Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281

София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 4835 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Х. П. като пълномощник на В. С. А. и Р. С. А. и по касационна жалба, подадена от адвокат И. К., като пълномощник на Х. М. М., срещу въззивно решение № 242 от 18.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1305/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Предмет на касационно обжалване с жалбата на В. С. А. и Р. С. А. е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането им да премахнат масивен гараж с четири етажни клетки /жилищна сграда в строеж/, със застроена площ 80 кв. м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 12 по плана на [населено място], [община]. В изложението жалбоподателите са изложили доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение и са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС: какви са пределите на защитата по чл. 109 ЗС, когато поисканата защита не отговаря на нарушението; необходимо ли е да се изследва дали изграждането на незаконна сграда препятства упражняването на правото на собственост на ищцата. Поддържа се противоречие с решение № 33/06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на второ г. о.
Предмет на касационно обжалване с жалбата на Х. М. М. е въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени исковете на Х. М. М. срещу В. С. А. и Р. С. А. за премахване на масивен гараж, със застроена площ 30 кв. м. и на изградения върху него дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна. В изложението жалбоподателката е изложила доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение и е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: следва ли да се постанови премахване само на незаконния строеж, когато след извършено преустройство се засягат външните параметри на сградата – увеличава се нейната застроена площ или височина; не е ли налице неоснователно действие, създаващо пречки за упражняване на правото на собственост.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Х. М. М. е предявила срещу В. С. А. и Р. С. А. искове по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена площ от 30 кв. м. с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна, построен в УПИ *-*, кв. 12 по плана на [населено място], [община], както и за премахване на масивен гараж с четири гаражни клетки, със застроена площ от около 80 кв. м., ведно с изграден дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 12 по плана на [населено място].
Ищцата е изложила твърдения, че притежава право на собственост върху 1/2 ид. част от УПИ *-*, ведно с построената в югоизточната част на имота масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, и 1/2 ид. част от стопанска постройка със застроена площ от 53 кв. м., а ответниците са собственици на другата 1/2 ид. част от имота. Същите без нейно съгласие изградили в имота гараж със застроена площ от 30 кв. м., като върху неговата плоча, приспособена за тераса е изградена покривна конструкция – дървена с метални профили, направено е продължение на навеса, покрит с пластмасови платна, от които се стича вода. В съседния УПИ *-* ответникът В. А. е изградил на граничната регулационна линия масивен гараж с четири гаражни клетки, както и дувар /зид/. Поддържа, че гаражните клетки, ведно с иззиданата над тях стена, ѝ пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост, тъй като предвид височината на сградата е налице засенчване на голяма част от имота ѝ.
Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 115/30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на ВКС, първо г. о., първоначално постановеното по делото въззивно решение е отменено в частта по исковете за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена площ от 30 кв. м. с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна и за премахване на масивен гараж с четири гаражни клетки /жилищна сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв. м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ *-* в кв.12 и УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място]. Първоначално постановеното по делото въззивно решение е влязло в сила, в частта, с която В. С. А. и Р. С. А. са осъдени да премахнат комина върху масивния гараж в УПИ *-* и В. С. А. е осъден да премахне барбекю /лятна кухня или стая за гости/ в УПИ *-*.
По делото е установено, че Х. М. М. е собственик на 1/2 ид. част от УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в югоизточната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, ведно с 1/2 ид. част от стопанска постройка, а ответниците са собственици на 1/2 ид. част от УПИ *-* в кв. 12, ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, а ответникът В. А. е собственик на съседния УПИ *-* в кв. 12 по плана на населеното място.
С решение №159/06.10.1972 г. по гр. д. № 220/1972 г. на Гоцеделчевския районен съд, ползването на дворното място, съставляващо парцел /УПИ/ *-* в кв. 12 по плана на [населено място] е разпределено, като е оставено място и за общо ползване.
При първоначалното разглеждане на делото е установено със заключение на съдебно-техническа експертиза, че гаражът е долепен до жилищната сграда на ответниците, изграден е с размери 6 метра дължина, колкото е дължината и на жилищната сграда, широчина от 4.20 метра към улицата /запад/ и 4.40 метра към двора /изток/, като при тези размери застроената площ на гаража е 25.80 кв. м. От към улицата /от запад/ гаражът има голям вход за МПС, като вратата е метална подвижна щора. Отделно от това има и отделен вход за хора по причина, че през гаража се осъществява достъпът до входа на жилищната сграда на ответниците. Гаражът е масивен, с бетонова основа, бетонови колони и трегери /греди/, като стените са тухлени, с дебелина 0.25 см. Гаражът е с височина 3.20 метра до стената на жилищната сграда и от 3.70 метра в южна посока поради денивелация на терена, като височината на гаража произтича и е съобразена с височината на първия жилищен етаж, а първата плоча е на височината на втория жилищен етаж. Върху плочата на гаража вместо трискатен покрив, както е по одобрения архитектурен проект, е обособена тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж. Част от тази тераса е покрита с дървен навес с широчина 2.10 метра, който навес е продължен по цялата широчина на гаража с метален навес с покрив от поликарбонат. На равнището на тази тераса от изток, откъм страната на къщата на ищцата, също е изградена допълнителна тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж. Тази тераса също е покрита с дървен навес. Между двете тераси /на ответниците и на ищцата/ от страната на ответниците е изградена тухлена стена с дебелина 0.15 см., която отделя видимостта между терасите. Гаражът е построен на основание одобрен на 19.03.2010 г. архитектурен проект, съответно разрешение за строеж №31/23.03.2010 г. и с местоположение според трасировъчния карнет към одобрения архитектурен проект. До гаража има дървена порта за вход и подход към двора на съсобственото УПИ и стопанската постройка /обор/ за общо ползване. Според вещото лице този гараж и навеса над него не възпрепятстват спокойното ползване на имота на ищцата.
В отменителното решение на ВКС е прието, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено. При положение, че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл. 109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, респ. върху притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда. При връщане на делото за ново разглеждане са дадени указания да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза с цел установяване дали гаражът е построен в частта, разпределена за ползване на ответниците или част от него попада в част, определена за общо ползване, респ. разпределена за ползване на ищцата, както и дали част от гаража или навеса навлиза в определена за общо ползване, респ. разпределена за ползване на ищцата част от дворното място, както и да се установи дали поставянето на улуци би имало за последица преустановяване стичането на вода при дъжд и снеговалеж.
При новото разглеждане на делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертизата, която е установила, че гаражът попада в площта, определена за ползване от ответниците. Дори от стената на гаража до крайната граница на ползване /от юг/, остават свободни още 0,40 м., като на практика водата от навеса се оттича в определената за ползване площ на ответниците и тази, определена за общо ползване. Съществува възможност водата да бъде отведена с улуци и водосточни тръби.
Въззивният съд е приел, че гаражът и навесът не следва да бъдат премахвани, тъй като не създават по-големи пречки от обичайните на ищцата, а доколкото такива пречки съществуват, те могат да бъдат преодолени по друг начин /чрез поставяне на улуци и водосточни тръби/, а не чрез цялостното им премахване. Самата ищца също е изградила допълнителна тераса с навес върху плочата на гаража.
По отношение на масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/, заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ *-* с УПИ *-* в кв. 12, първоначалната съдебно-техническа експертиза е установила, че този обект представлява започнат, но незавършен строеж на жилищна сграда със застроена площ на този етап от 89 кв. м. Сградата се изгражда от четири помещения на първия етаж върху ивични бетонови основи с дебелина от 0.25 см. към южната страна на обекта и вътрешните преградни стени, като над бетоновата основа са тухлени с дебелина 0.25 см. Западната и източната къси стени представляват стари каменни зидове от суха каменна зидария /т.е. без спойващ разтвор/, с дебелина от 0.40 см., като до източната каменна стена е изграден бетонов пояс отвътре до стената. Северната стена на строежа е стъпила на стар каменен зид, на който от страната на сградите също е изграден бетонов пояс с височина от 1.00 метър, а над пояса е тухлена стена с дебелина 0.25 см. Върху стените има стоманобетонови пояси и греди, а на всички напречни стени и по ъглите на сградата има стоманобетонови колони. Изградена е и първата стоманобетонова плоча над първия етаж, която е от еркери от запад и юг, което показва, че вторият етаж ще бъде с по-голяма застроена площ. Помещенията на първия /приземен/ етаж не са затворени от юг и се създава впечатление, че строежът се състои от четири гаражни клетки, но на три от тези помещения са изградени ивични бетонови фундаменти с дебелина от 0.25 см. и височина от 0.20 см., върху които ще се строят затварящите ги стени. Четирите помещения са свързани помежду си с вътрешни врати, а във второто помещение са изградени бетонови стълби за втория етаж. Над първата плоча е започнало изграждането на северната стена на втория жилищен етаж, която е изградена до височина от 1.00 метър и на 2/3 от дължината в посока запад-изток. Строителството на жилищната сграда е започнало с издаване на скица-виза №175/23.03.2015 г., като петното за застрояване е разположено на улично-регулационната линия на запад. На петното не са поставени размери, но са записани отстоянията на бъдещата сграда по дворищнорегулационната линия, които са по 3.00 метра към страничните УПИ. При така структурираното петно застроената площ на сградата би трябвало да бъде 83 кв. м. На основание декларация от 21.04.2015 г. на Х. М. е дадено съгласие В. А. да построи гараж на границата между двата парцела без необходимия отстъп от 3 метра. При връщане на делото за ново разглеждане са дадени указания за изслушване на съдебно-техническа експертиза, въз основа на която да се установи каква част от постройката е достатъчно да бъде премахната, за да бъде преустановено навлизането ѝ в съседния УПИ *-*, както и да бъде преустановено състоянието, което пречи на Х. М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Допуснатата нова съдебно-техническа експертиза е установила, че жилищната сграда в строеж е навлязла с разстояние от 3.53 метра в границите на съсобствения УПИ *-* или с площ от 53 кв. м., като 26 кв. м. попадат в частта, определена за ползване от ищцата, а останалите 27 кв. м. – в тази на ответниците. За да се осигури отстоянието от 3 м. от сградата до страничната регулационна граница, е необходимо премахване на цялата сграда.
Въззивният съд е приел, че ищцата е изразила съгласие за построяване на гараж, а не на жилищна сграда на регулационната линия. Изграждането на останалите 27 кв. м. от жилищна постройка на два етажа /в непосредствена близост до жилището й и определената й за ползване площ/, би й създало пречки, изразяващи се в засенчване. С оглед същите пречки е обоснована и необходимостта да бъде премахната и останалата част от жилищната сграда, попадаща в УПИ *-*, кв. 12 /с площ 36 кв. м./. Предвид нормата на чл. 31, ал. 1 ЗУТ е необходимо отстоянието да бъде минимум 3 м., което в случая не е налице.
По жалбата на В. С. А. и Р. С. А..
Обжалваното въззивно решение не е недопустимо. Доводите за недопустимост са изведени от произнасянето по непредявен иск, което не се установява.
Обобщени, поставените в изложението въпроси се свеждат до въпроса дали постановеното премахване на цялата сграда съответства на тежестта на нарушението.
В отменителното решение на ВКС е дадено разрешение, че осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. Когато чрез иска се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. В настоящата хипотеза твърдяното увреждане на правата се е изразявало в засенчване на жилищната сграда на ищцата и определената й за ползване част от съсобственото дворно място /цялото с обща площ 310 кв. м./. Същото е свързано с неспазване на изискването за необходимото отстояние между сградата и страничната регулационна граница, като постановената защита съответства на тежестта на нарушението и създадените в конкретния случай пречки на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост. В този смисъл не е налице противоречие с цитираната съдебна практика, в която в разгледаната хипотеза не са били създадени такива пречки.
По жалбата на Х. М. М..
Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от установеното положение, че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на ответниците. Не е доказано, че строежът пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената й за ползване част от дворното място, съответно върху притежаваната от нея в индивидуална собственост сграда.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, като не се налага нейното осъвременяване.
Не съществува и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Същата не се установява директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Напротив, същите съответстват на дадените в отменителното решение указания.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби.
С оглед изхода на делото всеки от касаторите следва да понесе разноски за касационното производство, така както ги е направил.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242 от 18.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1305/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.