Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 14.11. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1207/2011г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. К., [населено място], чрез пълномощника и адвокат В. К., срещу въззивно решение №174 от 28.07.2011г. по гр. дело № 10/2011г. на Благоевградския окръжен съд. С определение от 23.03.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот № 61813.776.19 по КП на м.”Ш.”, землището на [населено място], целият с площ 519 кв.м. и построената върху него едноетажна масивна вилна сграда с обща площ 20 кв.м. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения процесуален въпрос за задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот. Въпросът е относим към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и прилагането разпоредбата на чл.272 ГПК вр.чл.235,ал.2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение - в частта му, в която е допуснато касационно обжалване, е потвърдено решение №3854/2010г. по гр.д.№ 784/2008г. по описа на РС-Разлог, с което е отхвърлен искът, предявен от В. В. К. срещу Й. Г. К., С. В. К. и Р. А. Ч.-К. за делба на поземлен имот № 61813.776.19 по КП на м.”Шипоко”, землището на [населено място], целият с площ 519 кв.м. при граници по скица /описани/ и построената върху него едноетажна масивна вилна сграда с обща площ 20 кв.м. В останалата част, с която е допусната делба между В. В. К. и С. В. К. на недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.762.230.1.1 по КК на Р., попадащ в сграда № 61813.762.230.1, построена в поземлен имот № 61813.762.230 на административен адрес [населено място], [улица], вх.А,ет.1, ап.1, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите и е допусната делба между В. В. К., Й. Г. К., С. В. К. и Р. А. Ч. – К. на имот : ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 61813.762.230.2 по КК на [населено място], построена върху поземлен имот № 61813.762.230, находящ се в [населено място], [улица], предназначение гараж с площ 23 кв.м., построен върху УПИ VІІ, пл.№2307, кв.143, при квоти – ¼ ид.ч. за Й. К., 1/12 ид.ч. за В. К., 1/12 ид.ч. за С. К. и 1/12ид.ч. общо за С. К. и Р. Ч.-К. в режим на СИО, въззивното решение е влязло в сила. За да отхвърли искът за делба на процесния имот в м.”Шипоко”, въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен. Приел е, че имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на страните В. К. по реда на ПМС №1/07.01.1981г., но липсвали доказателства за изпълнение условията, предпоставящи трансформацията на правото на ползване в право на собственост. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното : С решение № 589/29.06.2010г. по гр.д.№1359/2009г., ВКС, І г.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че и по новия ГПК въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства, като трябва да се обоснове, ако ги намира за неотносими. Това произтича от характера и на въззивна инстанция по съществото на спора и от задължението и по чл.235,ал.2 ГПК. С решение № 527/15.03.2012г. по гр.д.№943/2010г., ВКС, ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че обстоятелствата по делото са всички факти, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по чл.146,ал.1,т.1 ГПК с оглед твърденията и възраженията на страните. За да признае или отрече претендиарните права, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани. Като възприема тезата, че въззивната инстанция е инстанция по същество, която разглежда делото в рамките на посочените във въззивната жалба основания, настоящият съдебен състав намира за правилни разрешенията, съгласно които въззивният съд следва да обсъди приетите по реда на ГПК от него нови доказателства, както и с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди тези,които не са обсъдени от първоинстанционния съд. В този случай той не може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, а следва да изложи собствени такива след преценка на релевантните към спора обстоятелства. По основателността на касационната жалба. В разглеждания случай производството по делото се е развило по новия ГПК. За да направи извод, че искът за делба на процесния имот в м. «Шипоко», землището на [населено място], е неоснователен, въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния, че имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на страните В. К. по реда на ПМС №1/07.01.1981г., но липсвали доказателства за изпълнение условията, предпоставящи трансформацията на правото на ползване в право на собственост. Той не е разгледал направените във въззивната жалба оплаквания относно това, че не са обсъдени представените от ищеца доказателства – констативен нотариален акт№3/1993г., оценка на земеделска земя, заповед от 20.05.2008г. по чл.4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, данните по Плана за новообразуваните имоти от 2007г., както и позицията на ответника по иска за делба, с която не се е оспорвала съсобствеността, а само размера на квотата на ищцата в нея. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд за недоказаност на иска в тази част, без да изгради свои фактически и правни изводи след преценка на релевантните факти и обстоятелства. В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му в посочената част за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд следва с оглед рамките на въззивната жалба да обсъди всички относими към спора доказателства относно твърдяната съсобственост по отношение на имота в м.”Шипоко” с оглед заявените от страните факти и обстоятелства и събраните доказателства. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №174 от 28.07.2011г. по гр. дело № 10/2011г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот № 61813.776.19 по КП на м.”Ш.”, землището на [населено място], целият с площ 519 кв.м. и построената върху него едноетажна масивна вилна сграда с обща площ 20 кв.м. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: