2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308 гр. София, 18.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1819 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Г. Ж. Г. срещу решение № 10/12.05.2021г. по в.гр.д. № 100/2021г. на Апелативен съд-Варна в частта, в която след частична отмяна на решение № 260299/20.10.2020г. по т.д. № 226/2020г. на Окръжен съд-Варна, е отхвърлен предявеният от Г. Ж. Г. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на баба й Т. Н. П., починала на 04.04.15г., в резултат на ПТП от 23.07.14г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.17г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските на страните. Касаторът счита, че решението е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и поради нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 и 52 ЗЗД. Поддържа, че е материално правно легитимирана да претендира обезщетение за търпените от нея вреди, вследствие смъртта на нейната баба от получените травми при процесното ПТП. Ответникът по жалбата и по делото, „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията по чл.280 ГПК за допускане до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е прие за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорно между страните е, че към момента на ПТП на 23.07.14г. лек автомобил марка „Ауди А7“, с рег. [рег.номер на МПС] . е бил застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. По делото са установени механизмът на произшествието, вината на делинквента Ж. В. В. и причинната връзка между деликта и леталния изход за Т. Н. П.. От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства въззивният състав е установил, че ищцата Г. Ж. Г. е [дата на раждане] и е внучка на Т. Н. П. по майчина линия. Към датата на настъпилата на 04.04.15г. смърт на баба й ищцата е била на 25 години. Т. Н. П. е с регистриран постоянен адрес в [населено място], район „А.“, м. „Б.“, № 988, считано от 03.05.2000г. От 01.11.2004г. до 03.12.2018г. ищцата Г. Г. е с регистриран постоянен адрес [населено място],[жк]; от 26.10.2009г. до 03.12.18г. е с регистриран настоящ адрес [населено място], м. Б.-север - 1 054. Ищцата има син, който е [дата на раждане] От показанията на разпитаната като свидетел съседка на ищцата от жилищния блок в [населено място] св. А. е установено, че от раждането си Г. живее в [населено място],[жк]. Дошла е в [населено място], след като е завършила гимназия в [населено място] и е станала студентка. Тъй като майката на ищцата е работела на смени и докато Г. е била бебе, Т. е оказвала помощ в отглеждането на детето. Когато ищцата пораснала и станала ученичка, тя всяка година прекарвала лятото при баба си. Решението на ищцата да кандидатства като студент в [населено място] било обусловено и от това, че баба й живее в този град. Свидетелката сочи, че ищцата многократно й е казвала, че чувства баба си много близка и споделя всичко с нея, за разлика от майка си. Когато Г. дошла да живее при баба си в [населено място], двете били много щастливи, грижели се една за друга, което пък дразнело майката на ищцата. Г. много тежко е преживяла смъртта на баба си и според свидетелката дори изпаднала в едно състояние, подобно или поне симптомите приличали на депресия. Докато Т. е била в болницата, а след това в съответен дом с медицински грижи, Г. е била неотлъчно до баба си и със сълзи на очи се е молила тя да оздравее и да се изправи на крака. Свидетелката сравнява отношенията между ищцата и баба й като такива между майка и дъщеря. От своя страна баба й Т. е подпомагала и финансово своята внучка Г., когато нейните родители са били затруднени. Макар и Г. да е била на 20 години, когато родителите й са се развели, това не е било никак леко за нея и в този момент отново баба й Т. е помогнала да се преодолее тази криза. Счита, че тази връзка е била много по-силна в сравнение с нормалната връзка между баба и внучка. Г. е имала и друга баба и дядо по бащина линия, но не е прекарвала толкова време с тях. Показанията на разпитаната като свидетел майка на ищцата Н. С. и дъщеря на починалата, съдът е преценил с оглед нейната заинтересованост. Свидетелката сочи, че при раждането на детето си е била сама в [населено място] и майка й е идвала често да й помага. Освен това всички ваканции Г. е била вземана в [населено място], а лятото Г. я е водила на почивки. Г. избрала да учи във Варна, тъй като връзката с баба й е била такава като между майка и дъщеря. Г. е заживяла при баба си и през деня, когато тя си свърши учебните занятия, двете се срещали, пиели кафе, прибирали се заедно. Г. е първородната внучка на Т. и въпреки, че последната имала и други внуци в [населено място], двете били много близки. Въззивният състав въз основа на установеното от фактическа страна е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от причинената смърт на своята баба Т. П. с оглед на съществувалите между тях силни емоционални връзки, изградени от взаимна обич, грижа и съпричастност. Намерил е за установено по делото, че между ищцата и нейната баба са съществували близки емоционални отношения, които са се засилили, когато ищцата е станала студентка в [населено място] и е заживяла в дома на баба си. Към този момент ищцата е била вече на 19 навършени години, докато преди това срещите им са били свързани с летните ваканции на ищцата и почивки през лятото. Емоционална близост между двете се е увеличила по интензитет и се изпълнила и с допълнително съдържание след раздялата на родителите на ищцата, когато тя е била вече на 20 години и вероятно е имала нуждата от допълнителна морална подкрепа и необходимостта да споделя с някого за своя живот и бъдещите си житейски планове. Въззивният съд е намерил, че така очертаните по съдържание и характер отношения са типичните и обичайни за родствените отношения между баба и внучка и в случая не са налице специфични житейски ситуации, които да са преформулирали тези традиционни отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Не са налице доказателства установените конкретни житейски обстоятелства да са довели до отношения, надхвърлящи традиционните за този вид родствени връзки, при което действително преживените от ищцата морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, за да се приеме съобразно указанията, дадени с цитираното ТР на ОСНГТК на ВКС, че следва да й се признае право на обезщетение за неимуществени вреди. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за които се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение от причинена смърт на техен близък и какви са критериите, за да се приеме, че вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС?“; Касаторката се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди наличие на противоречие с решение № 26/04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на 2-ро т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Отговор на поставения въпрос е даден в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в съответствие с което е постановен обжалваният акт, поради което не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тълкувателния акт на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивният съд въз основа на конкретните установени по делото факти от събраните свидетелски показания, е приел за недоказано наличието на изключителна по своя характер трайна и дълбока емоционални връзки между починалата и нейната внучка. В цитираното тълкувателно решения ясно е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, неимуществените вреди вследствие на смъртта на техния близкия подлежат на обезщетяване по чл.52 ЗЗД. Доколкото тези конкретни житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, като решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти и тъй като обстоятелствата по различните дела не са идентични, дадените разрешения от съдилищата не са еднакви, с оглед на което неотносима в случая е цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена при обстоятелства, различни от процесните. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10/12.05.2021г. по в.гр.д. №100/2021г. на Апелативен съд-Варна. ОСЪЖДА Г. Ж. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 100 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.