Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 894

София, 05. декември 2019 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3243 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1091/09.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1937/2018, с което частично е отменено решение № 8588/18.12.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 3343/2015, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в размер на 5.000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията в размер на 20.000 лева на основание чл. 2б ЗОДОВ.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката-ищца В. Д. А., представлявана от адв. Ек. Д. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и по-специално общественото положение на ищцата и медийното разгласяване на случая и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище.
Недоволен от решението в осъдителната част е касаторът-ответник Прокуратурата на Република България, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и по-специално за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредата и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК, ТР № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4/1968 и практика на ВКС.
Ответницата по жалбата В. Д. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е образувано наказателно производство, като с постановление от 15.04.1998 г. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Определена й е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5.000.000 неденоминирани лева, а обвинителен акт срещу нея и други лица е внесен на 18.10.2006 г. Образуваното НОХД № 907/2006 г. пред Благоевградския окръжен съд е прекратено, като делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите. С постановление от 27.11.2006 г. Окръжна прокуратура повторно е привлякла ищцата в качеството на обвиняема, като й е взета нова мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3.000 лева и на 06.12.2006 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1076/2006г. по описа на Окръжен съд Благоевград, прекратено с определение № 151/14.05.2007 г. и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. Подсъдността е стабилизирана с определение № 32 от 11.04.2008 г. състав на ВКС, който е определил за компетентен СГС. С присъда № 136/05.05.2011 г., влязла в сила на 13.08.2013 г., потвърдена с решение на Софийския апелативен съд, ищцата е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и е оправдана. Въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника, като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил следните обстоятелства: че ищцата е била с мярка за неотклонение и ограничителна мярка „забрана да напуска територията на страната“, като за следствени действия и през съдебната фаза е следвало да се явява в различно от местоживеенето си населено място; в личния си живот е претърпяла редица неудобства и напрежение в дома и семейството си (с децата и съпруга си), включително поради наложителни отсъствия; претърпяла е типичните несигурност, напрежение, социално неудобство, свян, повишена тревожност от воденото срещу нея производство (съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка). По отношение на претендираните вреди от влошеното здравословно състояние на ищцата съдът е приел, че липсва медицинска документация. Въпреки, че е налице отделен обективно съединен иск за воденето на процес над разумния срок в досъдебната фаза, са взети предвид продължителността на процеса и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление. Прието е, че от наложената мярка за неотклонение и забраната за напускане територията на страната не са произтекли особени вреди за ищцата (няма данни част от семейството й да е извън България или да е имало необходимост, свързана със здравословни или делови нужди тя да пътува зад граница и наложената мярка да я е препятствала), като няма данни за публично разгласяване на процеса и накърняването на доброто име на ищцата извън мини-социалния кръг на обвинената.
По отношение на забавянето на производството по делото, въззивният съд е изложил съображения, че на съдебната фаза процесът е забавен поради спор за местна подсъдност, който не е в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, но на досъдебната фаза присъденото обезщетение в размер на 10.000 лв. е занижено. Изложени са съображения, че доколкото местоживеенето на ищцата не е съвпадало с мястото на водене на разследването, пътуването й е било съпроводено с организационни усилия за обезпечаване на човек, който да я замества като майка. В тази връзка съдът е приел, че продължителният стрес се превръща в дистрес, а той се отработва по-трудно и времето от 15 г. е много дълго спрямо активната част от човешкия живот (наличието на висящ наказателен процес препятства нормалното планиране и организиране на личния и социален живот и са накърнили проявлението на пълната свободата на личността на ищцата през продължителен период от време). Предвид изложеното въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 20.000 лева справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законните лихви от 13.08.13 г.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият и от двете страни материалноправен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1091/09.05.2019 на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1937/2018.
Указва на касаторката В. Д. А. и й предоставя възможност в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лева.
Касаторът Прокуратурата на Република България не дължи внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.