Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
09.09.2019 г.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2291 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С. В. Н. обжалва решение № 386 от 16.02.2018 г. по т.д. 3491/17 г., Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д. 5771/2015 г. и е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 10 500 лв и е потвърдено решението за отхвърляне на иска общо в обжалваната с въззивна жалба част до размер от 30 000 лв. Излага съображения относно неправилността на решението, тъй като съдът бил приел съпричиняване поради липса на свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол. А ответникът бил направил възражение за съпричиняване само поради движение на пострадалия със скорост, по-висока от разрешената от закона. Оспорва изводите на съда за причинно-следствената връзка между липсата на свидетелство и причинените вреди, както и наличието на надлежно направено възражение за алкохол. Излага съображения, че въззивният съд не е съобразил възрастта на пострадалия, ангажираните и събрани доказателства за това, че е работил по време на инцидента и че вече не може да упражнява професията си като е получил и усложнения. По отношение на съпричиняването счита, че съдът не е отчел заключението на автотехническата експертиза относно това, че ударът е бил непредотвратим и да бе управлявал с 50 км/ч пострадалият мотоциклета и биха се получили същите увреждания. Иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което му се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв.
Ответникът ЗК „Л. инс“ АД не е изразил становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу въззивното решение в частта, с която не е присъдено обезщетение на пострадалия до размер от 30 000 лв.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 195 от 27.03.2019 г. като съдът е приел, че разрешените въпроси относно съпричиняване поради управление на мотоциклета след употреба на алкохол е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 92 от 24.7.2013 г. по .д. 540/12 г., ВКС, 1 ТО, решение № 147 от 5.12.2017 г. по гр.д. 60 341 /2016 г. на ВКС, ГК, 1 ГО и решение № 98 от 29.06.20016 г. по т.д. 1499/15 г., ВКС, 1 ТО като това възражение не е надлежно въведено в процеса. Съгласно разрешенията в посочените решения на ВКС, е необходимо защитното възражение да се направи пред първоинстанционния съд в срока за отговор, респ. при спазване изискванията на чл. 147, т. 1 от ГПК, което в случая не е сторено.
С въззивното решение Софийски апелативен съд е разгледал въззивната жалба на ищеца и насрещната въззивна жалба на ответника ЗК „Л. инс“ АД. Въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника застраховател поради това, че е установено сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за период на действие 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г. и към настъпване на пътно-транспортното произшествие на 03.08.2014 г. ищецът като пострадало лице има право да търси обезщетение от застрахователя по посочения риск, на основание чл. 226 от КЗ отм. Въззивният съд е приел, че ответникът е направил възражения за механизма на ПТП и че при това ПТП са настъпили описаните увреждания, както и че е направил възражение за съпричиняване поради това, че е управлявал мотоциклета без свидетелство за управление на МПС и поради това че е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост в нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 150 а от ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приел е, че механизмът на ПТП, установен от констативния протокол и автотехническата експертиза, е че, на кръстовището на [улица]и [улица]товарен автомобил, управляван от А. Т. е нарушил забранителен знак Б 2 „спри пропусни движещите се с предимство“, навлязъл е в лявата лента и се е сблъскал с мотоциклетиста. Обосновал е, че единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не може да обоснове съпричиняване. Но едновременно с това е приел, че е управлявал със скорост над разрешената и след употреба на алкохол, над 1,6 промила и без свидетелство за правоуправление на МПС.
На първо място съдът е разгледал възражение за съпричиняване, което не е направено. По този начин е нарушил изискването на чл. 131 от ГПК и чл. 147 от ГПК, както и чл. 266 от ГПК, а именно отчел е съпричиняване с оглед управление на мотоциклета след употреба на алкохол. На второ място, едновременно с позоваването на практика, че управление на превозно средство без СУМПС не може да е в причинна връзка в комплекса, причинил процесното ПТП е приел, че мотоциклетистът е управлявал със скорост над разрешената около 71 км/ч като след употреба на алкохол от 1,6 промила и без свидетелство за правоуправление. Изцяло така описаното поведение в съвкупност според въззивния съд е обусловило извод за съпричиняване с вредоносния резултат. Приел е, че вредите са в размер на 100 000 лв, отчитайки 50 % съпричиняване и е приел, че следва да се присъдят само 50 000 лв. Приел е, че в този размер обезщетението е платено от застрахователя доброволно и поради това е отхвърлил иска за присъдените 10 500 лв от първата инстанция.
Предвид определението за допускане на решението до касационно обжалване, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд е разширил предмета на произнасяне в нарушение на чл. 269 от ГПК.
Установи се, че ответникът е направил следните възражения в срока за отговор на исковата молба – възражение, че пострадалото лице е управлявало мотоциклета без водачът да има свидетелство за управление на моторно превозно средство, като едновременно с това е управлявал мотоциклета и с несъобразена скорост от 70 км/ч, като това е довело до нарушение на чл. 150а от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и поради това е осъществил хипотезата на чл. 274, ал. 2 от КЗ като бил допринесъл в значителна степен за настъпване на пътно-транспортното произшествие и получаване на посочените травми. Изобщо липсва възражение за съпричиняване поради това, че водачът на мотоциклета е управлявал същия след употреба на алкохол.Наред с това е направил възражение, че е изплатил обезщетение според него напълно отговарящо на причинените на ищеца вреди в размер на 50 218 лв.
Изводите относно наличие на участие в процесното пътно-транспортно произшествие след употреба на алкохол от страна на пострадалия, са изцяло извършени в нарушение на съдопроизводствените правила, предвиждащи, че възражението следва да се направи в срока за отговор на исковата молба и съдът може да разгледа само релевираните в срок възражения. При липса на релевирано възражение в срок, в нарушение на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл извън предмета на делото и отчитайки това съпричиняване е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Едновременно с това с противоречиво в мотивите е посочил, че отчита липсата на свидетелство за правоуправление на МПС, което е в противоречие с цитираната от самия въззивен съд практика на Върховния касационен съд, която посочва, че действията, за които е направено възражение за съпричиняване, следва да са в пряка връзка с причинените вреди и липсата на СУМПС не може да е причина за настъпилите вреди.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав намира, че освен това решението е необосновано, което основание се изразява в неправилна преценка на доказателствата в частта относно съпричиняването, което представлява основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК за отмяната му. По делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, поради което следва да се реши от Върховния касационен съд, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК.
Установява се, че ответникът-застраховател, е застраховал риска „Гражданска отговорност“ на водача на товарен автомобил „Опел комбо“ с ДК [рег.номер на МПС] и поради това и на основание чл. 226 от КЗ отм. дължи обезщетение за причинените вреди на пострадалото лице при реализирано ПТП от застрахования водач.
На 03.08.2014 г. в 23:20 ч се е състояло пътно-транспортно произшествие между водача на този товарен автомобил и пострадалият С. В. Н., управляващ мотоциклет. Този извод следва от представения констативен протокол на СДВР – Пътна полиция, че е осъществено пътно-транспортно произшествие в [населено място] кръстовището на [улица]и [улица]между лек автомобил, управляван от А. Н. Т. и мотоциклет, управляван от С. В. Н.. Като причини е посочено, че лекият автомобил „Опел марка К.“ се е движел по ул. Карпузица към ул. М. и на кръстовището с ул. Н. П. при извършване на маневра ляв завой, участва в ПТП с движещия се по [улица]с посока от ул. Л. към [улица]мотоциклет, управляван от С. Н.. Съгласно изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза водачът на товарния автомобил „Опел комбо“ е причинил пътно-транспортното произшествие, нарушавайки правилото, определено със знак Б 2 „С. пропусни движещите се по пътя превозни средства с предимство“ и задължителния знак „Г 2 – движение само на дясно след знака“. Първопричина за пътнотранспортното произшествие е именно неизпълнение на задължението на водача на товарния автомобил да се въздържа от изпълнение на правилото, което изрично е забранено – да навлиза в кръстовището преди да осигури предимство и да изпълнява задълженията си като спазва задължителните знаци, предвиждащи движение само на дясно след знака. Освен това не е изпълнил задължението си да осигури предимство на попътно движещия се мотоциклетист. Скоростта на товарния автомобил е 20 км/ч, предвид навлизане в кръстовището на [улица]и [улица]с посока към кв. О. купел, бул. М.. Скоростта на мотоциклетиста е 71 км/ч. Нарушението на пострадалия се изразява в управление на мотоциклета с несъобразена скорост. Разрешената скорост е 50 км/ч, превишението е с 21 км/ч. Ударът е бил непредотвратим и при управление с 50 км/ч. Не би настъпил удар само при движение на мотоциклета с 40 км/ч. според заключението на вещото лице.
Навлизайки с грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата на кръстовището, водачът на автомобила е причинил удар с мотоциклетиста. Първопричина за състоялото се пътно-транспортно произшествие е именно противоправното поведение на водача на товарния автомобил. Въпреки неговата ниска скорост, извършвайки маневри, които са в нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил противоправно деяние, което е основно е причина за пътно-транспортното произшествие. В това пътно-транспортно произшествие е налице и противоправно поведение и на мотоциклетиста. Установи се от посочената експертиза, че той е управлявал мотоциклета със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно 71 км/ч. Наличието на превишена скорост е допринесло за по-големи телесни повреди на пострадалото лице. При съобразена скорост с изискванията на чл. 21 от ЗДвП, а именно от 50 км/ч, интезитетът на уврежданията би бил по-малък, но отново щеше да има телесни повреди, макар и не толкова тежки. С оглед това заключение на вещото лице, следва да се приеме, че ищецът е допринесъл за степента на уврежданията. Тази степен следва да се отчете като принос в уврежданията и следва да се приеме, че е в размер на 20 %.
Уврежданията, които е претърпял пострадалият С. В. Н. вследствие на удара, според заключението на вещото лице специалист нервни болести д-р Б. С., са в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. Претърпял е контузия на мозъка, два малки интрацеребрални хематома в ляво теменно, лекостепенен мозъчен оток без дислокация на вентрикулната система. Контузия на гръден кош и корем. Масивен подкожен емфизем двустранно шийно и в ляво на областта на гръден кош и корем. Субтотален пневмоторакс вляво. Масивна белодробна контузия на паренхима в ляво. Малък пневмомедиастинум. Фрактура на тялото на лявата скапула. Фрактури на 9, 10, 11,12 ребра вляво параскапуларно. Фрактури на 5, 8, 9 , 10 и 11 ребро аксиларно. Малък субкапсулен хематом на ляв бъбрек. Невроголичният статус на пострадалия Н. е сопор, моторна възбуда, реагира на болка, чмн – без оплаквания, без неврологичен дефицит. Обсъдени са изследвания КТ на структурите на мозъка, изследвани са експертизи и оперативен протокол, експертни решения на ТЕЛК. По данни на анамнезата заеква когато се нервира, има паметови смущения, няма припадъчни състояния. Установява се от представената епикриза УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, че е била налице опасност за живота, проведено е оперативно лечение с цел евакуация на хемоторакс.
Установява се проведеното лечение – приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ със степенни количествени промени в съзнанието сопор, психомоторно възбуден, без огнищна неврологична симптомакита. Водеща е гръвната травма, от противошокова зала преведен в централна реанимация, където е проведена торакоцентеза (плеврална пункция) на 2 етапа с локална анестезия, поставени дренове и евакуиран въздух под рентгенов контрол. На 4.8.2014 г. поставена трахеостома, интензивни и реанимационни мероприятия. През целия болничен престой състоянието му е с контрол на кръвни изследвания и рентгенови снимки през 3 дни. След стабилизиране на състоянието му са премахнати гръдните дренове, преведен в НХ за наблюдение и продължаване на лечението. Изписан на 25 ден в ясно съзнание. Според вещото лице е изпитвал болка и страдания в острия стадий до изписването му и изписан без болестни промени в белодробния паренхим и без неврологичен дефицит. След лечението персистират оплаквания от главоболие, неустойчивост на вниманието и лек когнитивен дефицит без координационни нарушения и друг остатъчен неврологичен дефицит от централен произход. С оглед данните по делото, касаещи конкретните скорости при настъпване на пътно-транспортното произшествие, вещото лице прави заключение, че ако пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост от 50 км/ч, разрешената за пътния участък скорост щяло да получи същите по характер травматични увреждания, но по-слабо изразени.
Установява се, че е освидетелстван от ТЕЛК към 16.2.2015 г. като е определен трайно намалена работоспособност. На 29.09.2015 г. е преосвидетелстван със 72 % трайно намалена работоспособност като водещата диагноза е дифузна травма на главния мозък. Състояние след контузия на мозъка, хеморагия в областта на левия париетален дял, дизкоординационен синдром, средно тежка степен. Тораколумбална кифосколиоза. Фрактура на 5, 8,9,10, 11 и 12 ребро ляво. Дв. лумбосакрален радикулерен синдром. ХОББ, хр. бронхит. Способен да работи като автомонтьор. Разпитът на свидетелката, установява, че пострадалият е бил в реанимация, после са го придружавали в болницата да се раздвижи. Нестабилен останал емоционално и психически, заеквал при говор. Има главоболие и забравя. Станал по-необщителен. Климатичните условия топло студено му влияели, не работел.
Преди пътно-транспортното произшествие е изпълнявал длъжност автомонтьор по трудов договор от 1.2.2012 г. съгласно представения трудов договор
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, при съблюдаване на критериите, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и продължени в постоянната практика, обективирана в решение 1/26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 66 от 2.7.2012 г. по т.д. 619/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 83 о 6.7.2009 г. т.д.795/2008 г., ВКС, 2 ТО и на решение 104 от 25.7.2014 г. т.д. 2998/13 ВКС, 1 ТО, 28 от 9.4.2018 г. т.д. 1948/13 г., 2 ТО на ВКС, решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. 30 40/2014 г., ВКС, 2 ТО. Съответно на посочените критерии са обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането – м. август 2014 г, както и конкретните вреди, констатирани по-горе. Предвид опасността за живота, болките и страданията, претърпени интензивно 25 дни, конкретните увреждания, състоянието застрашаващо живота, оперативно лечение контузио торакоабдоминали, пневмоторакс синистер, пневомедиастимнум, емфизема субкутанеум, както и увреждания, изразяващи се в засягане на мозъка с остатъчни явления, дискоординационен синдром, който впоследствие е преодолян, нарушение на когнитивните функции, главоболието, психологическите проблеми, контузните промени на белия дроб, последвалия период на нетрудоспособност, освидетелстван от ТЕЛК за повече от 6 месеца, невъзможността да работи както преди произшествието и да се социализира и общува с близки и приятели както преди катастрофата и най-вече опасността за живота му непосредствено след пътно-транспортното произшествие, са конкретните факти, които съдът съобразява, за да приеме, че справедливото обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на 100 000 лв. Извод, до който е достигнал и въззивният съд.
По отношение възражението за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК предвид действието на тази норма, съгласно която при определяне размера на обезщетението, неговото намаляване се извършва съгласно направеното възражение и доказването му в процеса. Въззивният съд не е отчел, че само възражението за превишена скорост на мотоциклетиста е основателно. Възражението за управление без СУМПС е неоснователно и правилните мотиви са, че това нарушение не е участвало в комплекса от причинни връзки, довели до процесното ПТП, при което са причинени неимуществени вреди на пострадалия. Поради това възражението по чл. 150 а от ЗДвП е неоснователно. В конкретните причини които съдът взема предвид са, че ударът е бил непредотвратим при управление на мотоциклета със съобразена с ограничението и с пътната обстановка скорост от 50 км/ч. Възражението за съпричиняване за управление на мотоциклета над установената скорост е основателно. Управлението на мотоциклета е в противоречие на правилото на чл. 21, ал.1 ЗДвП като по този начин е налице причиняване на вредите с оглед техния интезитет, увреждания в по-голяма степен от тази, която би била осъществена при по-ниска скорост. Определяйки конкретния размер на съпричиняване, съдът се ръководи от разясненията, дадени в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд 17/63 г. на ВС, решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., съгласно които приносът в съпричиняване, допринасяне на настъпване на вредоносния резултат, следва да е конкретен обективиран чрез определени действия или чрез неизвършване на изискуеми с оглед конкретната обстановка действия. Следва да се приеме, че в конкретния случай противоправното поведение на ищеца като управляващ мотоциклета се изразява само в причиняването на по-интензивна травма, с по-значително засягане. Този принос следва да се отчете като се намали определеното обезщетение с 20 %. С оглед определено обезщетение от 100 000 лв следва да се намали с 20 000 лв или определеният размер обезщетение е 80 000 лв. Между страните е безспорно обстоятелството, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, изплатено преди предявяване на иска е 50 000 лв. Като се вземат предвид платените от застрахователя 50 000 лв, основателен е искът за разликата от 30 000 лв.. В тази част се обжалва въззивното решение и следва да се отмени като се уважи иска с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.08.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението.
Пред въззивния съд обжалването е до размер 30 000 лв. Предвид изхода на настоящия спор ще следва да се присъдят разноски. На адвокат Е. на основание чл. 38 от ЗАдв следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1430 лв.
По направеното искане по чл. 38 от ЗА на адвокат Жасмин Е. следва да се присъди възнаграждение за касационна инстанция в размер, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 430 лв.
С. В. Н. е бил освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да заплати държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 2 % за всяка инстанция или по 600 лв, общо 1200 лв.
По всички изложени съображения и на основание чл. 293 от ГПК Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 386 от 16.02.2018 г. по гр.д. 3491/17 г., Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта относно отмяна решението на Софийски градски съд по гр.д. 5771/15 г. и отхвърляне на иска за сумата от 10 500 лв и е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска за сумата от 19 500 лв, както и в частта на присъдените разноски и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. инс“ АД, ЕИК[ЕИК] , [населено място], [улица] да заплати на С. В. Н., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица] сумата от 30 000 лв, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от водача на л.а. „Опел комбо“ с ДК [рег.номер на МПС] на 03.08.2014 г. на [улица]ведно със законната лихва от 03.08.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението по договор за застраховка гражданска отговорност с период на действие от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Жасмин Д. Е. сумата от 1430 лв, на основание чл. 38 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за представителство пред Върховния касационен съд и 1 430 лв за представителство пред Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 1 200 лв дължима държавна такса за въззивната и касационна инстанции, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|