О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 100 София, 27 октомври 2017г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Дaниела Атанасова н.ч.д. №1014/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане № 9493 от 15.09.2017 г. по н.а.х.д. № 4103/2017 г. на Районен съд – гр. Варна, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Варна, макар че в него се излагат основно съображения налагащи промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК. В подробно писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото следва да се изпрати на основание чл. 43, т. 1 от НПК на Софийския районен съд. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В Софийския районен съд е образувано н.а.х.д. № 15140/2017 г. по по описа на съда по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], /квартал/, [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. И. Н., чрез адв. П. С. от САК, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на съобщения: [населено място], [улица], ет. /етаж/, срещу наказателно постановление № К-0045861 от 12.06.2017 г., издадено от оправомощен член на КЗП, с което са наложени имуществени санкции на дружеството за нарушения по ЗЗП. С разпореждане от 01.09.2017 г. по н.а.х.д. № 15140/2017 г. на Софийския районен съд, производството по делото, на основание чл. 42, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – гр. Варна по компетентност, с аргумент, че съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Посочено е, че в случая, тъй като нарушението е констатирано в интернет сайт на дружеството, то се счита за извършено на адреса на същото, при което е без значение кой, кога и къде е изработил сайта, запознал се е с информацията в него, реализирал е проверка, установил е нарушение и го е санкционирал. С разпореждане № 9493 от 15.09.2017 г. по н.а.х.д. № 4103/2017 г. на Районен съд – гр. Варна, съдията-докладчик приел делото по подсъдност, но изложил основания, които налагат промяна на същата на основание чл. 43, т. 1 от НПК и прекратил производството по делото, изпращайки го на ВКС за промяна на подсъдността и разрешаване на настоящия спор за подсъдност. Посочил, че актосъставителят, свидетелите и адвокатът, упълномощен от жалбоподателя са с адреси в [населено място], като по делото е посочен и съдебен адрес на санкционираното дружество, който съвпада с адреса на кантората на неговия процесуален представител. Настоящият съдебен състав счита, че са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК и делото следва да се изпрати на Софийския районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, при определяне на подсъдността по административно-наказателни дела се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, съобразно изложените в тях обстоятелства за мястото на извършване на нарушението. В случая, наказателното постановление е издадено за извършени нарушения, които са констатирани в интернет сайта на санкционираното дружество. Следователно, става въпрос за вменени по закон задължения на продавача на стоки он-лайн, които в случая се твърди, че не са били изпълнени. Съвсем ясно е от данните по делото, че търговецът е със седалище и адрес на управление в [населено място] и там е извършвал търговската си дейност, в какъвто аспект са и приложените писмени материали. Изложените дотук данни информират, че нарушението, сочено в наказателното постановление, е извършено в [населено място], тъй като търговецът е осъществявал дейността си там, респективно това е мястото, където е следвало да изпълни вменените му по ЗЗП задължения. Независимо от изложеното относно приложимата местна подсъдност, отчетеното в разпореждането на съдията-докладчик при Районен съд – гр. Варна, че актосъставителят, свидетелите по делото и процесуалният представител на жалбоподателя са с адреси в [населено място] налага промяна в местната подсъдност, съобразно предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК. Разглеждането на делото от местно компетентния съд, който е териториално отдалечен от мястото, на което са адресите на всички участници в производството би създало затруднения за тяхното явяване в съдебно заседание и е възможно да доведе до забавяне на производството по същото. По изложените съображения и предвид интересите на правосъдието и необходимостта от бързо администриране и разглеждане на делото в разумен срок се налага да се промени местната подсъдност, като делото следва да бъде изпратено на Софийския районен съд. Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.а.х.д. № 4103/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, за разглеждане от Софийския районен съд. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр. Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.