Р Е Ш Е Н И Е     № 128     София, 10 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 100/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимите Г. К. А. и Р. Д. И. против въззивна присъда № 144/02.10.2008 г., постановена по ВНОХД № 281/08 г. от Окръжен съд – гр. В., с която е отменена присъдата на районния съд от същия град. В общата жалба на подсъдимите А. и И. се поддържат всички касационни основания. Правят се алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия А; преквалификация на извършеното от И. в по-леко наказуемо престъпление по чл. 132, ал.1, т. 2 от НК и приложение на чл. 78а от НК; искане за намаляване на наказанията и приложение на чл. 66 от НК. Жалбата се поддържа в съдебното заседание от общ процесуален представител, при изрично заявено съгласие за това, и лично от подсъдимия Р Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С първоинстанционната присъда № 544/09.07.2008 г. по НОХД № 1175/07 г. е постановено следното : - подсъдимият Г. К. А. е бил признат за невинен в това, че на 16.03.2007 г. в съучастие, като съизвършител с Р. Д. И. да е причинил на Ян А. Б. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. - подсъдимият Р. Д. И. е бил признат за виновен в това, че на 16.03.2007 г. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от Ян А. Б. с тежка обида, причинил на последния средна телесна повреда – престъпление по чл. 132, ал.1, т. 2 от НПК. На основание чл. 78а от НК подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева. С новата присъда, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съдебен акт е отменен и вместо това е постановено: - подсъдимите Г. К. А. и Р. Д. И. са били признати за виновни в това, че на 16.03.2007 г. в съучастие, като съизвършители, са причинили на Ян А. Б. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НПК. Наложените наказания са както следва : за подсъдимия Г две години лишаване от свобода; за подсъдимия Р две години и шест месеца лишаване от свобода. І. С първоначално подадената жалба, подсъдимите са заявили, като основание за отмяна на въззивния съдебен акт, нарушения на материалния и процесуалния закони, “необоснованост с неотчитане на събрания по делото доказателствен материал”. Представеното допълнение, след изготвянето на мотивите към присъдата, също не внася съществена яснота, поне за първите две от касационните основания – чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Формулираните доводи в едната си част са неточни, според изискванията на процесуалния закон, защото всъщност само пресъздават приетите от първата инстанция фактически изводи, позволили оправдаването на подсъдимия А осъждането на подсъдимия И по чл. 132, ал.1, т. 2 от НК. Заявеното съгласие от жалбоподателите с изводите на първата инстанция, може да се определи и като доводи срещу проверявания съдебен акт, разгледани през призмата на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, но и така те си остават неоснователни. Проверката, извършена от третата инстанция, констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в процесуалния закон. Съдът е имал основание да приеме достоверност на показанията на свидетеля Б, защото е установил тяхната безпротиворечивост, последователност, логичност и обективност. Съдържащата, в тези показания, доказателствена информация е била потвърдена (проверена) посредством другите доказателствени източници – показанията на свидетелите Е, П. В. , частично от обясненията на подсъдимите, изводите на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на получаване на увредите, тяхната характеристика. В рамките на този анализ са преодолени съществуващите противоречия (дължащи се в голямата си част на обясненията на подсъдимите) в доказателствената съвкупност и са формирани адекватни изводи по фактите. Не без внимание са останали и обясненията на подсъдимите А. и И. Същите (обясненията) са обсъдени като източник на доказателства, но и като защитна позиция, съобразно всички посочени гласни доказателствени средства, съпоставени с констатациите на съдебно-медицинската експертиза. Спазването на правилата в доказателствената дейност на съда, определя като неоснователни оплакванията за липса на надлежна доказателствена основа за фактическите изводи. Затова, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия А, тъй като за разлика от въззивния съд, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. От фактите и обстоятелствата, така както са установени от предходната инстанция, следва извод за извършена съучастническа деятелност от двамата подсъдими. На следващо място, няма данни по делото, които да дават основание за извод, че подсъдимият И е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Б. , какъвто извод е направила първата инстанция. Преди всичко, това е така, защото не са установени действия, извършени от пострадалия Б. , които да предизвикат изпадането на подсъдимия в такова състояние. Друг е въпросът, че първата инстанция се е заела с неприсъщата задача за съдебен орган, да прави заключения за наличието на силно раздразнение без помощта на специализирани познания от областта на науката. Това допълване, разбира се, не е дотам съществено, тъй като както се каза вече, липсват данни за изискуемото се от закона провокиращо поведение на пострадалия. ІІ. Жалбата е основателна с оглед третото касационно основание – чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. За да отмери наказанията в параметрите, посочени по – горе, въззивният съд е съобразявал обстоятелства, които в конкретния случай не могат да се обсъждат, като такива носещи белезите на отегчаващи. Решаващите съображения (всъщност и единствени), за да се определят наказанията по размер и начин на изтърпяване, са с оглед това, че според съда данните по делото позволявали да се направи извод за наличието на по-тежко наказуемо престъпление, извършено от подсъдимите, а именно грабеж с правна квалификация по чл. 199, ал.1, т. 3 от НК, но тъй като нямало такова обвинение, то следва, тези обстоятелства да се оценяват като отегчаващи отговорността. Изводът е не само незаконосъобразен, но и не почива на данните по делото. В тази връзка, достатъчно е да се препрати към показанията на пострадалия Б. , дадени пред съдия в хода на досъдебното производство (ползвани при постановяване на присъдата по реда на чл. 371, т. 1 във вр. с чл. 373, ал.1 от НПК). Свидетелят съвсем точно е заявил – “не съм усетил да ме пребъркват и да вземат нещо от джобовете ми.... върнахме се с полицаите след 3-4 часа и нямаше джиесема, нито портмонето..” . Тоест, свидетелят няма възприятия за действия по отнемането на вещите, което разбира се, може да се дължи и на твърдяното от него изпадане в безсъзнателно състояние. Последното не дава достатъчна основа за направения извод от съда – противоправно отнемане на вещи от подсъдимите, защото липсата им може да се дължи и на друга причина – например след изпадането им да са взети, намерени и от трети лица. Ето защо, касационната инстанция счита, че следва да внесе промяна в санкционната част на обжалвания съдебен акт, като намали размера на наложените наказания. Спецификата на причинителската дейност не очертава по – висока степен на обществена опасност от обичайните за този род деяния. Подсъдимият А. не е осъждан, липсват данни за други противоправни поведения. Вярно е, че подсъдимият И е осъждан, за деяние извършено през 1997 г., с наложено наказание глоба. Това обстоятелство носи негативна информация за неговата личност, но все пак следва да бъде преценявано и с оглед на отдалечеността му назад във времето, както и настъпилата реабилитация, поради което и не може да обуслови извод за демонстрирано неуважение към правовия ред. С оглед на изложеното, наказанието на двамата подсъдими следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства до размера на една година лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите. Касационната инстанция не може да се съгласи и с отказа на съда да приложи условното осъждане по съображенията за “извършено по – тежко наказуемо престъпление”. Извън това посочено, в мотивите липсват каквито и да е констатации за необходимостта наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Приложението на чл. 66, ал.1 от НК е винаги конкретен въпрос, което предполага преценка на редица фактори, в това число и на въпроса дали деецът може да се поправи, без да попада в местата за лишаване от свобода. По делото няма данни, които да обусловят извод, че положителните промени в съзнанието на подсъдимите, превъзпитаването им към спазване на законовите порядки, непременно изисква отделянето им от социалната среда и попадането в затворническо обкръжение. При тези съображения, ВКС намира, че в конкретния случай отлагането на наказанията за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК, не само ще осигури възможност за поправянето на подсъдимите със своя възпитателен и възпиращ ефект, но ще окаже и предупредително въздействие върху другите членове на обществото – тоест, генералната превенция също ще бъде удовлетворена. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2, т.1 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 144/02.10.2008 г., постановена по ВНОХД № 281/08 г. от Окръжен съд – гр. В., като : НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Р. Д. И., със снето по делото самоличност, наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода на една година лишаване от свобода; НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. К. А., със снета по делото самоличност, наказание от две години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода; ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложените на подсъдимите И. и А. наказания лишаване от свобода за срок от три години, считан от влизане на присъдата в законна сила. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.