6 Р Е Ш Е Н И Е №83 София,10.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 846/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Г., на мястото на която на основание чл.227 ГПК е конституиран законния й наследник Л. М. М. от [населено място], срещу решение от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 9084/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 199916/2007 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката отрицателен установителен иск срещу Държавен фонд „Земеделие”, че не дължи на ответника главница в размер на 4 320 лв., 2 974.43 лв. – лихва за периода 01.01.2000 г. – 01.02.2005 г. както и и законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2005 г., за които суми по гр.д.№ 01484/2005 г. на СРС, 70 състав на ответника е издаден изпълнителен лист. В касационната жалба се излага доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация Държавен фонд „Земеделие” оспорва касационната жалба. С определение № 833 от 30.12.2011 г. настоящият състав е допуснал на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решеншие по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД по отношение на договорното задължение към Държавен фонд „Земеделие за възстановяване на фактурната стойност на предоставен под формата на стоков кредит посадъчен материал, предназначен за производство и реализация на съответната селскостопанска продукция в договорени от страните размери при наличието на обективни причини за неизпълнение на така поетото по договора непарично задължение. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на предявения отрицателен установителен иск е недължимостта от ответницата на фактурната стойност на предоставените й от ДФ „Земеделие” по договор № 571 от 19.03.1999 г. 6 000 кг. картофи под формата стоков кредит, увеличена с 2% такса за обслужване с падеж до 30.04.2000 г., предоговорен с анекс от 22.12.1999 г. В исковата молба и в допълнение към същата, подадена при действието на отменения ГПК, ищцата е твърдяла, че предоставения й стоков кредит от посоченото в договора трето лице не е от клас „Елит”, както е договорено, а от клас „А”. Засадени били договорените 25 дка, но поради негодността на посадъчния материал не е произвела предвидените 1 200 кг/дка., които следвало да продаде като посадъчен материал. Извършена била проверка от Комисия на ДФ „Земеделие”, по указания на които било извършено изследване на материала в Института по растениевъдство в К.. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност. Първоинстанционният съд приел за установено, че ищцата е изпълнила всички свои задължения по договора – закупила е посадъчния материал от посочения в договора продавач, засяла е 25 дка, застраховала е площите, но е получила вместо сорт „Елит”, сорт „А.”. На 20.08.1999 г. е съставен констативен протокол в [населено място] по жалба на ищцата от комисия при РЗДДФ „Земеделие”, според констатациите в който, насажденията са в отлично състояние, спазвани са всички технологични дейности – пръскане, поливане и торене. Комисията е констатирала вторично оформяне на нови клубени от новите - от всеки нов клубен никне нов клубен, което било причина всички картофи да са дребни и да не могат да наедряват. По делото е представен доклад на Института за защита на растенията – К. от 28.09.1999 г., от който доклад според районния съд било видно, че вторичното оформяне на нови клубени се дължи на картофена немонада или гъбички от такъв вид. В кредитното досие на ищцата в ДФ „Земеделие” се намирала и жалба от нея, в която се съдържало искане да бъде освободена от задълженията й по договора. След преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел, че ищцата е изпълнила всички задължения по договора, но неизпълнението на основното й задължение не може да й се вмени във вина, поради което като се позовал на разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността му за изпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря, поради което счел, че в тази хипотеза съдът няма право да избира дали да намали отговорността на длъжника или да го освободи от отговорност. Задължението й да реализира продукция според съда се дължи на неизпълнението на насрещното задължение на ответника, който не й предоставил договорения сорт посадъчен материал, който при това бил и негоден. Прието е, че задължението на ищцата да върне фактурната стойност на получения кредит следва да се разглежда като част от общото й задължение като земеделски производител да произведе определено количество картофи от предоставения й посадъчен материал и след като тя не може да реализира добив от предоставени й посадъчен материал, която невъзможност се дължи на насрещното виновно поведение на ответника като кредитор, то същата е в невъзможност да изпълни и другата част от задължението си. В случая не била налице хипотезата на чл.81, ал.2 ЗЗД, тъй като не се твърди липсата на парични средства, а се твърди обективна невъзможност от реализираната продукция да се предостави посадъчен материал като основно задължение по договора. За да постанови обжалвания резултат и отхвърли предявения иск по чл.254 ГПК (отм.), въззивният съд споделил изводите на районния съд, че ищцата като земеделски стопанин пълно и точно е изпълнила задълженията си по договора с ответника, като е закупила от посочена от него фирма картофи за засаждане от клас „Елит” и клас „А”, че както преди, така и след засаждане на получения посадъчен материал е спазила технологичните изисквания за наторяване, напояване, обработване и др., но независимо от направеното от Института за защита на растенията – [населено място] изследване, според което произведените от ищцата картофи са негодни за търговски цели не е доказала, че предаденият й посадъчен материал е бил негоден. В същия било посочено, че констатираната негодност не се дължи на изолираните от корените гъби, картофена нематода или вирусно заболяване. От всичко това според съда не можело да се направи извод, че негодността на картофите за търговски цели се дължи именно на негодността на предоставения посадъчен материал. Като се позовал на паричния характер на задължението на ищцата – да възстанови фактурната стойност на стоковия кредит + 2% такса за обслужване в определен срок, въззивният съд приел, че по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД. Въз основа на приетото съдът отхвърлил изцяло предявения иск, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата за забава, без да обсъди възражението на ищцата за частичното им погасяване по давност. Въззивното решение е частично неправилно. Съдържанието на сключения между страните договор за стоков кредит на посадъчен материал разкрива по-скоро белезите на договор за продажба на изплащане (чл.205 ЗЗД), отколкото на договор за заем. За разлика от задължението на заемателя по чл.240, ал.1 ЗЗД да върне на заемодателя вещи от същия вид, качество и количество, насрещната престация на ищцата в случая е с парично изражение и се равнява на стойността на предадения й чрез третото лице посадъчен материал. Основание правоотношението между страните да се характеризира като продажбено е и поетото от земеделският производител задължение по т.3.4 от договора да застрахова засетите площи не в своя, а в полза на ДФ „Земеделие”. Задължителното изискване застраховката по рисковете буря, градушка и проливен дъжд да покрива фактурната стойност на получения стоков кредит налага да се приеме, че разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД е неприложима към отговорността на земеделския производител за заплащане на цената на предоставения му посадъчен материал, щом и при унищожаване на посевите, задължението му за нея ще следва да бъде погасено чрез полученото застрахователно обезщетение – т.4.2 от договора. Същевременно настоящият състав намира, че релевираните от ищцата възражения за недължимост на исковите суми, обосновани с твърдения за нереализирана реколта поради предоставен й некачествен посадъчен материал се обхващат от хипотезата на чл.83, ал.1 ЗЗД. Наличието й следва да бъдат преценявана с оглед разпоредбите на чл.193 и сл. ЗЗД, регламентиращи отговорността на продавача за явни и скрити недостатъци на доставената от него вещ. Основание за приложимостта им настоящият състав черпи и от т.4 на приемателно-предавателния протокол от 01.04.1999 г. (л.34), според която при рекламация за отклонение от качеството на посадъчния материал се съставя протокол с участието на специалисти от Националната служба за растителна защита и на Главна инспекция по апробация и семеконтрол в присъствието на земеделския производител. Вярно е, че посоченият протокол не е подписан от представител на ответника, но обстоятелството, че същият е съставен на основание на прието от УС на ДФ „Земеделие” решение и екземпляр от него се представя в регионалната му дирекция след получаване на стоката налага да се приеме, че същият е неразделна част от сключения между страните договор за предоставяне на посадъчен материал чрез изрично посоченото в него трето лице – [фирма], [населено място]. След задълбочена преценка на доказателствата по делото правилно въззивният съд е приел, че ищцата като земеделски производител пълно и точно е изпълнила задълженията си по договора както преди, така и след засаждане на получения посадъчен материал, като са спазени технологичните изисквания за наторяване, напояване и др., но не е доказала твърдението си, че негодността на картофите за търговски цели се дължи именно на негодността на посадъчния материал. Вярно е, че изводът му е изграден въз основа на анализи, извършени от Института за растения в [населено място], а не от оторизираните да се произнесат по направената от ищцата рекламация са Главна инспекция по апробация и семеконтрол и Националната служба за растителна защита. Установяването на негодността на посадъчния материал обаче е възложено в задължение на земеделския стопанин, а не на ДФ „Земеделие”, което тя не е сторила по предвидения в договора ред. В тази връзка следва да се изтъкне, че с предоговарянето на падежа на дължимата от нея сума, извършено след изготвения от Иснситута за растения в [населено място] анализ, ищцата е потвърдила задължението си към ДФ „Земеделие”. Въз основа на изложеното следва да се споделят крайните изводи на въззивния съд, че ищцата не е изпълнила основното си задължение да заплати стойността на посадъчния материал поради недоказаност на твърдението й, че неизпълнението й е в причинна връзка с виновно неизпълнение на задълженията на кредитора по договора. К. довод, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения във връзка със спорното право е основателен. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, недължимостта на сумите по изпълнителния лист е обоснована с погасяването по давност на цялото вземане, включващо и вземането за лихви. Разгледано по същество, възражението за давност е частично основателно. Според договора за стоков кредит и анекса към него от 22.12.1999 г., падежът на задължението й да заплати стойността му е до 30.04.2000 г., от която дата вземанията на ДФ „Земеделие” са станали изискуеми. Изпълнителният лист от 16.05.2005 г. по гр.д.№ 1484/2005 г. е издаден въз основа на молба на ДФ „Земеделие” от 01.02.2005 г., т.е. преди да изтече визирания в чл.110 ЗЗД общ 5- годишен давностен срок по отношение на главницата. С оглед разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД обаче, вземанията за лихви преди датата 01.02.2002 г., т.е за периода, прехождащ 3-годишния период преди прекъсването на давността, следва да се считат за погасени. Изчислена с помощта на Програма „А.” на база главницата по договора, погасените лихви за посочения по-горе период възлизат на сумата 1 244.44 лв. За тази сума предявения установителен иск е основателен и след отмяна на въззивното решение в посочената му част, същия следва да се уважи за сумата 1 244.44 лв. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се следват разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 158.81 лв., което налага решението на въззивния съд да бъде отменено в частта за разноските за разликата над 367.17 лв. до присъдената на ДФ „Земеделие” сума в размер на 525.98 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 9084/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от срещу Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] иск с правно основание чл. 254 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 1 244.44 лв., както и в частта на присъдените в полза на ДФ „Земеделие” разноски за разликата над 367.17 лв. до сумата 525.98 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 254 във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че В. М. Г., наследодателка на Л. М. М. от [населено място] не дължи на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] сумата 1 244.44 лв. /лихва за забава за периода от 01.01.2000 г. до 01.02.2002 г./ по изпълнителен лист от 16.05.2005 г., издаден по гр. д. № 1484/2005 г. на Софийски районен съд, 70 състав, ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 9084/2009 г. на Софийски градски съд в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: