Р Е Ш Е Н И Е № 168 Гр.София, 30.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 400/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №24/19.09.16 г.,постановена от ОС-Перник /ПнОС/ по Н.Д.153/16 г., подсъдимият Р. Т. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1 НК и вр.чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е лишен от право да упражнява ловна дейност за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден е да заплати на конституираните граждански ищци И. и А. Г. по 80 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.09.15 г.,като в останалата част до пълния претендиран размер от по 150 000 лв. предявените граждански искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решение №17/13.01.17 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 7 състав по В.Н.Д.1188/16 г., е изменена цитираната присъда, като наложеното на С. наказание е намалено на една година и осем месеца лишаване от свобода, отменено е приложението на чл.66,ал.1 НК и е постановено лишаването от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част съдебният акт е потвърден. Недоволен от решението на въззивната инстанция е останал подсъдимият. Той атакува същото чрез своя защитник единствено в частта по отмяна на приложението на института на условното осъждане. Моли за изменение на апелативното решение с оглед наличие на предпоставките на чл.66,ал.1 НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият е неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци И. и А. Г., редовно призовани, не се явяват, не заявяват становище по жалбата и не изпращат представител. Не се явява и редовно призованият техен повереник. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Прочитът на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ установява съгласие на подсъдимия и неговия защитник с обстоятелствата, оценени от апелативния съд като несъставомерни елементи, преценявани с оглед индивидуализацията на дължимото за налагане наказание и неговото отмерване /чрез намаляване на лишаването от свобода,определено от първата инстанция/. В този смисъл няма оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание по силата на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Единственият факт, на който ВКС желае да обърне внимание в тази част на изложението, макар и непровокиран от съображенията по жалбата, касае противоречието, залегнало в мотивите към въззивното решение, относно преценката на младата възраст на пострадалото момче. От една страна на стр.21 от въззивното дело, трети абзац, САС е приел,че младата възраст на К. Г. правилно е отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство от страна на ПнОС. От друга- на стр.22 от същото производство, абзац втори, решаващата инстанция изрично е изразила аргументи относно невъзможността възрастта на потърпевшия да се разглежда като утежняващ фактор. Най-важният сред тях формулира становището, че вмененото престъпление по чл.123 НК може да се осъществи само при непредпазлива вина. Биологичната възраст от своя страна се отразява в представното съдържание на умисъла, което обаче води до друга форма на вината. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела се съгласява с изразените доводи и отдава отразеното съгласие на стр.21 на просто недоглеждане,което в никакъв случай не препятства разбирането на съдебната воля и не може да се говори за макар и минимална липса на мотиви. Още повече, предвид обстоятелството, че делото се разглежда пред ВКС само по жалба на подсъдимия, приетата теза се явява изцяло в негова полза. Генералното оплакване е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание в светлината на нормата на чл.348, ал.5,т.2 вр.ал.1, т.3 НПК- оспорва се отмяната на условното осъждане, което е постановено по жалба на частните обвинители в такъв смисъл. Казаното следва да се отнесе към отказ да се приложи този институт на материалното право, което се твърди,че е неправилно /каквато е редакцията по процесуалния закон/. Следователно, не се атакува дейността на съда по налагане на дължимото наказание, която, както бе споменато по-горе, се приема за законосъобразна, а неговите размишления относно липсата на необходимост деецът да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание. Такъв подход на защитата има своя процесуален резон, доколкото без съмнение реално определеното наказание лишаване от свобода е за срок до три години и касаторът не е осъждан. Оттук насетне преценката се осъществява на плоскостта на визираните в наказателния закон цели на наказанието, установяващи наложителността или не едно лице да бъде изолирано от обществото,в което живее, за да бъде поправено /както изисква разпоредбата на чл.66,ал.1 НК/. В жалбата на подсъдимия на практика са повторени всички обстоятелства, взети предвид от САС като смекчаващи такива, при отмерване на дължимото наказание лишаване от свобода. Прочитът на сезиращия ВКС документ води до извод, че те са намерили поредно словно отражение, за да бъде убедена тази инстанция да приеме липса на висока степен на обществена опасност на дееца, което от своя страна да бъде отчетено в насока на необходимост от приложение на института на условното осъждане. За да направи преценка обаче дали са налице осмислимите по силата на чл.66, ал.1 НК цели на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, въззивната инстанция правилно не е отразила аргументация,свързана с вече приетите при определяне на наказанието несъставомерни елементи, релевантни пряко за индивидуализацията на наказанието. Основните й съображения по отхвърляне на условното осъждане, приложено от първостепенния съд, касаят средствата, с които е осъществено процесното деяние- дългоцевно огнестрелно оръжие, снабдено с оптичен мерник, и безразсъдното му използване на неразрешено за целта място, през нощта и по конкретния немислим начин. Единственото противопоставяне в жалбата на тези разработени в дълбочина съдебни доводи, е че представляват необоснован извод. Повече разяснения за отстояване на така лансираната позиция липсват. ВКС от своя страна се съгласява с всички изложени от САС съображения и не намира за нужно да ги повтаря. Желае само да подчертае, че несъмненото противоправно поведение на самия пострадал не е достатъчно, за да се минимизира до крайност обществената опасност на стореното от дееца, в контекста на което да се преценяват поправително-превъзпитателната и предупредителна функции на наказанието спрямо последния. Освен това изключително тежките нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат- нарушаването на забраната да се ловува в житни култури от първи април до ожънването им и на забраната при ловуване да се използват приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, могат да представляват превенция и спрямо другите членове на обществото именно чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода от страна на С.. По този начин, както правилно е отразил въззивният съд, държавата ще изрази своята ярка нетърпимост към престъпни деяния като процесното. Тя ще даде и ясен знак за нетолериране на неспазването на дължимата нормативна регламентация и въобще на установения в страната правов ред. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/13.01.17 г.,постановено от АС-София, НО, 7 състав по В.Н.Д.1188/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/