Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 18.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 27. 09. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 824/2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ДА”Д. резерв и военновременни запаси” /ДА”Д.”/, [населено място], чрез ТД”Д. резерв” [населено място], срещу [фирма] [населено място] срещу Решение от 11.05.2011 год. по т.д.№65/2011 год. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която по реда на чл.258 ГПК и на основание чл.103 ЗЗД е уважено възражението за прихващане на ответника [фирма], [населено място], както и на основание чл.91, ал.2 ЗЗД му е признато право на задържане върху 438.910 тона хлебна пшеница и 47 тона ечемик, за които е осъден да ги предаде на касатора- ищец. Бургаският апелативен съд, за разлика от окръжния съд, е приел, че възраженията за прихващане и право на задържане са основателни, защото разходите на влогоприемателя за съхраняване на зърното са направени след прекратяване на специалния договор за влог, сключен по реда на ЗДРВЗ, поради което се дължат на основание чл.254 ЗЗД. Приел е още, че с изтичане на срока на предизвестието, отправено от [фирма], с писмо изх.№52/03.12.2007г., Договор №2/05.01.2007 г. е прекратен, начиная от 01.01.2008 г. За периода от прекратяване на договора-01.01.2008 г. до 29.06.2009 г., когато е преместена по-голямата част от съхраняваното зърно, влогоприемателят е направил разходи за съхраняването му, поради което основателно е възражението му за прихващане в предявения размер за главницата 108 133.58 лв. и определената от вещото лице мораторна лихва- 13 323.52 лв., общо121 457.10 лв. Касаторът ДА”Д.” твърди, че обжалваното решение в тази си част е неправилно, постановено в противоречие с чл.103, ал.1 ЗЗД, чл.105 ЗЗД във вр.с чл.519 ГПК, защото съдът е допуснал прихващане с нееднородни вещи, както и с особената категория вземания със статут на държавни резерви. Подържа още, че само за изискуемо вземане може да се прави възражение за право на задържане, поради което в нарушение на чл.91, ал.1 ЗЗД и чл.315, ал.1 ТЗ в полза на ответното дружество е признато право на задържане. С определение №330/24.04.2012 г..на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол в частта , с която е уважено направеното от [фирма] [населено място] възражение за прихващане със сумата 121 457.10 лв. , както и е признато право на задържане върху процесното зърно от 438.910 т. пшеница 2-ра”Б” група и 47 т.ечемик до заплащане на посочената сума за произнасяне по следните правни въпроси: „Допустимо ли е предмет на възражението за прихващане да са вземания, които не са еднородни” и ”Допустимо ли е право на задържане по чл.91 ЗЗД по отношение неизискуемо вземане”. Касационната жалба е основателна. Неправилно Бургаският апелативен съд в мотивите си е приел, че възражението за прихващане с нееднородни вещи е основателно. Един от съществените елементи на фактическия състав на правото да се извърши прихващане е изискването двете насрещни задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи/чл.103, ал.1 ЗЗД/. Основание за тази предпоставка е обстоятелството, че прихващането замества изпълнението, а кредиторът на прихващащия няма интерес от изпълнение, различно от дължимото. Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част е постановено в противоречие със закона, както и с изводите, направени в приложените решение №806 от 05.05.1999 г. по гр.д.№121/99 г. на V Г.О. и решение от 07.07.2006 год. по гр.д.№529/2005 год. на І Т.О. Настоящият състав намира за правилно становището на ВКС, изразено в посочените решения и споделя напълно изводите му, че предпоставка за упражняване потестативното право на прихващане, е насрещните вземания да са за еднородни вещи. В случая с влязлото в сила решение е уважен искът на А. за връщане на военновремения запас в натура, а е уважено възражението на съхранителя за прихващане с определена парична сума. Решението на Бургаския апелативен съд в тази му част, обаче, е недопустимо, тъй като възражението за прихващане на [фирма] е направено при условие на евентуалност- срещу евентуално негово задължение за плащане левовата равностойност на 438.910 т. пшеница и 47 т. ечемик. С приемането за основателно на направеното от дружеството-съхранител възражение за прихващане, Бургаският апелативен съд се е произнесъл на непредявено основание. На основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение в тази си част ще следва да бъде обезсилено, а производството по направеното възражение за прихващане прекратено. Неоснователни са доводите на [фирма], че липсва произнасяне в диспозива на въззивното решение по направеното възражение за прихващане. С уважаването на правото на задържане до заплащането на сумата по възражението за прихващане, съдът имплицитно се е произнесъл и по възражението за прихващане. Основателни са доводите на касатора и за допуснато нарушение на чл.91, ал.1 ЗЗД при уваженото право на задържане. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че правото на задържане може да се упражни само за изискуемо вземане. Настоящият състав намира за правилни изводите, направени във влязлото в сила решение от 28.04.2006 год. по гр.д.№834/2005 год., на САС ГК, 3 състав. Съгласно него търговското право на задържане/чл.315, ал.1 ТЗ/, както и задържането по чл.91 ЗЗД, не може да се упражни срещу неизискуемо вземане. От разменената между страните кореспонденция/вж.стр.9-17 на т.д.№36/2010г. на Ямболския окръжен съд, включително и изпратената от [фирма] [населено място] до ДА”Д. резерв и военновременни запаси” фактура №78/30.06.2009 г. за фактурираната цена за съхранение на зърното, изпратена чрез експресна поща, чието получаване не се оспорва/, е видно, че А. е поканена да изпълни това задължение. Спорните правоотношения между страните, обаче, не се развиват само на плоскостта на договора за влог- чл.250 ГПК. Правнорелеванто в случая е деблокирането на зърното. Съгласно §2 от ЗР на Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси /ДВ, бр.95/28.10.2003 г./, създадените държавни резерви и военновременни запаси остават на съхранение при съответните съхранители до вземане на решение за освобождаването им. В §1, т.4 ЗДРВЗ е дадена легална дефиниция на понятието”освобождаване на държавни резерви и военно временни запаси” като действие по промяна на статута им с акт на Министерския съвет. С отправеното от [фирма] писмо изх.№52/03.12.2007 г. за прекратяване на Договор №2/05.01.2007 г. правоотношенията между страните по съхранение на зърното не са прекратени, защото към този момент не е настъпил режимът на деблокиране, установен в чл.24, ал.1 ЗДРВЗ. Съгласно чл.24, ал.1 ЗДРВВЗ в редакция ДВ бр.102/19.12.2006 г. освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на МС или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията по предложение на заинтересованите органи на централната изпълнителна власт. Такъв акт в случая биха могли да бъдат само Заповедите с №16-19, всичките от 16.06.2009 г., на Председателя на ДА”Д.”, с които се разпорежда да се преместят съхраняваните от ответника [фирма] военновременни запаси у други съхранители. Едва от този момент следва да се счита, че предоставеното на [фирма] зърно за съхранение като държавен резерв и военновременен запас е освободено по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗДРВЗ. Търговците, на които са предоставени за съхранение военновременните запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и състоянието им/чл.19, ал.4 ЗДРВЗ/. По изложените дотук съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК решението на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е признато в полза на [фирма] [населено място] право на задържане до заплащане от ищцовата страна на направените от ответника разходи за съхраняване на зърното за периода 01.01.2008-29.06.2009 г., ще следва да бъде отменено, като неправилно, постановено в противоречие на закона. Датата на освобождаване на резерва почти съвпада с края на периода, за който се претендира възнаграждение за съхраняване на зърното, поради което решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е признато право на задържане до заплащане на сумата 121 457.10 лв. ще следва да бъде отменено, а направеното от [фирма] възражение за признаване право на задържане до заплащане на сумата 121 457.10 лв.- отхвърлено. В полза на ДА”Д.” ще следва да се присъдят само направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 70 лв., тъй като не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. На основание чл.293, ал.1 ГПК решението на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е признато в полза на [фирма] [населено място] право на задържане върху 438.910 т. пшеница 2-ра „Б” група и 47 т. ечемик до заплащане от ишцовата страна на направените от ответника разходи за съхраняване на зърното за периода 01.01.2008-29.06.2009 г., решението като неправилно, постановено в противоречие на закона, ще следва да бъде отменено. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение от 11.05.2011 год. по т.д.№65/2011 год. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение №91 от 07.12.2010 г. по т.д.№36/2010 г. на Ямболския окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение направеното от [фирма] [населено място] възражение за прихващане, като вместо това ПОСТАНОВЯАВА: ПРЕКРАТЯВА производството по направеното от [фирма] [населено място] срещу ДА”Д.” евентуално възражение за прихващане със сумата 121 457.10 лв., от които главница 108 133.58 лв., представляваща разходите за съхраняване, запазване и подържане на количествата пшеница и ечемик, предоставени за съхранение по реда на ЗДРВЗ, и мораторна лихва- 13 323.52 лв. ОТМЕНЯ същото Решение от 11.05.2011 год. по т.д.№65/2011 год. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която в полза на [фирма] е признато право на задържане върху 438.910 т. пшеница 2 ра „Б” група и 47 т.ечемик до заплащане от ДА”Д.” на сумата 121 457.10 лв., от които главница 108 133.52 лв., представляваща разходи за съхранение пазене и подържане на пшеница и ечемик за периода от 01.01.2008 г. до 29.06.2009 г. , както и мораторна лихва в размер на 13 323.52 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от [фирма] [населено място] възражение за упражняване право на задържане върху 438.910 т. пшеница 2 ра „Б” група и 47 т.ечемик до заплащане от ДА”Д.” на сумата в размер общо на 121 457.10 лв., от които главница за 108 133.52 лв., представляваща разходи за съхранение пазене и подържане на пшеница и ечемик за периода от 01.01.2008 г. до 29.06.2009 г. , както и мораторна лихва в размер на 13 323.52 лв. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на ДА”Д. резерв и военновременни запаси” сумата 70 лв. разноски за настоящето производство. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: