Р Е Ш Е Н И Е № 366 гр. София, 19 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА със секретаря Елеонора Михайлова при участието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 777 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на подсъдимия Г. Й., чрез защитника адв.Д. П., против въззивно решение № 100/20.06.2023 г., постановено по внохд № 20235000600086/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че решението се основава единствено на предположения, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Направеният превратен и повърхностен анализ на доказателствения материал и невземането на всички мерки за разкриване на обективната истина са довели до неспазване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Следствие така допуснатите нарушения на процесуалните правила, в рамките на установените фактически положения, въззивният съд не е приложил правилно закона с признаването именно на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Наложеното наказание е явно несправедливо, предвид тежестта и обществената опасност на деянието и на дееца. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение, да се оправдае подсъдимия, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или да се намали размера на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият Г. Й. и защитниците адв. Д. П. и адв.С. П., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 72/31.10.2022 г., постановена от Окръжен съд - Пловдив по нохд № 93/2022 г. подсъдимият Г. В. Й. е признат за виновен в това, че на 18.05.2020 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляра - Д. М., като в продължение на шест минути е извършил четири безконтактни плащания на ПОС терминал в магазин „К. *“ на обща стойност 5 000 лв., като извършеното не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с ал.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54, ал.1 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 76 лв., платими по сметка на ОД на МВР - Пловдив и 80 лв. сметка на ОС - Пловдив. По жалба на единия от защитниците на подсъдимия е образувано внохд № 86/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Прочитът на обжалваното решение налага извода, че въззивният съд е изпълнил задължението си за цялостен контрол на първоинстанционната присъда като в мотивите е даден дължимия отговор, както относно наличието на елементите, обуславящи престъпната съставомерност на деянието, така и на направените от страна на защитата възражения. Макар контролираният съд изцяло да е възприел изяснените от първоинстанционния състав обстоятелства, релевантни за отговорността на подсъдимия и доказаността на обвинението срещу него, основните въпроси за авторството и начина на извършване на деянието са получили обоснован и верен отговор. При отсъствието на каквито и да било данни за упражнен психически натиск от оперативните работници, предходните инстанции с основание са кредитирали като достоверни обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, близо година след инкриминираното деяние, пред съдия, в присъствието на единия от упълномощените защитници. В тях подсъдимият ясно и недвусмислено е посочил хронологията на събитията и конкретното му участие в престъпна дейност, които кореспондират изцяло с приетите заключения на назначените видеотехнически експертизи относно съдържанието на иззетите от магазина записи. Спазването на предвидените в закона процесуални правила при проведения разпит на обвиняемия е достатъчна гаранция за охраняването на неговите права, включително и на правото му на защитата, което се твърди, че е нарушено в жалбата. В случая е без значение начинът, по който в подсъдимия е попаднала процесната дебитна карта на името на италианския гражданин Д. М., заедно с ПИН кода, тъй като това не е елемент от фактическия състав на вмененото във вина на Й. престъпление, а е обстоятелство поясняващо протичането на самото деяние, поради което не е и наложителен разпита на Г. П. - жената, с която подсъдимият е живял в продължение на четири години на семейни начала и от която има дете. В този смисъл няма как да се приемат твърденията в жалбата, че първонистанционната присъда и въззивното решение са постановени на основата на предположения и в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. В рамките на установените и доказани фактически положения, че именно подсъдимият е извършил четирите безконтактни плащания на обща стойност от 5 000 лв., правилно е приложен материалният закон, като инстанциите по същество са изложили законосъобразни съображения относно обективната и субективната съставомерност на извършеното от Й. престъпление, които се споделят изцяло и от настоящия състав. Неоснователна е и претенцията, че наложеното при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на получената сума от 5 000 лв. е явно несправедливо. При индивидуализацията в достатъчна степен са отчетени определящите отговорността обстоятелства, като обремененото съдебно минало на подсъдимия безспорно го определя като личност със сравнително висока степен на обществена опасност. В случая не се констатират неотчетени, определящи отговорността обстоятелства, които да обосновават допълнително намаляване на определеното наказание, тъй като същото е в унисон с необходимостта за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 100/20.06.2023 г., постановено по внохд № 20235000600086/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: