3 3 Р Е Ш Е Н И Е №127 гр. София,28.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 14 октомври , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2186/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на „ОРФЕЙ ПРОПЪРТИС“ООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №136/ 22.04.2019 г. на ПАС по в .т.д. №8/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №337 от 17.08.2018 г. по т.д. № 18/2017 г. на ОС-Смолян.С последното касаторът е бил осъден да заплати на К. Х. и Ч. Г. Д. Х. сумата от 283 153,33 лева/равн. на 144 774 евро/- обща сума на парични средства, предоставени от двамата ищци на ответното дружество-касатор, по договор за заем, в периода 17.04.2012 г.-28.05.2015 г.,ведно със законната лихва от 27.03.2017 г. до окончателното плащане.решението се обжалва и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Ответниците по КЖ в писмен отговор чрез своя представител са изразили становище за неоснователност на същата. С определение №328 от 19.05.2020 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с въззивният съд е приел, че са предявени два обективносъединени иска : главен с правно основание чл.240 ЗЗД –за връщане на процесната сума, дължима на основание възникнали правоотношения по договор за паричен заем и евентуален за връщането на горната сума от ответното дружество на двамата ищци като платена при начална липса на основание за това-чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД. Приел е, че първоинстанционният съд е уважил главния иск и е присъдил сумата като дължима по договор за заем, въз основа на счетоводното отразяване в счетоводството на ответника на получените чрез банкови преводи парични средства. В отговор на оплакванията на ответника във въззивната жалба за липса на доказаност на твърдяното от ищците по главния иск правоотношение, основано на договор за заем със съответно поето задължение за връщането на паричните средства, от страна на въззивния съд са изложени съображения, че във всички случаи сумата се дължи, дори и да не е налице договор за заем, тъй като същата се претендира за връщане и на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1,пр.1 ЗЗД- платена при начална липса на основание. Ето защо, и при липса на установено основание за плащането й същата е правилно присъдена в полза на ищците от страна на първоинстанционния съд. По тези съображения първоинстанционното решение е потвърдено. С оглед позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. е допуснал касационно обжалване, като е приел, че в случая наличието на такъв недостатък е налице по отношение на разглеждането и произнасянето на съда по отношение на евентуалния иск, без преди това да бъде разгледан главният, с който е сезиран .Този порок на обжалвания акт е очевиден, поради това, че се установява в съдържанието на мотивите в самия обжалван акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Същият представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила: съгласно чл.271 ал.2 ГПК само при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността по евентуалния, по който първоинстанционния не се е произнесъл. От друга страна въззивният съд с арг.от ал.1 на същия член следва да се произнесе по същество на спора по главния иск, по който се е произнесла първата инстанция , и правилността на чието произнасяне се проверява при въззива, както и да изложи мотиви към своето решение по основателността на главния иск,съгласно чл.236 ал.2 ГПК във връзка с чл.273 и чл.272 ГПК. В мотивите следва да се обсъдят исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. В случая, това не е сторено от страна въззивния съд по отношение на спора по главния иск, основан на спорно правоотношение между двамата ищци и дружеството ответник, изходящо според твърденията в ИМ, от договор за заем на парични средства. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който да разгледа, обсъди и се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания относно законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение при спазване на гореуказаните процесуални разпоредби като прецени, дали се установява по категоричен начин извод за наличие между страните на сключен договор за паричен заем по чл.240 ЗЗД . По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №136/ 22.04.2019 г. на ПАС по в .т.д. №8/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №337 от 17.08.2018 г. по т.д. № 18/2017 г. на ОС-Смолян. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Пловдив за повторно разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3 3