията по чл.116, ал.1, т.12 НК и мотивирал отказа си да приеме за основателно искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.118 НК по изложените съображения, че тази квалификация е извън кръга на изчерпателно посочените в нормата. Обсъдил е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание в определения му размер. Макар да не е изброил изчерпателно индивидуализиращите обстоятелства е заявил по категоричен начин съгласието си с изводите на първоинстанционния съд за високата степен на обществена опасност както на личността на подсъдимия, така и на конкретно извършеното престъпление. Възприел е изцяло подробната оценка, основана на установените обстоятелства, които според тяхната тежест и значение са определени като смекчаващи и отегчаващи. Обосновал е законосъобразността на приложението на чл.54 НК, при предпоставките на който е определен размера на наказанието, като е отчел наличието на превес на смекчаващите обстоятелства. Направил е въз основа на цялостната и обоснована оценка на относимите към отговорността обстоятелства верен извод, че не са налице основания за определянето им като многобройни или че някое от тях е изключително по смисъла на чл.55 НК. Затова е отказал да приложи правната възможност за определяне на наказанието под предвидения минимум от 15 години лишаване от свобода. По-голяма снизходителност от проявената с определяне на наказанието при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства в размер близък до този минимум означава да се пренебрегнат данните за многобройните осъждания на подсъдимия, за демонстративното незачитане на правилата на обществото и законите в страната, за нежеланието да промени начина си на живот и невъзможността за въздействие върху поведението му с предходното му изолиране от обществото за по-кратки срокове с определянето на наказания за тежки умишлени престъпления в по-нисък размер. Несправедливо съгласно чл.348, ал.5, т.1 НПК е това наказание, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК, каквото не е определеното на конкретния подсъдим за конкретно извършеното и последиците. Няма основание за извод, че въззивният съд е определил наказанието като справедливо и съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК в нарушение на процесуалното си задължение по чл.107, ал.3 НПК. По тези съображения искането за изменение на решението е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495/08.12.2011 год. по въззивно нохд № 1165/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, І-ви състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/