Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№224

гр. София, 21 юни 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2160 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 407, ал. 3, чл. 406, ал. 2, чл. 404, т. 3, пр. 1 и с чл. 639 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на малолетните Л. д. А. и Т. д. А., подадена чрез назначения им особен представител адв. К. П. срещу определение № 153/13.04.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 171/2022 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно определение, като е потвърдено разпореждане № 45/21.03.2022 г. по частно гр. дело № 169/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд (КОС), е отхвърлена молбата с вх. № 680/14.04.2022 г. на жалбоподателите за издаване на изпълнителен лист по допуснатото изпълнение на решение № 1702768/27.09.2017 г. на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) – Семейни и пенсионни помощи, с което е определена издръжка в полза на всеки от двамата малолетни жалбоподатели-молители, в размер на от по 1 170 норвежки крони, считано от 01.07.2017 г., дължима от техния баща П. д. А. с адресна регистрация в [населено място].
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се навеждат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния и на процесуалния закон.
В изложението към частната касационна жалба, както и в самата жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК; наведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Поддържа се, че изводите на въззивния съд, че носител на правата по допуснатото до изпълнение решение на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV), е самата „NAV Inrivning“, а не децата (малолетните молители), на които принадлежи материалното право на издръжка, поради което не са налице предпоставките на чл. 406, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист, са очевидно неправилни, тъй като са в пряко противоречие с влязлото в сила разпореждане № 42/19.10.2021 г., с което по същото дело първоинстанционният съд е признал и е допуснал изпълнението в Република България на решението за издръжката на NAV; както и че изводите на въззивния съд са в нарушение на чл. 56, чл. 64, § 1 и § 2, чл. 46, във вр. с т. 14 от мотивите към Регламент (ЕО) № 4/2009 г., на чл. 15, във вр. с чл. 36 от Хагската конвенция от 2007 г., на чл. 637, ал. 7 от ГПК.
Предвид правомощието си да следи и служебно за интересите на двамата малолетни жалбоподатели, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне на наведеното от тяхно име (чрез особения им представител по делото) основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Съдът намира и че разгледани по същество, тези доводи за неправилност на обжалвания акт на ПАС са основателни, като съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че в допуснатото до изпълнение решение на NAV, в раздел „Плащане“ на същото е посочено следното: „Длъжникът трябва да плаща издръжката на „NAV Inrivning“. Той ще получи допълнителна информация от „NAV Inrivning“ относно начините на плащане. Ако не изплати издръжката, „NAV Inrivning“ ще поиска принудително събиране. Длъжникът не трябва да плаща издръжката директно на получателя на издръжката“. При така установеното, апелативният съд е достигнал до посочените и по-горе изводи, че носител на правата по допуснатото до изпълнение решение на NAV е самата „NAV Inrivning“, а не децата (малолетните молители), на които принадлежи материалното право на издръжка, поради което не са налице предпоставките на чл. 406, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист.
От друга страна, в мотивите към постановеното от първоинстанционния съд по делото и влязло в сила разпореждане № 42/19.10.2021 г., с което по реда на чл. 636 и чл. 637 от ГПК е признато и допуснато изпълнението в Република България на решението на NAV, е прието следното: Молбата до КОС за постановяването на това разпореждане е подадена също от адв. К. П., назначена с решение № 21-208-16/14.09.2021 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за особен представител за предоставяне на правна помощ на малолетните Л. д А. и Т. д. А.. Молбата по чл. 56 от регламент (ЕО) № 4/2009 г. за признаване и изпълнение в България на решението за издръжката на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) обаче е подадена от централния орган на Швеция – Шведската агенция за социално осигуряване, като към молбата са приложени необходимите документи, сред които и следните: удостоверение за изпълняемост на решението в страната по произход (Н. – чл. 25, § 1, б. „б“ от Хагската конвенция от 2007 г.), от което е видно, че решението е влязло в сила; решение на шведския централен орган (Шведската агенция за социално осигуряване) за предоставяне на помощ за издръжка на децата; информация за шведското законодателство, от която се извличат правата на Шведската агенция за социално осигуряване по чл. 64, § 1 и § 2 от регламент (ЕО) № 4/2009 г. Установено е и че длъжникът П. д. А. е със статут на продължително пребиваващ чужденец в България, както и че е с адресна регистрация в [населено място]. Предвид така установеното, КОС е приел, че молбата за признаване и допускане изпълнението на решението на NAV е подадена от заинтересована страна до местнокомпетентен съд. Приел е също, че съгласно чл. 1, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., за целите на административното сътрудничество (глава VII), под „решение“ следва да се разбира и решение в областта на задълженията за издръжка, издадено в трета държава, както и че в рамките на административното сътрудничество по реда на регламента, централните органи на държавите-членки използват задължителни образци, негови приложения. В тази връзка окръжният съд е установил, че молбата на шведския централен орган (Шведската агенция за социално осигуряване) е изготвена във формата по Приложение VI на регламента. Съдът е съобразил, че страната по произход на решението (Н.) не е държава-членка на Европейския съюз (ЕС), а е трета държава, поради което разпоредбите на Регламент (ЕО) № 4/2009 г. не са приложими; но е съобразил също, че Н. е страна по Хагската конвенция от 2007 г. за международно събиране на издръжка на деца и други членове на семейството, поради което молбата по Приложение VI на регламента на Шведската агенция за социално осигуряване е такава за признаване и изпълнение по Хагската конвенция от 2007 г., и конкретно – на основание чл. 20, § 1, б. „а“ от конвенцията – ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата по произход към момента на образуване на производството. Съдът е приел, че са приложени и необходимите документи по чл. 25 от конвенцията: решението за издръжката на Норвежкия административен орган с превод на български език; удостоверение за изпълняемост на решението в страната по произход на английски и български език; описи на просрочените задължения към 30.06.2021 г. за всяко дете, считано от месец декември 2019 г.; документ за индексация на размера на задължението по отношение на двете деца с превод на български език. На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 1, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., към решенията на трета държава са приложими и разпоредбите на глава VIII от регламента относно публичните институции. С оглед на това съдът е приел и че ищец по молбата, изготвена по Приложение VI, е посочената в т. 8.2 публична институция – Шведската здравноосигурителна каса. Приел е също и че съгласно чл. 64, § 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., за целите на молба за признаване и на декларация за изпълняемост на решения или за целите на изпълнение на решения, понятието „взискател“ включва публична институция, действаща от името на физическото лице, на което е дължима издръжка, или институция, на която е дължимо възстановяването на помощи, предоставени вместо издръжка; а съгласно § 2 на чл. 64, правото на публична институция да действа вместо лице, на което се дължи издръжка, или да иска възстановяване на помощи, предоставени на взискателя вместо издръжка, се урежда от правото, на което се подчинява институцията. В тази връзка окръжният съд отново е изтъкнал, че от изпращащия централен орган са представени решението на Шведския централен орган за предоставяне на помощ за издръжка на двете деца, както и информация относно шведската социално-осигурителна система и изплащането на сумите за издръжка от задължения родител на Шведската агенция за социално осигуряване, съответно – за правото да се иска възстановяване на платените суми. Също в тази връзка, съдът е установил и че в решението на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието е посочено, че издръжката на децата се дължи от 01.07.2017 г., като към молбата са приложени описи на просрочените плащания, от които става ясно, че се търси възстановяване на месечната издръжка за всяко едно от децата, считано от месец декември 2019 г.; приложен е и документ за годишна индексация на размера на задължението. По така изложените съображения, КОС е намерил, че молбата за признаване и допускане изпълнението на решението на административен орган за издръжка, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., е основателна.
При така установеното по делото, настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията в частната касационна жалба. След като с влязлото в сила разпореждане по чл. 636 и чл. 637 от ГПК са признати правата както на двамата малолетни молители, така и на действалата и действаща в техен интерес публична институция в Швеция, да бъде признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България решението на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV), с което е определена издръжката на двете деца, то в пряко противоречие с това разпореждане и с интересите на децата, същите тези права по същество са отречени с отказа за издаване на изпълнителен лист, постановен с обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно разпореждане по чл. 639 от ГПК. За да постанови (потвърди) този отказ, въззивният съд правилно е приел, че двете деца (малолетните молители) са носители на материалното право на издръжка, но е неправилен изводът му, че „носител на правата“ по допуснатото до изпълнение решение на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) е единствено самата „NAV Inrivning“, но не и децата (малолетните молители), респ. – и действалата и действаща в техен интерес публична институция в Швеция (Шведската агенция за социално осигуряване). В тази връзка апелативният съд не е съобразил, че именно с оглед закрила интересите на децата (малолетните молители), имащи право на издръжка, за целите на признаването и изпълнението на решенията за издръжка разпоредбите на чл. 64 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и разпоредбите на чл. 36 от Хагската конвенция от 2007 г. придават качеството съответно на „взискател“ и на „кредитор“ на публичната институция, действаща и/или действала в интерес на лицата, имащи право на издръжка, с оглед действителното (реалното) ѝ заплащане на последните, като по този начин те са приравнени по права (както материални, така и процесуални) спрямо длъжника. Посоченият в решението на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) начин на плащане на издръжката – чрез самата публична институция, постановила решението, а не директно на децата, очевидно изхожда от същия принцип, установен в интерес на малолетните правоимащи (получатели) на издръжката. При това положение, на последните не може да бъде отказано издаването на изпълнителен лист въз основа на вече признатото и допуснато за изпълнение в страната, решение на NAV за издръжката им, което е редовен от външна страна акт, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и може да бъде изпълнено със способите за изпълнение на българския закон, по смисъла на чл. 406, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Начинът на заплащане на издръжката, посочен в решението, следва да бъде съобразен при самото му изпълнение, предвид и посочените по-горе разпоредби на чл. 64 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и на чл. 36 от Хагската конвенция от 2007 г. Изводите на въззивния съд в обратна насока, са неправилни – в нарушение на тези разпоредби, както и на разпоредбата на чл. 637, ал. 7 от ГПК, съгласно която разпореждането за допускане на изпълнението има значението на решение, постановено в исков процес.
В заключение – обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист по чл. 639 от ГПК, следва да бъде отменено, като вместо това следва да бъде постановено издаването на искания изпълнителен лист и делото – върнато на първоинстанционния съд за издаването на същия съгласно чл. 639 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 153/13.04.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 171/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ същото определение № 153/13.04.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 171/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 45/21.03.2022 г., постановено по частно гр. дело № 169/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата с вх. № 680/14.04.2022 г., подадена от адв. К. П. – особен представител на детето Л. д. А., [дата на раждане] , и на детето Т. д. А., [дата на раждане] , за издаване на изпълнителен лист по допуснатото изпълнение на решение № 1702768/27.09.2017 г. на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) – Семейни и пенсионни помощи, с което е определена издръжка в полза детето Л. д. А., [дата на раждане] , в размер на 1 170 норвежки крони, считано от 01.07.2017 г., и на детето Т. д. А., [дата на раждане] , в размер на 1 170 норвежки крони, считано от 01.07.2017 г., дължима от техния баща П. д. А., с адресна регистрация в [населено място], [улица], вх. „*“, ет. *, ап. *; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на горепосоченото решение № 1702768/27.09.2017 г. на Норвежката администрация по труда и благосъстоянието (NAV) – Семейни и пенсионни помощи, признато в Република България и допуснато за изпълнение с разпореждане № 42/19.10.2021 г., постановено по същото частно гр. дело № 169/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд за издаване на изпълнителния лист.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: