О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50392
гр. София, 04.10.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 1313/2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена в срок обща касационна жалба от „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ ООД и „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД - ищци в производството, чрез пълномощника им адв.А. В., срещу въззивното решение № 87/20.01.2022 г. по в.гр.д.№ 2893/2021 г. на Апелативен съд-София, ГО, VII състав.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличието на основание за допускане касационно обжалване. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба – ответник в производството М. Ф. Б., оспорва жалбата с писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Ч. Д., с доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските за касационното производство.
Касационната жалба е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 265027/26.07.2021 г. по гр.д.№ 7327/2019 г. на СГС, ГО, I-1 с-в, с последното са отхвърлени предявените от „Артекс Златен Век” ООД и „Артекс Инженеринг” АД против М. Ф. Б. осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата по 50 000лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване добрата търговска репутация и търговско име на дружествата чрез клеветнически и обидни изявления пред електронна медия-интернет-сайта на mediapool.bg и в профила на ответника в социалната мрежа във Фейсбук в периода 22.03.2019 г. до 5.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като са осъдени дружествата да заплатят на ответника 3 530лв. за разноски по делото.
Спорът е породен от твърдения на двете дружества ищци, че „Артекс Златен Век” ООД, свързано дружество с втория ищец ”Артекс Инженеринг” АД, като собственик на УПИ в гр.София, м.Лозенец-I част, реализира в него строеж на административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги, известен в публичното пространство като проект „Златен век“. Във връзка с този строеж се твърди, че ответникът Б. в периода 22.03.2019г. до 5.04.2019г. е направил изявления, с които е уронил добрата търговска репутация и търговското име на дружествата, като на 22.03.2019г. публикувал отворено писмо срещу проекта, придружено с коментарите, че „алчността води до разруха“, „колкото и да се използват енергийни щитове, букви и ритуали, то Бог винаги защитава истината“; на 23.03.2019г. пост, че „законите трябва да се уважават, а не да се прескачат, защото имаш подкрепата на силните на деня“; на 25.03.2019г. пост съдържащ „не мога да намеря смислено оправдание, че въобще се е позволило да вмъкнат тази сграда по този безобразен начин“; на 27.03.2019г. пост, определящ проекта като „паметник на грозотията“; на 27.03.2019г. коментар „законодателят казва, че поправката не важи за стари случаи, но инвеститорът не е разбрал все още това“, както и статус на 05.04.2019 г., озаглавен „Чичо Гугъл казва за Златен век, че е паметник на корупцията“. В унисон с последователната кампания в социалната мрежа ответникът правил изказвания в интернет-сайта на mediapool.bg, че „политиците са на страната на Артекс“. Твърдят, че тези изявления са неверни, клеветнически и обидни, уронващи добрата търговска репутация и име, от което са претърпели неимуществени вреди, за обезщетяване на които искат ответника да се осъди да им заплати на основание чл.45 ЗЗД по 50 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът М. Ф. Б. оспорва исковите претенции като недопустими с доводи, че дружествата не могат да търпят неимуществени вреди, алтернативно че са неоснователни, тъй като изявленията му са били направени по повод гражданското недоволство и проведените поредица протести през 2017 г. във връзка с проекта „Златен век”, основно насочени срещу лицата, допуснали реализирането на строежа с голяма височина на неподходящо място спрямо етажността на околните сгради. Възразява, че изявленията му нямат за пряк адресат ищците, че не са клеветнически и обидни, а съдържат оценки и мнения, израз на гражданската му позиция и представляват упражняване на конституционно признатата свобода на словото.
Въззивният съд е приел за безспорно, а и установено от събраните по делото доказателства, че „Артекс Златен Век“ ООД е собственик на УПИ I-98, 99 от кв.272а по плана на гр.София, м.Лозенец-I част, за който е издадено разрешение за строеж № 134/26.01.2007г. за построяване на административна сграда на 34 етажа с офиси, търговски обекти, ателиета и технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги, презаверено разрешението за строеж на 19.11.2012г. и за допълването му с допуснати изменения в одобрения инвестиционен проект през 2017 г. и 2018 г., че двете дружества-ищци имат за предмет строителна дейност и конкретно реализират този строеж, добил популярност като проект „Златен век“, както и, че същите са се ползвали с добра репутация и са били многократно награждавани за дейността си. Установено е безспорно, че през 2017г. сред обществеността е възникнало недоволство, като граждани са изразили несъгласие със строежа и е бил създаден инициативен комитет „Лозенец“, в който дейно участие взел ответникът Б., като била организирана подписка за преустановяване на строителството, проведени протести през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и са подавани жалби и сигнали до различни институции, породени от недоволството, че строежът на толкова висока сграда се реализира в жилищен район, в който според действащия общ устройствен план е допустимо строителство до 26 м. и на практика ще засенчва околните постройки, самата сграда не се вписва в архитектурно и инфраструктурно отношение и ще създава значителни неудобства на живущите в квартала, а и възникнало съмнение за съответствието със закона на издаденото разрешение за строеж и дали не е изтекъл неговият срок, като видно от съдържанието на част от подадените жалби, били отправени искания за проверка на това обстоятелство. Гражданското недоволство било предмет на обсъждане в социалните мрежи, на печатни публикации и телевизионни репортажи, които отразявали споровете относно строителството на бъдещата сграда, като са посочвани и ищцовите дружества във връзка с извършваното строителство. Прието е още за безспорно, че ответникът, като представител на инициативния комитет и лице, живеещо в жилищния квартал на строежа, е направил сочените с исковата молба изявления в периода 22.03.2019 г.- 05.04.2019 г. Установено е от събраните писмени доказателства - писма от търговски партньори и клиенти на ищцовите дружества, изпратени в периода м.04.2019 г. до м.06.2019 г., че поради изнесеното в различни медии е настъпила промяна на параметри на установени търговски отношения с изискване на гаранции, предоставяне на финансиране на проекта, отложени плащания, нереализирани сделки, като е изразено притеснение за завършването на строежа. От събраните гласни доказателства е установено, че свидетелят А. П., който не живеел в България, но чул за строителя на сградата Златен век от приятел, е влязъл в преддоговорни отношения с „Артекс Златен Век” ООД за закупуване на две жилища в сградата, но след като научил от телевизионни предавания и новини в интернет, от прочетени много постове в социалните мрежи, част от които на ответника, за случващото се с процесната сграда, след м.март 2019 г. е променил отношението си и се е отказал от сключване на договора, тъй като репутацията на дружествата е била накърнена, притеснил се свидетеля дали ще завършат сградата, преценявайки риска строежът да бъде спрян въз основа на направени изявления, медийно отразяване относно законността на строежа, корупционни схеми. Въззивният съд е приел, че няма законова пречка да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица от изнесени чрез средствата за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Приел е още въззивният съд, че в случая циитираните изявления на ответника не представляват твърдения за факти /нещо, което действително е станало, случило се е или съществува/, а са оценъчни мнения относно строежа на сграда и дейността на ищцовите дружества като пряко ангажирани с това строителство. Същите са счетени за общи съждения и умозаключения за повдигнат общественозначим проект за изграждане на сграда, като не съдържат конкретни факти, деяния на ищците, за да се преценява дали същите са верни или неверни, както и да се обсъждат посочени критерии във въззивната жалба-конкретност на твърдение, начин на формулиране, опити на лицето, направило изказването да обосновава верността на същото. Оценка се съдържа в използваните думи :”алчност”, „абсурдно”, „смях”, критика срещу държавни органи и политици за неспазване на законите, разсъждения относно необходимостта от сграда с такава височина с оглед на архитектурните изисквания, мнение, че инвеститорите са разбрали поправка на закона, желание за справедливо наказание на лицата, разрешили строежа, акцентиране на извършеното от обществения комитет, мнение, че дружествата се подкрепят от политиците. Макар изявленията да съдържат негативно мнение, то те не могат да се квалифицира като противоправно поведение, а възражението във въззивната жалба на ищците, че дори и изявленията да са оценъчни съждения, а не твърдения за конкретни факти, следва да се преценява дали същите не прекрачват границите на свободата на словото, съобразно чл.39, ал.2 КРБ и не са ли увреждащи за доброто име на ищеца, са приети за неоснователни, в съответствие с разясненията по цитираната по-нататък в мотивите практика на ВКС за спазване на баланса между конституционно закрепената свобода на словото съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ и конституционно уредените ограничения при упражняването му, свързан с незасягане на лични права на трети лица, в това число на правото на добро име и репутация в обществото, и съставлява ли разпространяването на внушения с негативен подтекст нарушение на този баланс и противоправно поведение. Обобщените изводи по тази практика, сочат, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида. При липса на установено противоправно поведение от страна на ответника въззивният съд не е разгледал въпроса относно твърдените от ищците причинени вреди, и исковите претенции се отхвърлят.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси като такива от значение за изхода на спора и спрямо които се твърди да са налице основанията по чл.280, ал., т.1 и т.3 ГПК :
1. Какви са разграничителните критерии между твърдение на факт и оценъчно съждение, които следва да прилага съдът при преценката на противоправността на изявления, когато се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради засягане чрез съответните изявления на доброто име и репутация в обществото на лицето, за което са направени ? - въпросът сочен в приложното поле на чл.280, ал., т.3 ГПК .
2. Какъв е балансът между конституционно закрепената свобода на словото съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ и конституционно уредените ограничения при упражняването му, свързани с незасягане на лични права на трети лица, в това число на правото на добро име и репутация в обществото, и съставлява ли разпространяването на внушения с негативен подтекст нарушение на този баланс и противоправно поведение ?- въпросът сочен в приложното поле на чл.280, ал., т.1 ГПК и разрешен в противоречие с решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., и
3. Следва ли при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически твърдения, засягащи репутацията на ищеца, съдът, дори и да приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото съобразно чл. 39, ал. 2 КРБ и не са увреждащи доброто име на ищеца? - въпросът сочен в приложното поле на чл.280, ал., т.1 ГПК и разрешен в противоречие с решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 92/2009г., ІІІ г.о., и решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос по т.1 няма белезите на правен въпрос по смисъла на ТР № 1/2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно касаторът твърди наличие на константна практика на ВКС, също и сочи конкретни решения на ВКС по този въпрос, в които се прави разграничаване на оценъчните съждения от възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност и задължението на съда да провери дали при твърдение за факт такъв е бил осъществен или твърдението съдържа клеветнически характер, и кога изказването на оценъчно съждение може да се квалифицира като деликт, като касаторите не обосновават необходимост от промяната на така сочената от тях установена практика на ВКС, поради което не е налице основание по чл.280, ал., т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Поставеният въпрос по т.2 има отношение към формирания извод на въззивния съд за липсата на противоправност в изявленията на ответника, макар те да съдържат негативно мнение, но не се установява противоречие с решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., поради липсата на сходство с приетите за установени факти. С последното е прието, че с оглед установените факти, е била публикувана невярна информация, сочещо на явно желание за внушаване на негативна нагласа в обществото спрямо ищеца по другото дело, а по настоящето дело въззивният съд е приел, че ответникът не е разпространявал неверни факти, а е правил оценъчни изказвания. Ето защо не е налице допълнителното основание за селекция по този въпрос.
Въпросът по т.3 също не сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. ГПК. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касаторите, че въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената съдебна практика. Въззивният съд е процедирал съобразно разясненията по сочените решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 92/2009г., ІІІ г.о., и решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., като е направил преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. И при извод, че с изявленията си ответникът Б. не твърди факти, а дава критична оценка на общественозначими събития, и макар и да съдържат негативно мнение, е приел да не са не са противоправни, в светлината на последващите доводи за липсата на противоправност на изразено мнение с негативна оценка по обществен въпрос, свързан с поста, дейността или занятието на адресата, стига да не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, да не засяга достойнството на личноста, според цитираната от въззивния съд практика на ВКС, вкл. и на горепосочените две решения № 85 и № 86 .
При извършената служебно проверка от касационната инстанция, не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито се установи очевидна неправилност на същото по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора, касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство. На ответника по касация се дължат от касаторите заплатените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 3530 лв. съгласно представения с отговора на касационната жалба договор на страната с адв.Д..
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 87/20.01.2022 г. по в.гр.д.№ 2893/2021 г. на Апелативен съд-София, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА „Артекс Златен Век” ООД, с ЕИК 175376051, и „Артекс Инженеринг” АД, с ЕИК 175155346, да заплатят на М. Ф. Б. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК, всяко дружество по 1765 лв. (общо 3530 лв.) разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: