РЕШЕНИЕ № 92 гр. София, 06 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 19/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. А. Д., чрез служебния защитник, адв. Н. Б. – К. срещу решение № 241/28.07.2022 г. по ВНОХД № 395/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, с което първоинстанционната присъда на ОС – Кюстендил е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се съображения, че в решението на въззивния съд липсват мотиви и че липсват сериозни отегчаващи обстоятелства, освен предходните осъждания на подсъдимия. Сочи се, че при съпоставката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства се стига до извода, че наложеното наказание е явно несправедливо и значително завишено, както и че не може като отегчаващо отговорността обстоятелство да се отчита това, че подс. А. Д. и по предходни наказателни производства е избирал процеса да протече по реда на съкратеното производство, тъй като това е негово право. В заключение се отправя искане, касационната инстанция да постанови решение, с което да приложи разпоредбата на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, а алтернативно да се нали наложеното наказание, включително и по реда на чл. 23, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. Д., адв. Н. Б. – К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира на това, че въззивният съд не е взел отношение по възраженията на защитата във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, а е обсъждал съображения, които не са били излагани от защитата. Сочи, че наказанието е определено абстрактно, а не е съобразено с конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Изтъква, че не е ясно кое наказание е съобразила въззивната инстанция, първоначално определеното или това, което е редуцирано. В заключение моли касационната жалба да бъде уважена и наложеното на подс. А. Д. наказание, да бъде намалено. Подсъдимият А. Д. в лична защита поддържа жалбата и казаното от неговия защитник. Изразява съжаление за извършеното. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното решение да бъде оставено в сила. Изтъква, че въззивният съд е изложил подробни мотиви относно наказанието и правилно е приел, че са налице многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед множеството предходни осъждания и констатираната престъпна упоритост от страна на подсъдимия. Подчертава, че подс. А. Д. е лице със завишена степен на обществена опасност и наложеното му наказание е справедливо и съобразено с всички обстоятелства по делото. Частният обвинител и граждански ищец С. М. не се явява, редовно призована и не взема становище по касационната жалба. В последната си дума подс. А. Д. моли наложеното му наказание, да бъде намалено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 7 от 15.03.2022 г. по НОХД № 55/2022 г., Кюстендилският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия А. Р. Д. български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за виновен в това, че: I. На 19.10.2021 г. в [населено място], през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните", намираща се на [улица], противозаконно е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева и дамска чанта на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 202.00 (двеста и два) лева, от владението на собственика С. С. М. от [населено място], без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и б .„б" от НК, след като е бил осъждан с Определение по НОХД № 162/2017 г. по описа на КнРС, в сила от 08.07.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание по НОХД 162/2017 г., по НОХД № 653/2017 г. и НОХД № 1992/2016 г., всички по описа на КнРС, а именно „лишаване от свобода" за срок от 18 (осемнадесет) месеца; и с Определение по ЧНД № 472 от 2020 г., с което на основание чл. 25 от НК му е наложено общо наказание по НОХД № 492/2019 г. по НОХД № 380/2019 г. по описа на КнРС, в сила от 09.07.2020 г., а именно „лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години, поради което и на основание по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б .„а" и б .„б" от НК, и във връзка с чл. 36, 37 и 58а, ал.1 от НК и във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) години, което е намалено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години. II За периода от 15:38:42 ч. на 19.10.2021 г. до 15:45:27 ч. на 19.10.2021 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, на десет пъти, чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта №******** издадена от /банка/ на името на С. С. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], без съгласието на титуляря С. С. М. извършил 10 на брой тегления от АТМ на /фирма/ [населено място], находящ се на [улица] [населено място] от терминал А., всяко от тях в размер на 400 лв., в общ размер 4000 (четири хиляди) лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл. 36, 37, 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години, което е намалено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, като е наложено и предвиденото кумулативно наказание „глоба" в размер на 4000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. А. Д. е наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете - „лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи при първоначален „строг" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а" от ЗИНЗС, като към това най-тежко наказание, на основание чл. 23, ал. З НК, съдът е присъединил и наказанието „глоба" в размер на 4000 лева, платими в полза на държавата. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. А. Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", както и задържан по ЗМВР, считано от 04.11.2021 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата, подс. А. Р. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец С. С. М., сумата 4202.00 лева, представляваща обезщетения за претърпените от пострадалата в резултат от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, от които 202.00 лв. за престъплението по чл. 196, ал. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а" и б. „б" от НК и 4000.00 лева за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и държавна такса в размер на 168.00 лева, за уважените граждански искове. В тежест на подс. А. Д. са възложени и направените на досъдебното производство разноски, в размер на 232.95 лева, платими по сметката на ОД на МВР, както и 5.00 лева държавна такса, по сметката на Кюстендилски окръжен съд, за служебно издаване на изпълнителен лист. В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия и от самия подсъдим. С решение № 241 от 28.07.2022 г. по ВНОХД № 395/2022 г. на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 4 състав първоинстанционната присъда № 7 от 15.03.2022 г. по НОХД № 55/2022 г. на ОС – Кюстендил, Наказателно отделение, е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Неоснователно е оплакването за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски и мотивите на въззивния съд отговарят на процесуалния стандарт. Така, че неоснователно се твърди, че липсват мотиви. При една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимия А. Д., въззивната инстанция е достигнала и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на Софийския апелативен съд. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото протоколи, включително и този за проведения следствен експеримент, показанията на свидетелите М., Р., К., А. и П. направеното от подсъдимия признание на фактите. Обсъдени са и заключенията на приетите по делото експертизи, които също допринасят за разкриване на обективната истина. По отношение на признанието на фактите от страна на подс. А. Д., с основание е прието, че то се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени средства. При оценката на доказателствените източници е подходено с нужната критичност и обективност, интерпретирани са вярно и не са тълкувани превратно. При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. А. Д. да не са били спазени. Необходимо да се отбележи че въззивният съд не е пренебрегнал нито отегчаващите обстоятелства, които имат значителен превес, нито пък констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички обстоятелства значими за индивидуализацията на наказанието са били анализирани и обсъдени подробно. Взети са предвид множеството предходни осъждания на подсъдимия /тридесет на брой/, обстоятелството, че престъпленията, за които понастоящем е обвинен са извършени само шест месеца след освобождаването му от затвора проявената изключителна престъпна упоритост при извършване на престъпленията, трайно установените престъпни нагласи, стойността на причинената вреда, която не е незначителна. Всички тези обстоятелства очертават подсъдимия като лице със завишена обществена опасност, като е завишена и обществената опасност на деянията. Деянието по чл. 249, ал. 1 НК пък е осъществено при условията на продължавано престъпление, като чрез използването на платежен инструмент без съгласието на титуляра , като е извършил десет на брой тегления. От изложеното може да се заключи, че подс. А. Д. е упорит и неотклонен при осъществяване на престъпните си намерения. Във връзка с вида и размера на наказанията въззивната инстанция е изложила и свои съображения, въпреки, че не са били наведени доводи от защитата, но това е право на съда, с оглед всеобхватно изясняване на обстоятелствата, относими към прецизното определяне размера на наказанието на плоскостта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и всички други обстоятелства при извършване на престъплението, с които се отличава конкретния случай. При определяне на наказанията на подс. А. Д. е било съобразено конкретното своеобразие на случая. Затова неоснователно е и възражението на защитата за абстрактен подход при индивидуализацията на наказанията. Отмереното наказание от девет години „лишаване от свобода”, редуцирано на шест години „лишаване от свобода” за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК и наказанието от шест години „лишаване от свобода”, редуцирано на четири години „лишаване от свобода” и присъединеното наказание глоба в размер на 4000 лева за престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК по отношение на подс. А. Д. за извършените от него престъпления са справедливи и достатъчни, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Нужно е да се посочи, че въззивният съд съвсем неуместно се е позовал на обстоятелството, че и при предходните осъждания подсъдимият е предпочел производствата да се проведат по реда на Глава 27 НПК и това било негово „отработено” поведение. Принципно изборът на подсъдимия производството да се проведе по реда на Глава 27 НПК, щом са налице основанията за това, е негово право и то не може да бъде ограничавано, нито от пък това могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия. В настоящия случай обаче тази напълно излишна ремарка на въззивната инстанция не е повлияла върху правилната индивидуализация на наказанията, тъй като при осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието е отчетена не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наложените на подсъдимия наказания, правилно кумулирани по реда на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НПК, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователно възражението, залегнало в касационната жалба за явна несправедливост на наложените на подс. А. Д. наказания. Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241/28.07.2022 г. по ВНОХД № 395/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, четвърти състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.