3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 София, 25 февруари 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар при становището на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 90/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Окръжен съд – Сливен и Софийски градски съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че в конкретния случай компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Първоначално производството по ч.н.д. №11/2020 г. е било образувано пред Окръжен съд - Бургас по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, издадено от Кралския съд, заседаващ в Нортхамптън, Обединено кралство Великобритания, с предмет - признаване на заповед за конфискуване на парична сума, включваща стойността на недвижими имоти, находящи се на територията на Република България. С определение № 2/10.01.2020 г. съдът е прекратил съдебното производство и изпратил същото за разглеждане на ОС-Сливен. Като аргумент посочил, че лицето, спрямо което е постановено решението за конфискация е британски гражданин и неговият адрес, посочен в удостоверението, е на територията на Обединеното кралство, а от справките по делото се установило, че за лицето Д. Т. няма данни в масивите на МВР и Национална база данни „Население“. Същият е едноличен собственик на регистрираното в страната „Д. П.“ Е. с адрес в [населено място], което дружество е собственик на отразените в удостоверението имоти. Поради това, съдът е приел, че седалището на юридическото лице се намира в района на Окръжен съд – Сливен, и той е компетентният съд да се произнесе, съгласно чл. 15, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). С разпореждане № 14/17.01.2020 г., съдията-докладчик по ч.н.д. №25/2020 г., по описа на Окръжен съд - Сливен, е прекратил производството и е изпратил същото по компетентност на Софийски градски съд. Посочил е като аргументи, че изпратеното за признаване и изпълнение решение е издадено срещу физическо лице за конфискация на сумата от 134 706,83 британски лири, а не на посочените в удостоверението недвижими имоти. Приел е, че след като лицето няма адресна регистрация на територията на Република България, съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗПИИКОРНФС компетентен да разгледа решението е Софийски градски съд. С разпореждане № 258/27.01.2020 г., съдията-докладчик по ч.н.д. №297/2020 г. на Софийски градски съд е повдигнал спор за подсъдност при съображения, че съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да се произнесе по искането на британските съдебни власти е окръжният съд по седалище и адрес на управление на юридическото лице „Д. П.“ Е. (с едноличен собственик и управител Д. Т.), чиято собственост се иска да бъде конфискувана – посочените в удостоверението недвижими имоти. Дружеството е със седалище и адрес на управление в [населено място] и попада в района на ОС-Сливен, който се явява и компетентният съд да разгледа делото. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в определенията на окръжните съдилища и всички материали, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по признаването на решението за конфискация е Окръжен съд - Сливен, поради следните съображения: Видно от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета, издадено от Кралския съд, заседаващ в Нортхамптън, Обединено кралство Великобритания, британският гражданин Д. Т. е осъден за „Подстрекаване или съдействие по отношение на престъпна дейност, заговор за производство и разпространение на наркотици и пране на пари“, като му е наредено „да плати заповедта за конфискация на стойност 134 706,83 британски лири до 24.03.2019 г. В удостоверението е посочена сумата, подлежаща на изпълнение в изпълняващата държава. Решението за конфискация представлява лична заповед срещу Д. Т. и дължимата сума пари, базирана на неговото реализируемо имущество, до максималната стойност на облагоденстващата сума. В него се включва стойността на откритите активи, които са регистрирани на името на Д. Т. на територията на Република България, а именно: 1. Земеделска площ в Присадец, Тополовград; 2. Орехова градина в Дервишка могила, Свиленград; 3. Земеделска площ в Драка, Средец. Имотите са собственост на „Д. П.“ Е., с едноличен собственик Д. Т.. Посоченото имущество е облага от престъпление или е равностойно на цялата стойност или на част от стойността на такава облага. Конкретно посоченото имущество е с местоположение в изпълняващата държава. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава- членка на Европейския съюз, и довел до окончателно отнемане на имущество. От посоченото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета се установява, че е издадена заповед за конфискация по дело № Т2015-7066 от 10.12.2018 г., която представлява „решение за конфискация“ по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗПИИКОРНФС. Предмет на посочената заповед /решение/ е конфискация на парична сума, определена от издаващата страна и като цена на посоченото по-горе недвижимо имущество. Следователно, издаващата страна е поискала от български съд да признае заповед /решение/ за конфискация на парична сума, а не за конфискация или отнемане на недвижимо имущество. Затова разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗПИИКОРНФС е неприложима, тъй като тя се отнася до случаите, в които се иска признаване на решение, с което пряко се конфискува конкретно имущество, какъвто не е настоящият казус. В настоящия случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, според която решението за конфискация или отнемане се признава от окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, а за юридическото лице-по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. Лицето, срещу което е издадена заповедта /решението/ за конфискация - Д. Т., е едноличен собственик на „Д. П.“ Е. - юридическо лице със седалище и адрес на управление в [населено място], което се намира в района на Окръжен съд –Сливен. Затова съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, това е съдът, който следва да се произнесе по искането за признаване на решението за конфискация. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното ч.н.д № 297/2020 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от Окръжен съд - Сливен. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.