Р Е Ш Е Н И Е   № 298   гр.София, 17 август  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:    КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                                        със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 299/2009 година Касационното производство е образувано по искане на осъдения И. М. Г.-подсъдим по нохд № 776/2007 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1323/2008 год. на Пловдивския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела, отмяна на постановените по тях присъда № 85 от 28.V.2008 год. и въззивна присъда № 6 от 15.І.2009 год., и връщане на делото за ново разглеждане без да се сочи стадия, откъдето това да започне. В искането се твърди, че двата съдебни акта са постановени при наличието на всички основания за отмяната им. В съдебно заседание Г. и защитникът му поддържат искането, преценено от представителя на Върховната касационна прокуратура за неоснователно. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда И. М. Г. е признат за виновен в това, че на 6. Х.2005 год. в ДДС”Чекерица”-с. Стряма, Пловдивска област, съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – извършената от М. Тр. В. нотариална заверка на пълномощно № 254 от 4. Х.2005 год., удостоверила невярното обстоятелство, че Т. К. К. се е подписал като упълномощител-за което и на основание чл.316 във вр. с чл.311, ал.1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години. Г. е признат за виновен и в това, че на същото място, но на 6. Х.с.г. съзнателно се е ползвал от преправен частен документ, като подправката се е изразявала с добавянето в горното пълномощно на още 4 лица за упълномощители, за което и на основание чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 и чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание от 1 000 лева глоба. Със същата присъда са осъдени още М. Т. В. съставянето в длъжностното й качество на кмет на с. Б., Пловдивска област, на документ с невярно съдържание, представляващ нотариалната заверка на гореказаното пълномощно, както и Т. Д. Т. – за съзнателното ползване на същото пълномощно при сключването на договор за продажба на 17 200 дка гора с „Горски свят”ЕООД, Пловдив, управлявано от И. М. Г. С въззивната присъда Т. Д. Т. е оправдан, а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. При разглеждането на делото в двете съдебни инстанции не са допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на Г. на защита. В подкрепа на това твърдение н е в я р н о се твърди, че „по делото” не било „налично основно доказателство, а именно инкриминирания документ”-което твърдение елиминира наличието на въпросния документ в заверен препис, обект на експертни изследвания, както и показанията на свидетелката Е. С. , на която Г. е представил оригиналите на двете пълномощни. Второ, че не били „взети предвид категоричните свидетелски показания” на неизвестно кои свидетели, подкрепящи неизвестно каква, но обслужваща, вероятно, интересите на Г. теза. Трето, въззивният съд бил „доописал действително случилите се обстоятелства, за да бъдат в синхрон” с обвинението, от което не става ясно, с какво това „доописване”-ако действително е така при липсата на каквато и да било конкретика в изложението на искането за възобновяване – е ограничило процесуалните права на Г. , след като не се твърди нито въпросните обстоятелства да са изменили обвинението, нито дори да не са били посочени в мотивната част на обвинителния акт и така да са останали неизвестни за подсъдимия. И, четвърто, липсва каквото и да било разминаване между фактическите констатации и изводи на двете съдебни инстанции, при което за пореден път остава неясно, какво е имал предвид Г. с твърдението си, че те „тълкуват противоположно значението и изводите на назначената експертиза”-дори и тук е неясно, коя от трите изслушани експертизи се има предвид – за да обосноват с нея „коренно различните си изводи”. В подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК не са изложени доводи, за да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното и чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на И. М. Г. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на нохд № 776/2007 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1323/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п: /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: