10 Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 24.07.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1795/2018 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите със седалище в [населено място] срещу постановеното от Апелативен съд - Пловдив решение № 94 от 20.03.2018 г. по в. т. д. № 43/2018 г., допуснато до касационно обжалване с определение № 585 от 14.12.2018 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 327 от 03.11.2017 г. по т. д. № 111/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е признато за установено на основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ по отношение на „Маркели” ЕАД /в несъстоятелност/ съществуването на вземане в полза на бившия синдик М. Г. М. в размер на 27 000 лв., представляващо дължимо възнаграждение за периода 07.10.2011 г. - 31.12.2013 г., което вземане е включено в допълнителен списък на приетите от синдика вземания, публикуван по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията под № 20170202163731 по т. д. № 397/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, но впоследствие е изключено от списъка с определение № 432/12.04.2017 г. по т. д. № 397/2017 г. , и на основание чл.694, ал.7 ТЗ „Маркели” ЕАД /н./ е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 270 лв. по сметката на Окръжен съд - Стара Загора. Решенията са постановени при участие на Национална агенция за приходите в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника „Маркели” ЕАД /н./ и на Н. Г. - синдик на „Маркели” ЕАД /н./. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушения на материалния закон. Касаторът оспорва законосъобразността на изводите на въззивния съд, че изплащането на дължимото на синдика ежемесечно /текущо/ възнаграждение е обусловено само и единствено от постъпването на средства в масата на несъстоятелността и че е възможно възнаграждението да бъде поискано от синдика тогава, когато настъпи условието за изплащането му - наличие на парични средства в масата на несъстоятелността. Навежда доводи, че доколкото настъпването на посоченото условие е предпоставено изцяло от активни действия на синдика, изразяващи се в сезиране на съда за необходимостта от предплащане на разноски по реда на чл.629б ТЗ или в осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, възможността синдикът да поиска изплащане на дължимото текущо възнаграждение не следва да бъде поставяно в зависимост от наличието на средства в масата на несъстоятелността. Излага аргументи, че при липса на достатъчно средства за покриване на разноските, в т. ч. и за възнаграждение на синдика, съдът може, след като бъде сезиран от синдика, да определи сума за предплащане от кредиторите и ако сумата не бъде предплатена, да приложи правилото на чл.632, ал.5 ТЗ, като след освобождаването му синдикът се превръща в кредитор на несъстоятелността и има право да защити вземането си за неполучено възнаграждение по реда на чл.688 ТЗ. За незаконосъобразни касаторът счита и изводите на въззивния съд, че с оглед включването му в групата на разноските по чл.723 ТЗ и обусловеността му от наличието на средства в масата на несъстоятелността, вземането на синдика за възнаграждение има специален характер и по отношение на него не се прилагат общите правила на гражданското право, в частност - правилото на чл.111, б.”в” ЗЗД. Според касатора, наличието на парични средства в масата /от предплатени разноски или от осребрени активи на длъжника/ има значение за момента на изплащане на възнаграждението, но не и за изискуемостта на вземането на синдика за текущо възнаграждение, чието настъпване е предпоставено от поискване на възнаграждението, макар и само с отчет до съда по несъстоятелност. Ответникът по касация М. Г. М. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.06.2018 г. и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е и становището на синдика на „Маркели” ЕАД /н./ - Н. Г., изразено в откритото заседание по делото. Ответникът по касация „Маркели” ЕАД /н./ със седалище в [населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 111/2017 г. е образувано пред Окръжен съд - Стара Загора по предявен от М. Г. М. - бивш синдик на „Маркели” ЕАД /н./, против „Маркели” ЕАД /н./, при участие на синдика Н. Г., положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за съществуване на вземане към дружеството за сумата 27 000 лв., формирана като сбор от неплатено текущо възнаграждение по чл.661, ал.3 ТЗ с месечен размер 1 000 лв. за периода 01.07.2011 г. - 31.12.2013 г. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е назначен за постоянен синдик на „Маркели” ЕАД /н./ с определение от 06.10.2011 г. по т. д. № 397/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора и е изпълнявал функциите на синдик до 02.04.2015 г., когато е освободен от съда по несъстоятелност. В периода 07.10.2011 г. - 30.03.2015 г. дружеството - длъжник се намирало в тежко финансово състояние и не разполагало нито с подлежащо на осребряване имущество, нито с налични парични средства, позволяващи изплащане на гласуваното от събранието на кредиторите текущо възнаграждение на синдика в размер на 1 000 лв. месечно. Поради това, след освобождаването му през 2015 г., ищецът уведомил новия синдик с молба от 21.04.2015 г., че поради липса на средства в масата на несъстоятелността не е искал от съда разрешение за разпореждане с такива средства и не е получавал следващото му се по закон възнаграждение. Новият синдик признал претенцията за възнаграждение и заявил, че дължимото възнаграждение ще бъде изплатено при наличие на достатъчно средства. Впоследствие ищецът узнал, че в масата на несъстоятелността са постъпили парични средства от продажби на имуществени активи на длъжника и с молба от 03.01.2017 г. предявил пред синдика вземането си за текущо възнаграждение за периода 07.10.2011 г. - 30.03.2015 г. в общ размер 42 000 лв. На основание чл.688, ал.3 ТЗ синдикът приел вземането и го включил в допълнителен списък на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ друг кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност - Национална агенция по приходите /НАП/, оспорил с възражение приетото вземане до размер на сумата 27 000 лв., представляваща сбор от текущо месечно възнаграждение за периода 01.07.2011 г. - 31.12.2013 г., като погасено по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Съдът по несъстоятелност уважил възражението и с определение по чл.692, ал.4 ТЗ изключил от допълнителния списък вземането на ищеца за сумата 27 000 лв., а в останалата част - досежно възнаграждението за периода 01.01.2014 г. - 30.03.2015 г. в размер на 15 000 лв., одобрил списъка. Позовавайки се на определението по чл.692, ал.4 ТЗ, ищецът е обосновал правен интерес от установяване на изключеното вземане по реда на чл.694 ТЗ и е поискал от сезирания съд да признае вземането за съществуващо по отношение на длъжника „Маркели” ЕАД /н./. С определение от 04.10.2011 г. съдът е конституирал като подпомагаща страна на страната на ответника възразилия кредитор НАП, който е направил искане за встъпване съгласно чл.694, ал.4 ТЗ. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил предявения иск за пълния размер от 27 000 лв. Сезиран с въззивна жалба от подпомагащата страна НАП, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд. За да признае спорното вземане за съществуващо, въззивният съд е приел, че макар да се дължи ежемесечно съгласно чл.661 ТЗ и след разрешение на съда по несъстоятелност - чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, текущото възнаграждение на синдика се изплаща при наличие на парични средства в масата на несъстоятелността и поради това при липса на средства изискуемостта на вземането за възнаграждение настъпва в последващ момент - когато в масата постъпят парични средства, достатъчни за неговото удовлетворяване. Изхождайки от разбирането, че наличието на парични средства е условие за изплащане на възнаграждението, съдът е формирал извод, че докато това условие не настъпи, давност за вземането не тече и няма пречка ако не е удовлетворено през съответния месец, вземането да бъде включено при разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелността под формата на разноски за несъстоятелността по смисъла на чл.723, т.2 ТЗ с поредност по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ. С аргумент, че поради липса на средства в масата на несъстоятелността на „Маркели” ЕАД /н./ през исковия период условието за изплащане на полагащото се на ищеца текущо възнаграждение не е настъпило, въззивният съд е отрекъл основателността на поддържаното от ответника възражение за погасяване на установяваното с иска вземане по давност при предпоставките на чл.111, б.”в” ЗЗД. По повод на възражението съдът е акцентирал върху подадената от ищеца, след освобождаването му като синдик, молба от 21.04.2015 г. с искане до новия синдик за изплащане на дължимото до 31.03.2015 г. възнаграждение и върху молба от 03.01.2017 г., с която ищецът е поискал вземането за възнаграждение да бъде включено в сметката за разпределение. Въззивният съд не е възприел довода на жалбоподателя, че ищецът няма право на възнаграждение, тъй като не е изпълнявал точно произтичащите от закона задължения за отчетност. Изложил е съображения, че твърдяното неизпълнение съставлява основание за отговорност на синдика по чл.663 ТЗ и е ирелевантно за правото на възнаграждение. Решението на Апелативен съд - Пловдив е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос, поставен от касатора и прецизиран от касационната инстанция в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС : Неудовлетворените съобразно чл.661, ал.3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на синдика подлежат ли на предявяване в производството по несъстоятелност, за да биха се ползвали от последиците на спиране на давността, съгласно чл.685а ТЗ, или като „разноски по несъстоятелността” по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ вр. чл.723, т.2 ТЗ подлежат на удовлетворяване, предпоставено единствено от наличието на достатъчно средства в масата на несъстоятелността и без за същите да са приложими правилата на погасителната давност. Допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ГПК е обосновано със съображения, че поради посочването в чл.723 ТЗ на възнаграждението на синдика като „разноски по несъстоятелността” и фигурирането на разноските в реда за разпределение по чл.722 ТЗ съществува неяснота в закона дали е възможно и при какви предпоставки текущото възнаграждение на синдика да бъде изплатено по начин, различен от ежемесечното му удовлетворяване, вкл. дали вземането за възнаграждение подлежи на предявяване като вземане на кредитор. Отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, предполага анализ на правната уредба в Търговския закон относно статута на синдика, неговото право на възнаграждение и реда за реализиране на това право. Синдикът е орган на несъстоятелността, който осъществява дейността си чрез правомощията по чл.658 ТЗ под контрола на съда по несъстоятелност. Законът задължава синдика да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец и да отчита ежемесечно дейността си пред съда и пред комитета на кредиторите - чл.660, ал.1 ТЗ и чл.659, ал.2 ТЗ, като същевременно предвижда и основания за носене на отговорност в случай на неизпълнение на вменените в тежест на синдика задължения - чл.663 ТЗ. Условията, на които трябва да отговаря синдикът, са посочени в чл.655 ТЗ и едно от тях е той да не е кредитор в производството по несъстоятелност /чл.655, ал.2, т.3 ТЗ/. За работата си в производството по несъстоятелност синдикът има право на възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер, съгласно чл.661, ал.1 вр. ал.6 ТЗ, се определя с решение на събранието на кредиторите, а при невъзможност събранието да вземе решение - от съда. Текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно, съобразно чл.661, ал.3 ТЗ, по правило от наличните парични средства на длъжника в масата на несъстоятелността. Изплащането на възнаграждение е форма на разпореждане с имущество на длъжника и по аргумент от чл.658, ал.1, т.9 ТЗ за извършването му е необходимо разрешение от съда по несъстоятелност. За да получи разрешение, синдикът следва да отправи искане до съда като представи отчет за дейността си през месеца, за който се дължи търсеното текущо възнаграждение. Представянето на отчет гарантира възможността съдът по несъстоятелност да упражни контрол върху работата на синдика и косвено върху разходването на средства от масата на несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Разрешението за изплащане на възнаграждение е своеобразно одобрение от страна на съда за извършването на разход от масата на несъстоятелността до размер на определеното по реда на чл.661 ТЗ текущо възнаграждение на синдика. Ежемесечното изплащане на текущо възнаграждение в съответствие с чл.661, ал.3 ТЗ е възможно само тогава, когато длъжникът разполага с налични парични средства или има регулярни източници на доходи, чрез които в масата на несъстоятелността постъпват необходимите за възнаграждението средства. Липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл.661, ал.3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл.629б ТЗ вр. чл.632, ал.5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и тяхното разпределение със сметка по чл.721 ТЗ. Възнаграждението на синдика е дефинирано от разпоредбата на чл.723, т.2 ТЗ като „разноски по несъстоятелността”, а съгласно чл.722, ал.1, т.3 ТЗ при разпределение на осребреното имущество разноските по несъстоятелността се включват в сметката за разпределение и се изплащат след погасяване на вземанията по т.1 и т.2 на чл.722, ал.1 ТЗ. Условие за включване на вземането в сметката по чл.721 ТЗ е възнаграждението да е отчетено от синдика и изплащането му да е разрешено от съда по несъстоятелност към края на месеца, за който се дължи. Реализирането на вземането по реда на чл.721 и сл. ТЗ не е обусловено от предявяване на вземането по смисъла на Глава четиридесет и трета на Търговския закон, тъй като поради забраната на чл.655, ал.2, т.3 ТЗ процедурата за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност е неприложима по отношение на синдика за времето, през което той изпълнява функциите на синдик. За да се стигне до разпределение и до удовлетворяване на синдика по реда на чл.721 и сл. ТЗ, длъжникът трябва да разполага с имуществени активи, които позволяват производството по несъстоятелност да се развие нормално до фазата на осребряване по чл.716 и сл. ТЗ. Когато длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за покриване на разходите за текущо възнаграждение на синдика и няма основание за извършване на разпределение по чл.721 и сл. ТЗ, вземането на синдика за текущо възнаграждение не може да бъде удовлетворено чрез плащане съгласно чл.661, ал.3 ТЗ и чрез способа на чл.721 вр. чл.722 ТЗ. Недостигът на средства и на имущество може да бъде преодолян единствено с предплащане на необходимата сума за покриване на разноските по несъстоятелността от заинтересованите кредитори, съобразно чл.629б ТЗ и чл.632, ал.5 ТЗ. Поради факта, че издирването и уточняването на имуществото на длъжника е правомощие на синдика /чл.658, ал.1, т.5 ТЗ/, предоставянето от съда на срок за предплащане на сумата за разноските в значителна степен зависи от активността на синдика. В съответствие с дължимата грижа по чл.660 ТЗ синдикът следва да уведоми съда за липсата на средства и на имущество в масата на несъстоятелността незабавно след констатирането й, за да се избегне обременяването на масата с натрупване на разноски, в т. ч. и за възнаграждение на синдика, въпреки обективните пречки за по-нататъшно развитие на производството по несъстоятелност. В случай на предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори производството по несъстоятелност ще продължи своя ход и синдикът ще реализира вземането си за неполученото до момента на предплащането възнаграждение по реда на чл.661, ал.3 ТЗ или при извършване на разпределение със сметка по чл.721 и сл. ТЗ. Ако сумата за разноските не бъде предплатена в дадения срок, съдът по несъстоятелност ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ и ще спре производството по несъстоятелност до настъпване на предпоставките по ал.2 на чл.632 ТЗ за неговото възобновяване или на тези по ал.4 на чл.632 ТЗ за неговото прекратяване. При наличие на основание за предплащане на разноските по чл.629б ТЗ, последвано от бездействие на синдика и от неоправдано продължаване на производството по несъстоятелност, предявяването на претенция от синдика за заплащане на текущо възнаграждение за времето след изчерпване на наличните средства би съставлявало злоупотреба с правото на възнаграждение по чл.661 ТЗ. Невъзможността текущото възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл.661, ал.3 ТЗ поражда за синдика вземане, което се погасява по давност съгласно общите правила на чл.110 и сл. ЗЗД, доколкото Търговският закон не предвижда изключение и не създава специални правила за него. Дефинирането на възнаграждението като „разноски по несъстоятелността” в чл.723, т.2 ТЗ не е основание то да се изключи от приложното поле на института на погасителната давност. За синдика неполученото възнаграждение представлява „вземане”, а чл.722, т.3 ТЗ, който се прилага във вр. с чл.722, ал.1, т.3 ТЗ, само указва по какъв начин и с каква поредност се удовлеторява това вземане при разпределение на суми от осребрено имущество на длъжника. От разпоредбата на чл.661, ал.3 ТЗ, предвиждаща текущото възнаграждение на синдика да се изплаща ежемесечно, произтича извод, че вземането става изискуемо с изтичане на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за съответния месец с отчет по чл.659, ал.2 ТЗ. По причина, че се дължи ежемесечно и в предварително определен размер, вземането носи белезите на периодичен платеж по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД /Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ЗЗД/, т. е. от последният ден на календарния месец. За течението на погасителната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД е без значение дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането. Липсата на средства за изплащане на възнаграждението на синдика не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл.115 ЗЗД. Императивният характер на правната уредба относно погасителната давност не позволява съдържащите се в нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително от съда, което означава, че макар да съставлява пречка за удовлетворяване на вземането, след като не е предвидена в закона, липсата на средства/имущество в масата на несъстоятелността не може да доведе до спиране на давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Спиране на давността не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл.685а ТЗ, която предвижда спиране и прекъсването на погасителната давност за приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитори, с оглед неприложимостта на процедурата за предявяване на вземания към вземанията на действащия синдик. Ползването от последиците по чл.685а ТЗ би било възможно едва след освобождаване на синдика, когато той се „превръща” в кредитор на несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност при предпоставките на чл.688, ал.3 ТЗ. В случай, че в масата няма средства за изплащане на възнаграждението на синдика, изтичането на давността по чл.111, б.”в” ЗЗД е преодолимо единствено посредством предплащане на разноските съгласно чл.629б ТЗ или спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Със спиране на производството по несъстоятелност ще спре и течението на погасителната давност, тъй като вземането на синдика за възнаграждение не може да бъде реализирано самостоятелно в друго производство. В съответствие с изложените съображения на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос следва да се отговори така : Неудовлетворените съобразно чл.661, ал.3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на действащия синдик не подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност и не се ползват от последиците на спиране на давността, съгласно чл.685а ТЗ; За тези вземания се прилага погасителната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, независимо от качеството им на разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.722, ал.1, т.3 вр. чл.723 ТЗ и от наличието на достатъчно средства в масата на несъстоятелността за удовлетворяването им. Предвид отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос решението по в. т. д. № 43/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон. В исковата молба ищецът е заявил, че поради липса на средства в масата на несъстоятелността за времето, през което е изпълнявал функциите на синдик на „Маркели” ЕАД /н./, в т. ч. и за исковия период 07.10.2011 г. - 31.12.2013 г., не е искал от съда разрешение за изплащане на полагащото му се текущо възнаграждение и не е получавал възнаграждение. Липсата на средства е предпоставяла уведомяване на съда по несъстоятелност за недостига на имущество в масата на несъстоятелността с цел евентуалното приложение на чл.629б ТЗ, респ. чл.632, ал.1 ТЗ. Ищецът не е представял отчети до съда по несъстоятелност с информация за имущественото състояние на длъжника и производството по несъстоятелност е продължило своя ход. В резултат на това в тежест на масата на несъстоятелността са формирани задължения в размер на 42 000 лв., произтичащи от неплатено текущо възнаграждение на синдика за продължителен период от пет години, през които не е осребрявано имущество на длъжника и в масата не са постъпвали парични средства. Макар да е съставлявала пречка за изплащане на възнаграждението съобразно чл.661, ал.3 ТЗ, липсата на средства не е препятствала настъпването на изискуемостта на вземането за възнаграждение и обусловеното от нея течение на погасителната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, чието начало - по аргумент от чл.661, ал.3 ТЗ, съвпада с изтичането на съответния календарен месец от исковия период. За последното вземане от периода, дължимо за м. декември 2013 г., погасителната давност е изтекла към 31.12.2016 г., поради което възражението на кредитора НАП за погасяване по давност на установяваното по реда на чл.694 ТЗ вземане за сумата 27 000 лв., формирана като сбор от неплатено текущо възнаграждение за времето от 07.10.2011 г. до 31.12.2013 г., е основателно. Погасяването на вземането по давност обуславя неоснователност на предявения положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, който подлежи на отхвърляне. Неоснователни са доводите на ищеца за прекъсване на погасителната давност на основание чл.116, б.”а” ЗЗД като последица от признание на вземането, направено от новия синдик по повод молба от 21.04.2015 г. Молбата е представена като доказателство в първоинстанционното производство и от нея е видно, че след освобождаването му като синдик ищецът е уведомил новия синдик за наличието на неудовлетворени вземания за текущо възнаграждение по чл.661, ал.3 ТЗ, отправяйки искане за изплащане на възнаграждението. Към молбата е приложено писмо от синдика, в което е обективирано уведомление до ищеца, че възнаграждението ще бъде изплатено след постъпване на средства в масата на несъстоятелността. Дори да се приеме, че писмото на синдика съдържа признание по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, то не би могло да бъде взето предвид при произнасянето по основателността на иска, тъй като няма доказателства кога е достигнало до ищеца като адресат на признанието, както и че е депозирано по делото за несъстоятелност на „Маркели” ЕАД /н./. От значение за прекъсването и спирането на давността е последващата молба от 03.01.2017 г., с която ищецът - в качеството на освободен синдик и кредитор на „Маркели” ЕАД /н./, е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си за неплатено текущо възнаграждение за периода 07.10.2011 г. - 30.03.2015 г. Предявяването обаче е ирелевантно за основателността на иска, тъй като е последващо спрямо момента на изтичане на давността относно спорното вземане, формирано като сбор от неплатени възнаграждения за времето до 31.12.2013 г. По изложените съображения обжалваното решение на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решението на Окръжен съд - Стара Загора за уважаване на предявения от М. М. положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.694, ал.7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за трите съдебни инстанции в размер общо на 540 лв. /в т. ч. 270 лв. за първа инстанция и по 135 лв. за въззивна и за касационна инстанция/. Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 94 от 20.03.2018 г. по в. т. д. № 43/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 327 от 03.11.2017 г. по т. д. № 111/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] - бивш синдик на „Маркели” ЕАД /н./, при участие на синдика на „Маркели” ЕАД /н./ - Н. Г., против „Маркели” ЕАД /н./ с ЕИК 1230418222 - [населено място], ул. „Отец Паисий Хилендарски” № 33, офис 5, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за съществуване на вземане в размер на 27 000 лв., представляващо сбор от неплатено текущо възнаграждение по чл.661, ал.3 ТЗ с месечен размер 1 000 лв. за периода 07.10.2011 г. - 31.12.2013 г., включено в допълнителен списък на приетите вземания по чл.688, ал.3 ТЗ, публикуван по партидата на „Маркели” ЕАД /н./ в Търговския регистър към Агенция по вписванията под № 20170202163731, и изключено от списъка с определение № 432/12.04.2017 г. по т. д. № 397/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА М. Г. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по чл.694, ал.7 ТЗ в размер на 540 лв. /петстотин и четиридесет лв./, от които 270 лв. по сметка на Окръжен съд - Стара Загора, 135 лв. по сметка на Апелативен съд - Пловдив и 135 лв. по сметка на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Национална агенция за приходите - [населено място], като подпомагаща страна на страната на ответника „Маркели” ЕАД /н./. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :