Р Е Ш Е Н И Е № 87 София,18.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7735 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Н. М., лично и като пълномощник на Л. Н. М., против въззивното решение от 19.06.2013 год. по гр. д. № 692/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.11.2012 год. по гр. д. № 32649/2010 год. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен предявения от тях против Х. Ц. Г., С. Й. Г. и К. Н. Г. иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот пл. № 308 в кв. 17 по плана на [населено място], м. „Киноцентър – ІІІ ч. разширение”, с площ от 630 кв. м., при граници – поземлени имоти № № 929, 309, 1848, 310, 307, вкючен в УПИ ІІ-307, 308, 929 и за осъждане на ответника К. Г. да им предаде владението му. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Ответниците оспорват касационната жалба и искат въззивното решение да се потвърди. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 103 от 14.03.2014 год. при констатацията за вероятна недопустимост на решението с оглед произнасянето на въззивния съд извън очертания от твърденията на ищците предмет на спора за собствеността относно придобивното основание. Въззивният съд приел, че ищците, сега касатори, не са установили материалноправната си легитимация за собственици на спорния имот на основание придобивна давност. Обосновал е този извод със статута на имота като земеделски, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ на бившите собственици, която процедура не е приключила с оглед данните за подадено заявление, поради което и упражняваната фактическа власт върху имота не може да обоснове настъпване правните последици на придобивната давност за никоя от страните по делото. Поради недоказване на този придобивен способ искът е отхвърлен. Видно от исковата молба ищците са поддържали придобиване на собствеността върху имота на основание предварителен договор с наследниците на Бона М., собственик на имота /нот. акт № 30/1936 год./, обявен за окончателен с влязло в сила решение от 27.09.1976 год. по гр. д. № 3015/76 год. на Софийския районен съд. Твърдяното право на собственост на ищците е засегнато от факта на снабдяването през 2006 год. от първите двама ответници – Х. и С. Г. с документ за собственост на основание придобивна давност, които обстоятелства очертават предмета на спора за собствеността на имота, като ищците са поддържали, че ответниците не са упражнявали владение върху техния имот, поради което и не са могли да придобият на това основание вещното право. Становището на ответниците Г. е за придобиването на имота по давност, а на ответника Г. – по прехвърлителната сделка от последните с нот. акт от 2006 год. Въззивният съд се е произнесъл по непредявено основание на иска за собственост – давностно владение от страна на ищците, с начална дата сключването на предварителния им договор, като приел, че този момент е след включването на имота в ТКЗС, поради което и до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота по ЗСПЗЗ този придобивен способ е неприложим, вкл. и по отношение на ответниците. Приел обаче, че ищците извеждат своята материалноправна легитимация на това основание, поради което и предявеният от тях иск за собственост срещу настоящите ответници е неоснователен. Спорът с ответниците по настоящето дело е друг, очертан от твърденията в исковата молба и в хода на делото и за него не са относими съображенията за придобиване по давност на земеделски имот преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Такъв спор между страните не е въведен като предмет на делото, нито е възникнал, поради което и съдът не дължи произнасяне по обстоятелствата, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт. Спорът в настоящето производство е за собствеността на имота на основание въведеното от ищците придобивно основание – обявения за окончателен предварителен договор с наследниците на бившия му собственик, което придобивно основание е оспорено от ответниците, противопоставяйки възражението за наличие на придобивна давност в тяхна полза към момента на снабдяването им с нотариален акт. Твърдението на ищците в исковата им молба за осъществявано от тях владение от придобиването на имота по предварителния договор не означава позоваване на придобиване по давност, както неправилно е приел въззивният съд, а довод срещу поддържаното от ответниците основание за наличие на владение в необходимия от закона срок, предмет на констатациите в нотариалния им акт от 2006 год. Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение. Същото подлежи на обезсилване и връщане на делото на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК за извършване на съдопроизводствените действия за произнасяне по предявения иск, съобразно изложените по-горе съображения, включително и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и в зависимост от изхода по делото. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 4598 от 19.06.2013 год. по гр. д. № 692/2013 год. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, ГО, и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск за собственост. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: