Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 20.05.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 април , две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №234/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Пан Юропиън истейтс“ЕАД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №1082 от 08.05.2019г. на САС по в.гр.д. №2383/2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение , постановено на 23.01.2018 г. г.по гр.д. № 2264 /2015 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „БТК“ЕАД за сумата от 225 000 евро, претендирана на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и за 113 147,97 евро-обезщетение за забава за периода :19.03.2010 г.-20.01.2015 г., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. Конкретните оплаквания се подържат от процесуалният представител на касатора в открито заседание. Ответникът по касационната жалба „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД , чрез процесуален представител в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, които се подържат и в открито съдебно заседание. От страна на трето лице-помагач на ответника „УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД“ ООД не се изразява становище по основателността на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Съобразно съдържанието на исковата молба и две последващи уточнения, на 21.07.09 г. ищецът като купувач и ответникът като продавач са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот -сградата на Телефонна палата в [населено място] със застроена площ, както следва: 3 660 кв.м. на ниво сутерен, 2 324.60 кв.м. на ниво първи надпартерен етаж, 2 324.60 кв.м. на втори етаж, 2 324.60 кв.м.на трети етаж, 2 324.60 кв.м. на четвърти етаж и 2 118.975 кв.м. на таванския етаж. Договорът е изменян с последващи анекси, последният от които е от 22.01.10 г.. С него страните се съгласили до 27.01.10 г. купувачът, или одобрено от продавача трето лице, да заплати депозит от 225 000 евро. Сумата била платена на 25.01.10 г. Изпълнител на плащането било третото лице-помагач„УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД“ ООД, но плащането било извършено от името и за сметка на ищеца. Окончателен договор не бил сключен. С писмо 95 – П – 20/19.03.10 г. продавачът развалил договора. С нотариална покана от 06.10.14 г. до ответника била отправена покана за връщане на платения аванс, но плащане не последвало. Възраженията на ответника са, че третото лице „УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД“ ООД е платило от свое име. Това е видно от платежния документ, в който платецът бива именуван бенефициент. Освен това, според страната, основанията, на които ищецът се позовава, за да прекрати договорната връзка, не са основания за връщане на платения аванс. Относно претенцията за обезщетение за забава е наведено и възражение за погасяване по давност. На база приетите по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна, въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот от 21.07.09 г., с описания предмет. С анекс от 22.01.10 г., в който в т. 7 е уговорено, че ако до 25.02.10 г. не бъде сключен наемен договор, продавачът връща на купувача получени в изпълнение на договора суми (аванс респ. разлика до пълната договорена цена). Според т. 8 при неизпълнение от купувача на задължението за сключване на окончателен договор, предварителният договор се разваля, без продавачът да дължи връщане на получени в изпълнение на договора суми. От констативен протокол от 26.02.10 г. се установява, че на тази дата не са се явили представители: нито представител на продавача, нито на „УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД“ ООД . В констативен протокол от 16.03.10 г. от страна на нотариуса е прието, че сделката не може да се изповяда поради липсващи документи, непредставени от ответника. С протокол от 12.11.09 г., подписан от страните в спора същите са договорили, че до 25.11.09 г. ще се подпише споразумение, съобразно което купувачът по предварителния договор ще прехвърли правата си на трето лице и ще се определи краен срок за сключване на сделката до 15.12.09 г. .Отразена е волята на дружеството- третото лице помагач да заплати авансовата сума, а действието на предварителния договор се удължава до 15.01.10 г.. С нотариалната покана ищецът е поканил ответника да върне аванса от 225 000 евро, платен от третото лице, и е посочена е банкова сметка за извършване на превода. От страна на ответника с отговора на исковата молба са представени: документи за собственост, нареждане за банков превод, по което наредител за сумата 225 000 евро е третото лице-помагач УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД и Предварителен договор между БТК и УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД от 08.03.2010 г., според чл. 2, ал. 2 на който страните удостоверяват, че към датата на сключване на договора е изпълнено задължението за заплащане на 225 000 евро – депозит, представляващ 1 % от продажната цена, Анекс от 14.04.2010 г. и Договор от 31.03.10 г. за наем между БТК и УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД, с качествата на наемател и наемодател, както и становище от нотариус за наличие на изискуемите се за сключване на сделката документи . При така събраните доказателства САС е заключил, че въпреки, че и двете страни се позовават на предизвестие от ответника до ищеца от 19.03.10 г. за прекратяване на договорната връзка, същото не е приложено като доказателство по делото. Според въззивния състав, това доказателство е от решаващо значение, доколкото страните спорят за основанието за прекратяване на договорните отношения, от което пък зависи дължимостта на получения от продавача по предварителния договор депозит. Последният, с оглед основанието за прекратяване на облигационната връзка би могъл да подлежи на връщане или да бъде задържан от продавача. С оглед изложеното, съдът е счел, че не е необходимо да се разглеждат и обсъждат отношения, свързани с осъществено от трето лице плащане и да се анализира дали същото е направено на собствено основание: по силата на договор между последното и „БТК“ АД за прехвърляне на права и задължения и последващ тристранно подписан договор за откриване на разплащателна сметка или е в изпълнение на мандат- от името и за сметка на ищеца като купувач по предварителния договор от 21.07.2009 г. , и е приел, че като недоказан искът следва да се отхвърли. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК , поради противоречие с практиката на ВКС- Р №344 от 21.09.2012 г. по гр.д. №862/2011 г., Р № 127/05.04.2011 по гр.д. № 1321/09, Р № 554/08.02.2012 по гр.д. № 1163/2010 и други , по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на въззивното решение. По отношение отговора на правния въпрос и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: В своята константна практика, вкл. и решенията по чл.290 ГПК, цитирани по-горе, ВКС дава положителен отговор на поставения правен въпрос: следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на въззивното решение. В случая, видно от съдържанието на ИМ и това на отговора на същата от страна ответника „БТК“ЕАД се установява, че страните по спора еднозначно твърдят, че от страна на ответника е отправено писмено волеизявление от 19.03.2010 г. до ищеца за прекратяване на съществуващото договорно правоотношение. Спори се само по това, на кое от предвидените в т.7 във връзка с т.6 или т.10 от тристранното споразумение от 22.01.2010 г. основания за прекратяване е прекратен предварителният договор, сключен на 21.07.09 г. между „Пан Юропиън истейтс“ЕАД- [населено място] и „БТК“ЕАД , с оглед възникване или не на задължение за БТК ЕАД за връщане на получения от последния аванс, както и за това, кому евентуално се дължи престирането обратно на тази сума- на ищеца или на „УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД“ ООД. Вместо да изложи своите съображения във връзка с доводите на страните по горните два спорни въпроса, въззивният състав е преценил като недоказан безспорния факт на прекратяване на съществуващото договорно правоотношение от страна на ответника с отправено писмено волеизявление от 19.03.2010 г. до ищеца, като се е позовал на липсата представянето на последното като доказателство по делото. В действителност, още първоинстанционният съд при изготвяне на доклада си по делото е пропуснал, съгласно чл.146 ал.1 т.3 ГПК да установи изрично липсата на спор между страните, относно прекратяването на договорното правоотношение от страна на ответника с отправено писмено волеизявление от 19.03.2010 г./ съдържанието му е възпроизведено в самата ИМ/ до ищеца, което обаче не дава основание на въззивния съд да игнорира липсата на спор за това и вместо това, да въвежда като спорни факти и правни последици от тях, за които страните не спорят. С последното съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на въззивното решение, доколкото като е счел един изрично признат и от двете страни факт, изложен в ИМ и потвърден в отговора на същата, за недоказан, съдът не е разгледал и обсъдил доводите на страните относно действително спорните между тях въпроси:1. за това, на кое от предвидените в т.7 във връзка с т.6 или т.10 от тристранното споразумение от 22.01.2010 г. основания за прекратяване е прекратен предварителният договор, и като последица: възникнало ли е задължение за „БТК“ ЕАД за връщане на получения от последния аванс, както и 2. за това, кому евентуално се дължи престирането обратно на тази сума, дали на ищеца по сключения с него и прекратен впоследствие предварителен договор от 21.07.2009 г. или на „Уестинкорпорейтид“ ООД като страна по по-късно сключения с „БТК“ЕАД предварителен договор, каквито доводи се навеждат в отговора на ответника. Във връзка с разрешаването на спора по втория спорен въпрос следва да се изследват отношенията между страните по спорното правоотношение, свързани с осъществено от трето лице плащане на аванса като се вземе в предвид съдържанието на уговорките в Договор от 03.11.2009 г. между Пан Юропиън Истейтс ЕАД и Уестинкорпорейтид ООД за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор, доп.споразумения 22.01.2010 г. и от 16.02.2010 г. и предварителен договор, сключен между „БТК“ ЕАД и „Уестинкорпорейтид“ ООД от 08.03.2010 г. и анекс към него и тристранно подписан договор за откриване на разплащателна сметка от 31.03.2010 г. и да се анализира дали това плащане е направено по силата на предварителния договор от 08.03.2010 г. между „Уестинкорпорейтид“ ООД и „БТК“ АД или в изпълнение на договора за прехвърляне на права и задължения от ищеца на „Уестинкорпорейтид“ ООД от 03.11.2009 г,- т.е. от името и за сметка на ищеца като купувач по предварителния договор между него и ответника, сключен на 21.07.09 г., каквито са твърденията в ИМ. Следва да се разгледа и наведеното своевременно в отговора на ИМ възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени. Доколкото въззивният съд, в мотивите на обжалваното решение, не е изследвал и обсъждал, при произнасянето си , горепосочените доводи и възражения на страните , то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на указанията в настоящото решение, което следва от чл.294 ал.1,предл.последно ГПК. По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1082 от 08.05.2019г. на САС по в.гр.д. №2383/2018 г. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-София за повторно разглеждане и решаване от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.