4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 341 София, 19 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1092 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. Х. Г. против нова присъда № 109 от 27.03.2013 г., постановена по внохд № 1174/13 г. от Софийския градски съд, с която се заявява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска оправдаване по възведеното обвинение. В производството пред настоящата инстанция е прието допълнение към касационната жалба, по реда на чл.351, ал.3 НПК. Подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата и допълнението, представят писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение, взе предвид следното: С присъда по нохд 16312/10 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия Г. на основание чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от три години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години. На основание чл.59, ал.1 НК СРС зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест. По протест на прокурора, насочен към осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение – по чл.195, ал.1 НК, и налагане на наказание лишаване от свобода, в хода на посоченото по-горе въззивно производство СГС отменил изцяло присъдата на СРС и постановил обжалваната нова присъда. С последната е ангажирана отговорността на подс.Г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, чл.18, ал.1 НК, като при условията на чл.55 НК му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода. По първоначално предявеното обвинение – за довършено престъпление, за отнемането на 48 метра мрежови кабел на стойност 31,20 лева, както и за количеството на инкриминирания кабел до 188 метра и за стойността до 122 лева, подсъдимият е оправдан. На основание чл.59, ал.1 НК СГС приспаднал от определеното за изтърпяване наказание времето на предварителното задържане на подсъдимия за периода от 09 до 13.08.2010 г., в съотношение едно към едно, а на основание чл.59, ал.1, т.2 НК – времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” за периода от 13.08.2010 г. до 19.12.2012 г., в съотношение две към едно, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК съдът определил на подс.Г. едно общо най-тежко наказание между наложеното с настоящата присъда и това по нохд № 6102/12 г. на СРС, а именно - 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК СГС привел в изпълнение отложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с определение по нохд № 987/09 г. на СРС, влязло в сила на 18.02.2009 г..На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът постановил това наказание да се изтърпи при първоначален строг режим. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не се констатира наличието на което и да било от касационните основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Съображенията за това са следните: 1. Най-напред трябва да бъде отбелязано, че пределите на касационната проверка са стеснени. Вън от тях е частичното оправдаване на подсъдимия, което обяснимо не се оспорва от него, както и фактите, приети за установени от СГС, по причините изложени по-долу. Съгласно чл.349, ал.3 НПК подсъдимият може да оспори съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка, само когато са нарушени неговите права и законни интереси. Както бе споменато, въззивното производство, приключило с обжалваната нова присъда, е иницирано от прокурора. Подсъдимият не е упражнил правото си на жалба пред СГС на основание чл.318, ал.3 НПК и не е заявил недоволство от квалификацията, възприета от СРС – по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и чл.194, ал.1 НК, респ. и от фактите, приети за установени от решаващия съд (известно е, че преценката за приложимия закон се осъществява в рамките на тези факти). Това поведение на подсъдимия указва на съгласието му с приетото от фактическа страна от СРС и е недопустимо сега да активира прескачащо обжалване пред ВКС в тази връзка. Казаното дотук, свързано с чл.349, ал.3 НПК, очертава възможност за подсъдимия като страна в процеса да подава касационна жалба, когато са нарушени неговите права и законни интереси с въззивния съдебен акт. 2.Въззивната инстанция не е провеждала съдебно следствие, утвърдила е изцяло изводите на първоинстанционния съд по фактите, но им е дала различна, от тази на СРС, правна оценка, внесла е коректив в първоначално предявеното обвинение, индивидуализирала е наказанието на подсъдимия при условията на института на смекчената наказателна отговорност, определила е общо наказание по реда на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК и е приложила института по чл.68, ал.1 НК. 3..В голямата си част съображенията, изложени в допълнението към касационната жалба и писмената защита, са насочени срещу обосноваността на съдебния акт, която обаче не е касационно основание и няма как да бъде разглеждана от ВКС. 4.Не се установява наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В подкрепа на това основание защитата на подс.Г. оспорва доказателствената годност на протокола за личен обиск, приложен на л.7 от досъдебното производство, а оттук и възможността на решаващия съд да ползва доказателствата, произтичащи от него. Съгласно чл.164, ал.3 НПК този протокол е следвало да се представи за одобряване от съдия незабавно, но не по-късно от 24 часа. Това не е сторено от разследващия орган, което препятства възможността протоколът да се ползва като доказателствено средство. Достигането до обективната истина не е било злепоставено, тъй като наличието на клещи-резачки у подсъдимия, към момента на извършване на инкриминираното деяние, е установено посредством други възможни доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Б. и Х. (л.39 от нохд № 987/09 г. на СРС). В наказателният процес фактите от кръга по чл.102 НПК могат да бъдат изяснявани посредством всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. 5. Законът правилно е приложен. В рамките на фактите, приети за установени от СГС, се разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 НК. Правилни и съответни на закона са съображенията на въззивния съд относно наличието на условията на чл.18, ал.1 НК и липсата на възстановяване, по смисъла на чл.197 НК. Те изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им. 6. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието да са останали вън от погледа на решаващия съд, още по-малко да са ценени неадекватно на обективното им значение. Настоящата инстанция изцяло споделя изводът на СГС за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което правилно е приложен института на смекчената наказателна отговорност. По вид, размер и начин на изтърпяване, наложеното на подсъдимия наказание способства постигането на целите на наказанието. 7. Правилно и законосъобразно е приложението на правилата по чл.25-23 и чл.68 НК. Те са законна последица на установеното по делото наличие на съвкупност между престъпленията, предмет на две наказателни дела, както и на това, че инкриминираното по настоящото дело престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен на подсъдимия с влязла в сила присъда. 8. В диспозитивната част на новата присъда СГС не е разкрил фактическото съдържание на чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Това обаче не налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Друг би бил въпросът при констатация за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт, каквото не се установява в настоящия случай. Волята на съда по същество относно това, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, активирано по реда на чл.68, ал.1 НК, в затворническо общежитие от закрит тип, е ясна и недвусмислена. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 109 от 27.03.2013 г., постановена по внохд № 1174/13 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: