Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 26.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 540 /2016 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. 1069530/10.07.2015г. подадена от А. А. П. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в съдебно заседание на 10.06.2014 г. по гр.д. № 29293/2013 г. на Софийски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 42 ЗН, предявен от Е. Р. А.-Р., е признато за установено по отношение на молителката, че направеното на 31.12.2007 г. от Р. А. А. саморъчно завещание в полза на А. П. е недействително като неавтентично. Молителката е уточнила с молба от 03.08.2015г., че се позовава само на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че са налице новооткрито писмено доказателство – страница от тетрадка на етажната собственост, в която срещу подпис е отразено плащането на консумативи. Твърди, че подписите са изходящи от наследодателя и са от значение за установяване на автентичността на завещанието и за изхода на делото. Поддържа това основание за отмяна и в съдебно заседание. Ответницата по молбата Е. Р. А.–Р. оспорва основателността, тъй като представените доказателства не са нови, молителката е могла да се снабди с тях при полагане на дължимата грижа, а и са неотносими към изхода на спора, тъй като не може да се приеме, че подписите са автентични. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 31.07.2014г. – в рамките на тримесечния срок от узнаване на решението, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 23.02.2016г.. по чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По делото е установено следното: Е. Р. А.-Р. е предявила против молителката А. А. П. иск с правно основание чл. 42 б. „а” ЗН да се признае за установено по отношение на ответницата, че направеното на 31.12.2007 г. от Р. А. А. саморъчно завещание е недействително поради това, че не е написано и подписано от завещателя. В хода на производството ответницата е призована на настоящия си адрес в [населено място] и поради това, че не е намерена на него, е призована на основание чл. 47, като й е назначен особен представител на разноски на ищеца, който я е представлявал в хода на производството. Той е поискал назначаване на СГрЕ, която да използва като сравнителен материал заявления за издаване на документ за самоличност от 2007 т. и две заявления от 2000 г.. СГрЕ е установила, че завещанието не е написано и подписано от лицето, посочено като завещател. Затова предявеният иск е уважен, като съдът се е произнесъл в съдебното заседание. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С молбата за отмяна са представени две копия от страница от тетрадка, в което са отразени в табличен вид цифри, срещу които има подписи в последната колона. Отразено е ет.7, ап. 43, сем. Р.А. и година 2005 и 2007 г. Молителката счита, че ако те се използват като сравнителен материал от СГрЕ биха променили извода на вещото лице за неавтентичност на завещанието и изхода от спора. За да е налице наведеното от молителката основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК е необходимо кумулативно доказателствата, които представя да са новооткрити и тя да не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. В случая представените копия от тетрадка са частни писмени документи, съдържащи, подписи, за които не може да се приеме, че са автентични, т.е. че изхождат от наследодателя, В този смисъл като сравнителен материал, те не биха опровергали извода на вещото лице, изготвило СГрЕ, че завещанието не е писано и подписано от Р. А.. Приетата и неоспорена СГрЕ е използвала като сравнителен материал заявления за издаване на документи за самоличност, чието авторство е безспорно. Предвид изложеното, представените доказателства не са съществени за изхода от спора, поради което няма основание за отмяна на влязлото в сила решение. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата Е. А. Р. следва да се присъдят претедираните от нея деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК, за един адвокат, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е договор за правна помощ с адв. А. Т. и списък на разноските, в които е отразено, че е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В този размер следва да се уважи искането за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№. 1069530/10.07.2015г. подадена от А. А. П. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в съдебно заседание на 10.06.2014 г. по гр.д. № 29293/2013 г. на Софийски районен съд ОСЪЖДА А. А. П. да плати на Е. Р. А.-Р. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: