Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 06 юли 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 984/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Я. К. Г. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 73 от 27.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 1010/2011 год. на Сливенския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фази на процеса, довели до ограничаване на правата му и за неправилно приложение на материалния закон, с осъждането му при недопустимо предположение. В условията на алтернативност се иска влязлата в сила присъда да бъде отменена и бъде оправдан по обвинението или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или да бъде изменена чрез намаляване на наказанието Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е частично основателно, защото е допуснато нарушение на материалния закон с квалификацията на деянието като продължавано престъпление, но то може да бъде отстранено в настоящото производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 73 от 27.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 1010/2011 год. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Я. К. Г. за виновен в това, че за времето 27.04 – 3.08. 2010год. в [населено място] река, общ. С., в условията на продължавано престъпление, извършвал търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали – 4010.5кг. на стойност 14 310.46лв без лиценз, който се изисква по нормативен акт, поради което и на основание чл. 234б ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 55 ал.1т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание “пробация” включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по шест месеца. На основание чл. 234б ал.2 НК съдът е присъдил в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението. С въззивно решение № 33 от 21.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 78/2012 год. Сливенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл са изложените съображения, че присъдата почива изцяло на предположения, защото липсват несъмнени доказателства за какъв период, от кои лица, в какви количества, на каква цена и в какво качество е извършвал търговската дейност с цветните метали, предмет на обвинението. Те са идентични с възраженията му против правилността на присъдата. Сливенският окръжен съд ги е обсъдил и мотивирано ги е отхвърлил, като в тази част е изложил достатъчно и убедителни съображения, основани на самостоятелния съвкупен анализ на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие. Вътрешната убеденост на решаващите състави, че съставът на престъплението е осъществен от обективна и събективна страна е изградена не на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата, относими към основните факти, включени в предмета на показване по чл. 102 НПК, който са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Всеки един от доказателствените източници е оценен обективно, всестранно и пълно, без изопачаване на съдържащата се в него информация. От тях са направени точни фактически констатации, че осъденият е регистриран като едноличен търговец, не е имал лиценз за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, но е извършвал такава. В този смисъл са събраните на л. 21 и л. 25-28 от досъдебното производство пимени доказателства, показанията на разпитаните свидетели М., И. И., Н., П. И., Н., М. и М.. Те са установили фактите, които лично са възприели относно изкупуваните от подсъдимия метални отпадъци и предаването им в изкупвателния пункт, който имал лиценз за дейността. Правната им квалификация като престъпление по чл. 234б ал.1 НК е напълно законосъобразна. Неоснователен е довода, че за всяка сделка, квалифицирана като самостоятелно престъпление, не са събрани доказателства относно лицата, от които ги е придобил, цената която е заплатил и времето на придобиването. Действително нито един от свидетелите, които са изкопавали кабела и са му го предавали, не е установил точното му количество и период от време, но всички са категорични, че подсъдимият нямал изкупвателен пункт, но изкупувал метали в къщата си, които заплащал на място без издаване на документи. Освен показанията на тези свидетели за съставомерните признаци от състава на престъплението са събрани достатъчно други убедителни доказателства, от които са направени фактическите констатации за периода, в който е развивал нерегламентираната дейност и количеството на изкупените метали, като следва да се отбележи, че последното няма отношение към доказателствения предмет. В този смисъл са показанията на свидетелите от изкупвателния пункт, които записвали на листчета точните дати, на които е носил и предавал отпадъците, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Г.. Допуснато е нарушение на материалния закон, като е прието, че отделните сделки по изкупуването на цветните метали представляват самотоятелни престъпления и цялата престъпна дейност е квалифцирана като продължавано престъпление, извършено при условията на чл. 26 НК. Нарушаването на забраната за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали от търговци, в отклонение с нормативно определения ред, е продължило през целия инкриминиран период и се касае до едно единно престъпление, а не до продължавано такова. Това нарушение може да бъде отстранено в настоящото производство чрез изменяване на присъдата, защото е в интерес на осъдения цялата му престъпна дейност да бъде квалифицирана като едно престъпление. В този смисъл влязлата в сила присъда следва да бъде изменена и да бъде оправдан по обвинението да е извършил деянието при условията на чл. 26 ал.1 НК. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с допуснати съществени нарушения в досъдебното производство и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции, довели до ограничаване на правата му. В този смисъл са изложените съображения, че обвинителният акт е съставен в отклонение с изискванията по чл. 246 ал.2 НПК, като не са посочени пълно, точно и ясно съставомерните белези от съставите на всяко едно от престъпленията, включени в състава на продължаваното престъление, което затруднило защитата му, а първоинстанционният съд не отстранил нарушението по предвидения в НПК ред. Такова нарушение по делото действително е допуснато, но не е съществено при отпадане на квалификацията продължавано престъпление. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, а доколкото са допуснати известни нарушения във връзка с точната правна квалификация, те не са от категорията отстраними процесуални нарушения, които имат за последица връщане на делото за ново разглеждане. С постановлението за привличане на обвиняем е узнал в извършването на какво престъпление се обвинява и въз основа на кои доказателствени материали. Разследващият орган не само му е разяснил процесуалните права, но му е осигурил реална възможност да ги упражни. В съдебната фаза на процеса защитата му не е била ограничена. Обвинителният акт е кратък, но съдържа необходимите реквизити посочени в чл. 246 ал.2 и 3 НПК за съставомерните признаци по чл. 234б НК, в рамките на които е осъществил защитата си. В обстоятелствената му част са посочени извършеното престъпление, времето, мястото и начина на извършването му, а в заключителната му част е посочена правната му квалификация като престъпление по чл. 234б НК. Допуснатото нарушение в посочения по-горе смисъл, което не е отстранено в съдебната фаза на процеса, не е затруднило защитата му. Въззивната инстанция е проверила правилността на присъдата, провела е съдебно следствие, при което допълнително е събрала необходими доказателства, отговорила е на доводите му за несъставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвинение и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочила основанието, поради които не приема изложените в тяхна подкрепа съображения. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, което не е мотивирано с конкретни съображения, които да подкрепят искането за намаляване на наказанието, е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание по вид и размер не е явно несъответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Наказателното му положение е достатъчно смекчено, като наказанието не само е индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.2 НПК, но са му наложени само двете задължителни пробационни мерки и то в минималните допустими размери. Не съществува процесуална възможност за налагане на друго по-леко наказание. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че производството по делото следва да бъде възобновено и влязлата в сила присъда изменена само в частта за точната правна квалификация на деянието, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Възобновява производството по НОХ дело № 1010/2011 год. по описа на Сливенския районен съд. Изменява постановената по делото присъда № 37 от 27.01.2012 год., потвърдена с въззивно решение № 33 от 21.03.2012 год. по ВНОХ дело № 78/2012 год. на Сливенския окръжен съд, като преквалифицира деянието от престъпление по чл. 234б ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК в такова по чл. 234б ал.1 НК и оправдава подсъдимия по обвинението да го е извършил в условията на чл. 26 ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: