3 РЕШЕНИЕ № 375 София, 22.10.2012 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 595/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 1590 от 14.12.2011 г. по в. гр. д. № 981/2011 г. Варненският окръжен съд, след отмяна на решение № 2249 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 9586/2006 г. на Варненския районен съд, осъдил С. Н. С. и Н. А. С. да предадат на основание чл. 108 ЗС на А. Г. И. владението на недвижим имот с пл. № 856 по кадастралния план на „Б. ч., М. рид и Д.” от 1987 г., в землището на В., с площ 1 194 кв. м., при посочени граници, и отхвърлил искането на ответниците за задържане на имота до заплащане на подобрения в размер на 50 146 лева. Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение от ответниците, които твърдят, че налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при решаването му и с които молителите не могли да се снабдят своевременно. Искат отмяна на влязлото в сила решение, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените доказателства. Ответникът по молбата - ищец по делото, счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд приел, че ищецът се легитимира за собственик на възстановен с решение № 236 от 08.07.1994 г. на поземлената комисия [населено място] недвижим имот № 7924 по кадастрален план от 1956 г., част от който е имотът по исковата молба. Съдът намерил за недоказано правопрекратяващото възражение на ответниците да са придобили по време на брака си правото на собственост след изкупуване при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на правото на ползване, предоставено на наследодателя на ответника Ст. С. на основание ПМС № 21/1963 г. Видно от представеното копие от протокол и списък към него на лицата, получили през 1969 г. пустеещи земи по реда на посочения акт, на Н. С. С. валидно е учредено такова право върху нива от 1.000 дка в местността „Л. п.”, а не в местността „Л.”. Съдът приел още, че възстановеният имот попада в местността „Б.ч., М. рид и Д.а”, част от която е местността „Л.”, но не и местността „Л. п.”- последната се намира в к. к. „Ч. и А. мак”. Оттук съдът заключил, че не е налице първата предпоставка за придобиване от ответниците на правото на собственост върху спорния имот и тъй като и възражението за придобиването му по давност е неоснователно, уважил предявения срещу тях ревандикационен иск. С молбата за отмяна са представени удостоверение изх. № АУ-О. от 30.05.2012 г. с приложено към него копие от списък на работници и служители от ДЗС „Д. К.” [населено място], желаещи да получат по 1 декар земя за лично ползване по 21 ПМС, землище В.. В него под № 107 е записан Н. С. С., като според удостоверението лицата от № 18 до № 124 са записани за имоти в местността „Л.”. Тези доказателства са относими към извода на въззивния съд относно местонахождението на предоставения на Н. С. имот за лично ползване - дали същият е в местността „Л.”, където е и възстановеният на ищеца имот, или е в местността „Л. п.”, както е приел съдът. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителите се позовават, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. Макар ответниците да са поддържали становище за предоставяне на право на ползуване въз основа на акт на Окръжния народен съд [населено място] от 1969 г. /такива са твърденията им и в административното производство по изкупуване на земята/, още с отговора на исковата молба са представили удостоверение № 1573-66 г. от 10.11.1966 г., издадено от ДЗС ”Д. К.” [населено място], за това, че на Н. Ст. С. е предоставено за вечно ползване един декар празно място в землището на с. ”В.”, местност „Л.”, при посочени граници, на основание ПМС № 21/1963 г., одобрено от Изпълкома на Окръжния народен съвет на 10.10.1966 г. /л. 67 по гр. д. № 9586/2006 г. на Варненския районен съд/. В първото съдебно заседание /л. 84 по същото дело/ са поискали да се снабдят с протокола от 1966 г. и списъка, одобрен с него. При това положение не може да се приеме за основателно твърдението на ответника по молбата /ищец по делото/, че молбата за отмяна е опит недопустимо да се смени защитната теза. Същевременно не може да се приеме, че липсата на това доказателство се дължи на липсата на грижа от заинтересованата страна за добро водене на делото. Видно от писмо изх. № С-424 от 27.10.2008 г. на ДА „Архиви”, Т. - В. /л. 215 по гр. д. № 9586/2006 г. на Варненския районен съд/, цитираният протокол не е бил предаден за съхранение в Териториалния държавен архив [населено място]. Сега представеното копие е от документ, съхраняван в отдел „Земеделие” при Общината [населено място]. С оглед изложеното се налага извод, че молителите не са могли да се снабдят своевременно, при висящността на делото, със сега представените доказателства, поради което и при липса на други данни, следва да се приеме, че са узнали за наличието им на посочената дата в молбата за отмяна - 20.04.2012 г. Молбата за отмяна е подадена на 02.07.2012 г. и с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е просрочена. По същество молбата за отмяна е основателна. Видно от удостоверението и списъка, одобрен през 1966 г., предоставеното на праводателя на ответниците празно място е в местността „Л.”. Ако бяха известни на съда и взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение, тези доказателства биха могли да доведат до други изводи относно наличието или липсата на валидно предоставено право на ползване върху имота по исковата молба. С молбата за отмяна са представени и копия от кадастрален план „К.” от 1969 г. и от разписен лист от 1969 г. и от 1989 г., които по косвен начин подкрепят тезата на молителите за предоставяне право на ползване през 1966 г. - тогава имотът е представлявал празно място, което по-късно, при изготвяне на плана и разписния лист от 1969 г. вече е лозе и като такова е записано на името на Н. С.. Представените две декларации за идентичност на имена, изходящи от молителя С. Н. С. и от трето за спора лице, нямат характер на писмени доказателства, които да съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Представени са и заявление от ответника С. Н. С. и отговор на същото от Общината [населено място] изх. № А. от 05.04.2012 г. Те също не обосновават основание за отмяна, доколкото още при висящността на спора е било установено, че няма специализирана карта на местностите в землището на [населено място],[жк], липсват граници между местностите и за общинската администрация не съществува установено разграничение между местностите „Л.” и „Л. п.” - данни, които се съдържат и в сега представените доказателства. В обобщение, влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на новите писмени доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1590 от 14.12.2011 г. по в. гр. д. № 981/2011 г. на Варненския окръжен съд по молба за отмяна, подадена от С. Н. С. и Н. А. С. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представените с молбата за отмяна удостоверение изх. № АУ-О. от 30.05.2012 г. с приложено към него копие от списък на работници и служители от ДЗС „Д. К.” [населено място], желаещи да получат по 1 декар земя за лично ползване по 21 ПМС, землище „В.”, копия от кадастрален план „К.” от 1969 г. и от разписен лист от 1969 г. и 1989 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: