Р Е Ш Е Н И Е №.50050 гр. София, 30.01.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2126 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро резерв“ ЕООД /н/ срещу решение №260116 от 22.06.2021 г. по в.т.д.№242/2020 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т.д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която „Агро резерв“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473.47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526.53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид произнасянето на въззивния съд по несвоевременно въведено от ищеца възражение за каузалност, още повече, че по това възражение е налице произнасяне с влязло в сила решение на АС при БТПП. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че изводите на съда, че при произнасяне по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността, той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила решение, са неправилни. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове поради основателност на възражението за прихващане. Ответникът по касация „Био енерджи корект“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Синдикът на „Агро резерв“ ЕООД /н/ не заявява становище. С определение №50026 от 20.01.2023 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: При произнасяне на съда /с уважаване, съответно отхвърляне/ по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска и поражда ли решението сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на активното вземане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че сключването на процесните договори за покупко-продажба на пшеница, както и изпълнението по тях за доставката й в договорения размер, се явяват доказани по делото, тъй като приемо-предавателните протоколи са неоспорени и двустранно подписани, а отразеното доставено количество пшеница в двете фактури съответства на това по протоколите. Посочил е, че е налице и съответствие на договорената цена, като частичното плащане по едната фактура, както и извършеното прихващане по тристранния протокол установяват наличие на признание на ответника за дължимост на продажната цена, още повече, че ответникът не твърди и не доказва изпълнение на задължението си за плащане на цената по двата договора. Намерил е за основателна и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми - поради липса на предвиден в договора падеж и съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ задължението за плащане е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на стоката, удостоверен в приемо-предавателните протоколи – 27.05.2014 г. и 28.05.2014 г. и тъй като претенцията за мораторна лихва е съобразена с три годишната погасителна давност, то я е приел за основателна до размера от 119 003.01 лв. върху главницата от 390 866.94 лв. по фактура №64/16.05.2014 г. и 129 699.59 лв. върху главницата от 426 000 лв. по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. – 09.05.2019 г. С оглед изложеното е посочил, че дължи произнасяне по приетите в производството възражения за прихващане с вземания на ответника, вкл. и с вземане по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г., които са му цедирани с договор за цесия от 28.05.2019 г. от „Агро Резерв Трейд“ ООД, като длъжникът е надлежно уведомен за цесията от цедента по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД на 30.05.2019 г. с нотариална покана /на 29.05.2019 г. е осъществена още една цесия с предмет всички главни и акцесорни вземания по договора, за която длъжникът също е уведомен от цесионера, с дадените му за това пълномощия от цедента/. По отношение на неусвоения аванс от 439 981.71 лв. за недоставено количество пшеница, ведно със сумата от 122 349.15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.16 г. /падежа на задължението за доставка / – 28.05.2019 г. /исковата молба е от 10.05.2019 г./, съдът е посочил следното: По договора при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. е заплатен аванс в размер на 750 000 лв., като от договорените 3 000 т. пшеница – бъдеща реколта 2016 г., ищецът е доставил 925.84 т., а за извършената частична доставка е приспаднат аванс в размер на 248 069.57 лв. Част от дължимия за възстановяване аванс, съответен на недоставеното количество стока, в размер на 61 948.72 лв. е върнат на купувача на 14.09.2016 г. и в резултат на това остава неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981.71 лв., като дължимостта на тази сума е потвърдена и от заключението на ССчЕ, прието пред въззивната инстанция. В първото по делото заседание след приемането на възражението за прихващане за разглеждане, ищецът представя решение от 27.07.2020 г. по ВАД №91/19 г. на АС при БТПП, [населено място], както и запис на заповед от 11.01.2016 г., с издател „Био енерджи корект“ ЕООД и поемател „Агро резерв трейд“ ООД за сумата от 975 000 лв., който запис на заповед на 13.08.2016 г. е джиросан на „Агро резерв“ ООД и поддържа, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на продавача по договора от 11.01.2016 г. по фючърс 1, в т.8.3 на който е предвидено изричното му издаване, както и неговата стойност, равняваща се на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30 %. Тъй като авансовото плащане по фючърс 1 е 750 000 лв., този размер увеличен с 30 % се равнява на сумата по записа на заповед – 975 000 лв. По арбитражното дело възражението за прихващане е уважено за 142 039.65 лв. Според ищеца, ако възражението за прихващане бъде уважено и в настоящото производство, то ответникът би се обогатил неоснователно с прихванатата вече сума по арбитражното дело. Ответникът оспорва наличието на каузалитет между записа на заповед от 11.01.2016г. за сумата от 975 000 лв. и фючърс 1, както и относимостта му към настоящото производство, позовавайки се и на мотивите на арбитражното решение, според които такава връзка липсва. Във връзка с изложеното въззивният съд е приел, че в т.8.3 на договора от 11.01.2016 г. – фючърс 1, изрично е предвидено в случай на авансово плащане, като гаранция за изпълнение на договорните задължения на продавача същият да издаде в полза на купувача запис на заповед за сума, равняваща се на стойността на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30%, като авансовото плащане по този договор от 750 000 лв., увеличено с 30% се равнява на стойността на записа на заповед 975 000 лв. В този смисъл е намерил, че е налице изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора, а издаването му на същата дата на сключване на договора и изцялото съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора, установяват каузалитет на записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. с договора по фючърс 1. Счел е, че мотивите на арбитражния съд за липсата на такъв каузалитет, не формират СПН и не го обвързват, като при частично уважаване на възражението за прихващане с това вземане, обезпечено със записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв., се поставя въпросът: може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес. Позовавайки се на разрешенията, дадени в част от практиката на ВКС, е изразил становище, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на АС сила на пресъдено нещо, обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение, а нов процес относно разликата по същото вземане е недопустим. При това положение е достигнал до извод за неоснователност на възражението за прихващане за сумата от 439 981.71 лв., неусвоен аванс, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349.15 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Съгласно дадените с т.3 от ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д.№2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, с решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса. Същата възможност трябва да се признае и за ответника, когато съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в по-голям размер от размера на вземането по иска. Така както на ищеца е позволено да измени размера на иска, на ответника е позволено да измени размера на вземането, с което прихваща. Всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък. Това право не следва да се отрича и за кредитора, чието вземане е останало частично непогасено след съдебно решение, с което е уважено възражението му за прихващане. Ето защо при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По същество на касационната жалба: Решението на въззивния съд е постановено по редовна искова молба в съответствие със своевременно наведените от страните фактически обстоятелства, искания, отправени до съда и възражения, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора недопустимост на решението. Излагането на мотиви от арбитражния съд в решението по ВАД №91/19 г. на АС при БТПП, относно липсата на връзка между записа на заповед от 11.01.2016 г. /с вземане по който в размер на 142 039.65 лв. е било уважено възражение за прихващане в арбитражното производство/ и договор за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. /с вземане по който се прави възражение за прихващане в настоящето производство/, не представлява произнасяне по въведени правоизключващи или правоунищожаващи възражения по отношение на вземането, с което е направено възражение за прихващане в арбитражното производство /такива, а и правопогасяващи възражения, основани на каузалното правоотношение, не са били наведени в процеса пред арбитражния съд/, респективно изводът на въззивния съд, че мотивите на АС при БТПП за липсата на такъв каузалитет, не формират СПН и не го обвързват, е законосъобразен. Правилни са и изводите относно установена връзка на записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. с договора по фючърс 1 /по който „Био енерджи корект“ ЕООД дължи на „Агро резерв“ ЕООД /н/ неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981.71 лв./, както предвид наличието на изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора за фючърс, така и поради издаването му на същата дата на сключване на договора и изцялото съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора. Неправилно обаче, с оглед отговора на правния въпрос, се явява становището, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на АС при БТПП сила на пресъдено нещо, обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение, а нов процес относно разликата по същото вземане е недопустим. В този смисъл основателно се явява направеното възражение за прихващане със сумата от 297 942.06 лв. /разлика между дължимите по договора за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. 439 981.71 лв. и сумата от 142 039.65 лв., по обезпечаващия това задължение запис на заповед, с която сума е направено и е уважено възражението за прихващане по арбитражното дело/. Съгласно посоченото по-горе ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д.№2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ. Вземането за сумата от 297 942.06 лв. е станало изискуемо на 31.08.2016 г., а към този момент пасивното вземане на ищеца в размер на 382 508.24 лв., дължимо по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, също е било изискуемо – от 09.05.2016 г., като за периода 09.05.2016 г. – 31.08.2016 г. върху цялото вземане по посочената фактура е била натрупана и мораторна лихва в размер на 12 486.03 лв. Ето защо към 31.08.2016 г. с активното вземане от 297 942.06 лв. е погасена мораторната лихва от 12 486.03 лв., както и сумата от 285 456.03 лв. от главницата по фактура №64/16.05.2014 г. Върху остатъка от главницата по посочената фактура – 97 052.21 лв., „Агро резерв“ ЕООД /н/ дължи мораторна лихва в размер на 26 473.69 лв. за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено в частта, потвърждаваща решението на първата инстанция, с което „Агро резерв“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД разликата над сумата от 97 052.21 лв. до сумата от 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и с което „Агро резерв“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД разликата над сумата от 26 473.69 лв. до сумата от 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г., както и да заплати лихва за периода 09.05.2016 г. до 30.08.2016 г., като в посочените части исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумата от 297 942.06 лв., неусвоен и невъзстановен аванс по договор за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски по компенсация за първата и въззивната инстанции над сумата от 18 629.92 лв. до сумата от 66 881.03 лв. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, осъждащо „Агро резерв“ ЕООД /н/ да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 97 052.21 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 26 473.69 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473.47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526.53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и сумата от 18 629.92 лв., разноски по компенсация за двете инстанции, решението следва да бъде оставено в сила. „Агро резерв“ ЕООД /н/ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 10 593.07 лв., а „Био енерджи корект“ ЕООД - да заплати по сметка на ВКС сумата от 2470.52 лв. държавна такса Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260116 от 22.06.2021 г. по в.т.д.№242/2020 г. на АС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т.д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, осъждаща „Агро резерв“ ЕООД /н/ да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД: разликата над сумата от 97 052.21 лв. до сумата от 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и разликата над сумата от 26 473.69 лв. до сумата от 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г., както и да заплати лихва за периода 09.05.2016 г. до 30.08.2016 г. и в частта му, с която „Агро резерв“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД разноски по компенсация за първата и въззивната инстанции над сумата от 18 629.92 лв. до сумата от 66 881.03 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Био енерджи корект“ ЕООД срещу „Агро резерв“ ЕООД /н/ искове: за заплащане на разликата над сумата от 97 052.21 лв. до сумата от 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на разликата над сумата от 26 473.69 лв. до сумата от 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г., както и да заплати лихва за периода 09.05.2016 г. до 30.08.2016 г. ОСЪЖДА „Био енерджи корект“ ЕООД да заплати по сметка на ВКС, сумата от 2470.52 лв., държавна такса. ОСЪЖДА „Агро резерв“ ЕООД /н/ да заплати по сметка на ВКС, сумата от 10 593.07 лв., държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение №260116 от 22.06.2021 г. по в.т.д.№242/2020 г. на АС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т.д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която „Агро резерв“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 97 052.21 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 26 473.69 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473.47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526.53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и сумата от 18 629.92 лв., разноски по компенсация за двете инстанции. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.